6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№220
гр.София, 24.03.2020 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело № 2977 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. И. М., чрез процесуален представител адв.Т., срещу решение от 04.01.2019г., постановено по в.гр.д.№2860/2017г. на Софийски градски съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 22.01.2016г. по гр.д.№817/2008г. на Софийски районен съд са отхвърлени предявените от Е. И. М. срещу С. Д. Н., С. Г. Л., Г. И. Л., С. Й. Е.- З., Г. С. С., В. С. Г., О. П. С., А. П. С. и Ф. Т. Л. инцидентен установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД по отношение на н.а.№181/1998г., поправен с н.а.№123/199г. и иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД. Обжалва въззивното решение и в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение, в частта, с която е прогласен за нищожен, на основание чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД, поради противоречие с материалния закон, н. а. № 181/998г. за разликата над 2/5 ид. части от описания в него недвижим имот до пълния размер и в частта, с която е отменен на основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм/, нотариален акт № 18/1998г. и н.а.№123/1999г. за поправка на нотариален акт № 181/1998г. и е прекратено производството в посочената част.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2 ГПК – недопустимост и очевидна неправилност, за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника по жалбата С. Д. Н., чрез процесуален представител адв.С., която оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Останалите ответници не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Е. И. М. срещу С. Д. Н., С. Г. Л., Г. И. Л., С. Й. Е.- З., Г. С. С., В. С. Г., О. П. С., А. П. С. и Ф. Т. Л. инцидентен установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване за нищожен, поради противоречие с материалния закон – чл. 62, ал. 1 ЗТСУ /отм./ на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 181/1998г., поправен с нотариален акт № 123/1999г. за поправка на нотариален акт № 181/98г., досежно 2/5 ид. части от описания в нот. актове недвижим имот и иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор, сключен на 20.11.2000г. между С. Л. М., от една страна като продавач и Е. И. М., от друга страна като купувач, за продажба на следния недвижим имот: 2/5 ид. части от партерен етаж, състоящ се ъглов магазин и апартамент, превърнат по архитектурен проект в апартамент, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и сервизни помещения, с обща застроена площ от 63 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и 1/10 ид. част от дворното място, цялото от 277 кв.м., представляващо парцел … от кв. 305 по плана на [населено място] – център. С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение, в частта, с която е прогласен за нищожен, на основание чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД, поради противоречие с материалния закон, н. а. № 181/1998г. за разликата над 2/5 ид. части от описания в него недвижим имот до пълния размер и в частта, с която е отменен на основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм/, нотариален акт № 18/1998г. и н.а.№123/1999г. за поправка на нотариален акт № 181/1998г. и е прекратено производството в посочената част.
За да приеме, че инцидентният иск по чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД е неоснователен и недоказан, въззивният съд е изложил съображения, че в случая не е установено нарушение на нормата на чл. 62, ал. 1 ЗТСУ /отм./, съгласно която правни сделки за прехвърляне на реално определени части от сгради и жилища могат да се сключват само ако от обособените дялове или части отговарят на одобрен за това архитектурен проект. Изложени са съображенията са съда, че с договора, сключен с н. а. № 181/1998г., не е продадена реално определена част от обекта с площ от 63 кв.м., а целия обект и волята на страните е ясна, като неправилното описание на обекта – ъглов магазин, е поправено с впоследствие издадения нот. акт № 123/99г. досежно описанието – апартамент и посочване на верен съсед; с договора, сключен с нот. акт № 181/1998г. не е продадена една стая от апартамента, каквито са доводите на ищеца, а цялата площ от 63 кв.м., надлежно индивидуализирана с нотариалния акт за поправка № 123/99г. Посочено е също, че в н. а. № 181/98г. имотът е описан съгласно предходен нот. акт № 175/69г., без да са били представени арх. проект от 1975г. и др., които са описани като приложени към нот. акт за поправка № 123/99г. и въз основа на които е извършена нотариалната поправка, чрез надлежното описание на имота на апартамент. Приети са за изцяло неотносими всички останали доводи на ищеца, поддържани в хода на цялото производство, че бил продаден магазин, респ. едно помещение, както и доводите за валидиране на нищожна сделка с последващия нотариален акт за поправка, както и че при издаването на нот. акт № 123/99г. били налице пороци на волята на страните. Посочени са и допълнителни съображения на съда, че ищецът въобще не е легитимиран да се позовава на пороци на волята на страните по сделката, касаещи съгласието, цената и т.н., тъй като е трето лице по нея, както и че отделно от това нот. акт № 123/99г. не може да бъде нищожен на основания пороци, касаещи действителност на сделките, тъй като същият обективира единствено извършено нотариално действие по поправка на предходно издаден нотариален акт за сделка.
Въззивният съд е приел с оглед горните изводи, че конститутивният иск за прогласяване на предварителния договор за окончателен е изцяло неоснователен, поради липса на активна материалноправно легитимация. Отделно от това, приети са за основателни доводите на въззивницата С. Н., че предварителният договор е прекратен, съгласно уговореното в т. 3 вр. 4 от договора – отхвърлянето на исковете на С. Л. М., респ- неговите наследници, срещу нея, а отделно от всичко изложено, са изложени и съображения, че предвид безспорно установеното по делото, че през 2002г. са извършено последващо законно преустройство на имота – в три магазина, впоследствие са извършени и други преустройства, поради което предварителният договор не може да бъде обявен за окончателен съгласно описанието на имота в него през 2000г., при изцяло променен фактически и юридически статут на имота. Въззивният съд е приел, че при пълна липса на активна материалноправна легитимация по иска, е безпредметно да се обсъжда статута на имота.
При служебната проверка настоящият касационен състав намира, че въззивното решение е валидно и допустимо.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът сочи следните въпроси: 1“как се определя и индивидуализира едно помещение по посочената застроена площ или светла площ или на основание посочените граници“; 2“ако се продава помещение без посочена площ в единствения доказателствен документ за собственост на продавача, може ли да се приеме наличие на площ, която не съответства на площта съобразно границите на имота“; 3“допустимо ли е решение, което приема за установено, че е закупен двустаен апартамент с плащ 63кв.м. с в.а.№181/1998г., след като жалбоподателката твърди, че е закупила само ъглов магазин с площ 18 кв.м. със същия договор; излязъл ли е съдът извън оплакванията в жалбата като е отменил решението в частта, за която няма жалба“; 4“необсъждането и непроизнасянето относно факти и правоотношения от решаващо значение за изхода на спора представлява ли отказ от правосъдие или е грубо нарушение на процесуалния закон“.
Първите два от поставените от касатора въпроси не отговарят на изискването за общо основание за допускане на касационно обжалване. Същите предпоставят в себе си да „се продава помещение“, докато във въззивното решение е прието, че волята на страните е ясна и тя не е за продажба на иведална част от обекта или на помещение от него. Както е разяснено в т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос.
Третият от поставените от касатора въпроси също не отговаря на изискването за общо основание за допускане на касационно обжалване. Същият е предпоставя в себе си съдът да „е отменил решението в частта, за която няма жалба“, което не кореспондира със съдържанието на въззивната жалба, видно от която, с нея ответницата по иска Н. е обжалвала първоинстанционното решение изцяло.
Четвъртият от поставените от касатора въпроси не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Поставеният въпрос предпоставя в себе си наличие на порок на съдебно решение, като питането е как следва да бъде квалифициран той. Такъв въпрос не е разрешен от въззивния съд и не е поставян за разрешаване по отношение на първоинстанционното решение, поради което неоснователно се сочи противоречие с представеното от касатора решение по т.д.№34/2013г. на ВКС, ІІт.о. Ако се приеме, че сега поставения от касатора въпрос се отнася до въззивното решение, следва да се посочи, че въззивният съд е изложил мотиви на решението си и те в съответствие с посоченото от касатора ТР №1 от 04.01.2001г. по т.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС отразяват решаваща правораздавателна дейност. Несъгласието на касатора с мотивите на съда не обосновава достъп до касационно обжалване. Неотносимо е приложеното от касатора решение по гр.д.№850/2011г. на ВКС, ІІг.о. и даденото с него разрешение дали при липса на мотиви /там относно квотите на съделителите в в съсобствените недвижими имоти/, които да позволят преценка на правилността на крайните му изводи, дали порокът може да бъде поправен от касационната инстанция или делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания.
Не е налице и соченото от касатора допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал разрешен от въззивния съд въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и да е от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване.
Касаторът сочи, че въззивното решение е очевидно неправилно. Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност, но не е мотивирал наличието на такава. Съдът не намира, че има правни проблеми, свързани с неточно приложение на императивни правни норми, които да обосноват допускане на касационно обжалване. Становището на жалбоподателя за очевидна неправилност на въззивното решение е несъстоятелно и е налице отъждествяване на неправилността по чл. 281, т. 3 ГПК с очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК предпоставя порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Настоящият съдебен състав не намира това основание в случая да е налице.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация С. Д. Н. следва да се присъдят направеинте разноски за касационното производство в размер на 1000лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.01.2019г., постановено по в.гр.д.№2860/2017г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Е. И. М. с ЕГН [ЕГН] да заплати на С. Д. Н. с ЕГН [ЕГН] сумата 1000лв. /хиляда лева/ – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: