О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
гр.София, 19.04.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4229 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК /редакция до изм. с ДВ, бр.86/27.10.2017 г./.
Образувано е по касационна жалба вх. № 3978/16.08.2017 г. на Л. П. Р., чрез адв. С. В., против въззивно решение № 124/30.06.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 489/2016 г. по описа на Апелативен съд –Велико Т., с което е потвърдено в обжалваната част решение № 174/14.07.2016 г. по гр.д. № 525/2015 г. на Окръжен съд – Ловеч. С първоинстанционното решение ответникът Г. С. В. е осъден на основание чл. 59 ЗЗД да заплати на ищцата сумата 1 427,57 лв., с която неоснователно се е обогатил за нейна сметка като е изсякъл в периода м.септември 2013 г. – м.август 2015 г. дървесина от сънаследствените й недвижими имоти – гори. Искът е отхвърлен като неоснователен за разликата до предявения размер от 27 830 лева. В частта, с която претенцията е уважена за сумата от 1 427,57 лв., съдебният акт не е обжалван и е влязъл в сила.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката сочи основанията по чл. 280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационния контрол по следните въпроси: 1/ длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните; 2/ обогатил ли се е неоснователно ответникът за сметка на ищцата с пълния размер на стойността на изсечената дървесина, след като всички представени по делото разрешителни за сеч, договори за възлагане на дейности в горски имоти и приемо-предавателни протоколи са издадени на името на ищцата, като в процесния период ответникът е изсякъл и извозил дървесината от името и за сметка на ищцата; 3/ дължи ли ответникът на другите наследници на общия наследодател Д. Г., съобразно наследствените им дялове, разликата от 1 427,57 лева до пълния предявен размер от 25 696,32 лева на цялата добита дървесина, или тази разлика им се дължи от ищцата съгласно чл.30, ал.3 ЗС. Приложени са решения на състави на ВКС, в противоречие с които се твърди, че е постановено въззивното решение.
Ответникът по жалбата не е подал писмен отговор.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол.
За да уважи предявеният иск с правно основание чл.59 ЗЗД до размера на сумата 1 427,57 лв., въззивният съд е приел, че с решение № 9/12.07.2000 г. и решение № 98М/13.05.1996 г.на ОСЗ – [населено място] на наследниците на общия наследодател Д. Г., сред които и ищцата Л. Р., е било възстановено в нови реални граници по чл.4, ал.2 от ЗВСГЗГФ правото на собственост върху гори и земи от горския фонд, в землището на [населено място], [община] – поземлен имот в м. „Големият курт“, представляващ широколистна гора; поземлен имот в м. „У.“ – широколистна гора; поземлен имот в м. „Дедова могила“ – ливада и поземлен имот в м. „Р. дол“ – ливада. Установено е, че през периода от м.септември 2013 г. до м.август 2015 г. ответникът Г. В. е извършил сеч и извоз на дървесина от посочените четири имота, като добитото е оценено на обща стойност 25 696,32 лева, съгласно заключението на приетата и неоспорена по делото съдебна експертиза. Като е взел предвид обстоятелството, че квотата на Л.Р. в съсобствеността, възникнала от наследяване, е 1/18 ид.част, както и че ответникът не е доказал твърденията си да е заплатил на ищцата стойността на добитата дървесина, въззивният съд е счел, че претенцията е основателна до размера на сумата 1 427,57 лв., съответстваща на притежаваната от Р. идеална част от горските имоти. Обсъждайки в съвкупност и поотделно всички представени по делото доказателства, въззивната инстанция е посочила, че в този размер ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата и съответно с тази сума тя е обедняла. Претенцията за разликата до предявения с исковата молба размер е отхвърлена като неоснователна, поради приетото, че в тази част заплащане на стойността на добитата дървесина имат право да претендират останалите сънаследници и до съответния размер на наследствените им дялове, като тези чужди материални имуществени права не могат да се упражнят от Л.Р. в настоящия процес.
Поставените в изложението на касаторката въпроси нямат характеристиката на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпроси №2 и №3 са изцяло фактически, а въпрос №1 визира евентуално допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, които поначало са предмет на проверка във фазата по чл.290 ГПК, доколкото в случая не се твърди и аргументира конкретен правен проблем във връзка с точното изпълнение на процесуалните задължения на въззивната инстанция. Съгласно приетото разрешение по т.1 от ТР№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси, които страната евентуално би имала предвид. В случая, касаторката е изложила само аргументация и доводи за неправилна преценка от страна на въззивния съд на събраните по делото доказателства, за допуснати процесуални нарушения във въззивното производство и за необоснованост на изводите на съда относно размера, до който е уважена претенцията по чл.59 ЗЗД. Въпросите по съществото си са фактически и касаят анализа и оценката на събраните по делото доказателства, което от своя страна не може да обуслови приложното поле на поддържаните основания за допускане на касационния контрол. Приложените копия от съдебни решения са неотносими за правния спор, тъй като липсва изведен конкретен правен въпрос, в контекста на който разрешенията в тези съдебни актове биха могли да се обсъждат. При липсата на формулиран от касаторката правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК подадената касационна жалба не може да бъде селектирана.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 124 от 30.06.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 489/2016 г. по описа на Апелативен съд – Велико Т..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.