О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 879
ГР. София, 05.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 6.11.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1961/17 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Д. Х. срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №1832/16 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касаторката срещу Ж. А. с пр. осн. чл.26, ал.1 ЗЗД, за признаване нищожността на сключения с нот. акт №45/21.09.2007 г. между него като купувач и К. В. и С. В., като продавачи, договор за продажба на недвижим имот – място от 1000 кв.м. в [населено място], кв. А., което продавачката по този договор закупила преди това с договор по нот. акт №136/07 г. от касаторката Д. Х., и с пр. осн. чл.29 ЗЗД, за унищожаване на договора по нот. акт №45/07 г. поради измама на купувача.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
Намира, че във въззивното решение са разгледани преюдициални правоотношения, обуславящи спорното право, които са от значение за изхода на спора по конкретното дело и за формиране на решаваща воля на съда. Поставя следните материалноправни въпроси от предмета на спора, във връзка с конкретно посочени допълнителни основания по чл.280, ал.1 ГПК:
1. Разкриването на действителната воля на страните при договарянето в случай на твърдяна симулация винаги е трудно, особено при липса на писмено доказателство – обратно писмо. Затова изводите на съда следва да се опират на събраните доказателства относно извършените от страните действия, от които да се извлече основанието им. Именно за това, може ли чл.6 от договора за заем от 14.03.07 г. да се приеме за обратно писмо или начало на писмено доказателство за симулация във връзка със сключен договор за продажба, обективиран в нот. акт №136/07 г. По този въпрос, според касаторката, въззивното решение противоречи на посочената практика на ВКС в решения по чл.290 ГПК – осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК..
2. Възможно ли е покупко-продажбата, обективирана в нот.акт №136/07 г. да бъде единствено и само сключена за целите на договор за заем от 14.03.07 г. или представлява отделна и самостоятелна правна сделка при наличие на клауза в чл.6 от договора за заем и родствена връзка между кредитора по договора за заем и купувача по договора за покупко- продажба / брат и сестра/ в см. на чл.135, ал.4 ЗЗД, вр. с чл.75 и 76 СК и пар.1,ал.1 ТЗ. По този въпрос, според касаторката, практиката е много оскъдна и за конкретния казус не е налице – това налага въпросът да се допусне за разглеждане от ВКС по реда на чл.290 ГПК – осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
3.При установяване на фактическия състав на измамата по чл.29 ЗЗД относими ли са личните качества, опитността и знанията на лицето – купувач, което е било подведено да сключи договора за продажба по нот. акт №45/07 г., чрез умишленото му въвеждане в заблуждение? По този въпрос, според касаторката, въззивното решение противоречи на цитираните две решения на ВКС по чл.290 ГПК – осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
4. Следва ли да се приложи чл.135, ал.2 ЗЗД във връзка със сключването на втората сделка по нот. акт №45/07 г. ? По този въпрос, според касаторката, въззивното решение противоречи на практика на ВКС по ГПК, отм. и по чл.290 ГПК – осн. по чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК.
5. При участие на необходим другар в производство по искове с пр. осн. чл.26, ал.1 и 2 ЗЗД, които са установителни, следва ли решението, с което искът е уважен по отношение на един от другарите, да обвърже със сила на пресъдено нещо всички необходими другари? По този въпрос, според касаторката, въззивното решение противоречи на цитираните две решения на ВКС по ГПК, отм. – осн. по чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: С вл. в сила като необжалвано решение по гр.д. №10088/07 г. на В. от 15.01.15 г. е призната нищожността на чл.6 от договор за заем, сключен от касаторката и [фирма], [населено място] на 14.03.07 г., поради противоречие със закона. Признат е за нищожен на същото основание – поради противоречие със закона по чл.26, ал.1 ЗЗД – и сключеният между касаторката – ищца Х., като продавач и ответниците К. В. и С. В. договор по нот. акт №136/07 г. за продажба на недвижим имот – място от 1000 кв.м. в [населено място],[жк].
С обжалваното сега въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение на В. от 19.02.16 г. по гр.д. №10088/07 г., с което са отхвърлени предявените от Д. Х. срещу Ж. А. главен иск за признаване нищожността на сключения с нот. акт №45/07 г. договор, с който К. и С. В. продали на Ж. А. мястото от 1000 кв.м. в[жк], [населено място], поради противоречие със закона и евентуален иск – за унищожаване на договора поради измама на купувача.
При тези данни по делото, първите два въпроса се отнасят до влязлото в сила първоинстанционно решение по спора, не са били предмет на разглеждане от въззивния съд и не представляват общо основание за допускане на обжалването, според указаното в ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК.
Третият въпрос е от предмета на евентуалния иск по чл.29 ЗЗД, по който се е произнесъл въззивният съд, но не е разрешен в противоречие с цитираната практика на ВКС. В р. по гр.д. №1436/14 г. на четвърто г.о. на ВКС е прието, че осн. по чл.29 ЗЗД за унищожаване на сделката е налице, когато едната страна по сключена сделка е изпаднала в заблуждение, умишлено предизвикано от другата страна по сделката. Въззивният съд е приел същото относно фактическия състав на измамата по чл.29 ЗЗД, но въз основа на доказателствата по делото е заключил, че няма данни купувачът по договора, скл. с нот. акт №45/07 г. да е въведен в заблуждение от другата страна по сделката. Освен това на унищожаемостта, като субективно потестативно право, което се упражнява по съдебен ред, и на свързаните с нея личностни особености, сочени във въпроса, може да се позове само страната по сделката, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта – чл.32, ал.1 ЗЗД, а такова позоваване в случая няма.
Петият въпрос е неотносим към предмета на разгледания от въззивния съд спор, тъй като иск по чл.135 ЗЗД не е предявен от ищцата. Затова не представлява общо основание за допускане на обжалването – ТР №1/19.02.10 г.
Шестият въпрос също не обосновава основание за допускане на обжалването – макар това да не е ясно отразено в решението на РС и ОС, по делото са участвали като ответници и двете страни по атакуваната като нищожна продажба по нот. акт №45/07 г. Искът по чл.26, ал.1 ЗЗД за нищожност на този договор е отхвърлен, а въпросът на касаторката се отнася за обвързващата сила на решението при уважаване на иска.
По наведените в изложението основания за неправилност на въззивното решение ВКС не се произнася в това производство – осн. по чл.280, ал.1 ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК, като за наличие на последните ВКС се произнася само в производството по чл.290 ГПК – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №1832/16 г. от 18.01.17 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: