О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
гр.София, 15.01.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4137 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена молба от М. С. М., представляван от адв.С. М., за допълване на постановеното по делото определение № 526/03.12.2019 г. с произнасяне по направеното искане за присъждане на направените за касационното производство разноски в размер на сумата 315 лева.
В срока за отговор насрещната страна адв. В. К. – особен представител на ответницата Д. М. – е изразила становище за неоснователност на молбата, а евентуално – за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:
С определение № 526/03.12.2019 г. е уважена частично жалбата на М. М., като е отменено въззивното определение постановено в производство по чл.47, ал.6 ГПК и на основание чл.47, ал.6, изр.2-ро ГПК е изменено постановеното въззивно решение в частта за определеното на особения представител адв. В.К. възнаграждение и същото е намалено до размера на сумата 562.50 лв., която жалбоподателят е осъден да заплати по сметката на ОС – Велико Търново (тъй като възнаграждението не е било внесено предварително).
В производството по чл.274, ал.2 ГПК ВКС е упражнил инстанционен контрол върху акта на въззивния съд, с който жалбоподателят (въззивник пред ОС – В.Търново) е бил осъден да заплати възнаграждението за назначения, съгласно чл.47, ал.6 ГПК, особен представител на въззиваемата страна, което възнаграждение страната не е внесла предварително. Присъждането на възнаграждение за особен представител е винаги дължимо и не е равнозначно на присъждане на разноски по чл.78 ГПК, която отговорност се реализира с оглед постигнатия правен резултат по спора. В практиката на ВКС е изяснено, че ако решението е в полза на страната, инициирала спора, то и заплатеното от нея възнаграждение за особения представител може да бъде подчинено на правния режим, определящ отговорността за разноски, като може да бъде възстановено, но в случая въззивното производство е завършило с отхвърляне на въззивната жалба на Мл. М..
С оглед предмета на спора в производството пред ВКС – определяне на дължимото на особения представител адв. В. К. адвокатско възнаграждение, неоснователна е молбата на жалбоподателя за допълване на определение № 526/03.12.2019 г. с присъждане на разноските в размер на сумата 315 лева, тъй като такива в настоящия случай не му се дължат. Производството по чл. 248 ГПК е неприложимо в разглежданата хипотеза- искането да се измени определение, касаещо размера на определеното възнаграждение за особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК е извън предметната рамка на чл. 248, ал. 1 ГПК (вж. определение № 240/ 29.11.2016 г. по ч. гр. д. № 4328/2016 г., II г. о., определение № 312/28.04.2014 г. по ч. гр. д. № 1920/2014 г., IV г. о. на ВКС и др.). По тази причина, а и като се има предвид обстоятелството, че заплащането на възнаграждението е било задължение на частния жалбоподател, без значение е, че искането в частната жалба за намаляване размера на възнаграждението, съгласно чл.47, ал.6, изр.2-ро ГПК, е прието за основателно и е уважено. Основателността на това искане не обуславя право на жалбоподателя да му се присъдят разноските за производството пред ВКС и да се възложат в тежест на насрещната страна, тъй като нито особеният представител, нито представляваното от него лице са задължени за заплащане на разноски в този случай. Жалбоподателят е упражнил едно свое лично право – да възрази срещу определеното за особения представител възнаграждение и да иска привеждането му в съответствие с фактическата и правна сложност на делото. Намаляването на възнаграждението рефлектира в процесуалното правоотношение между съда и особения представител, то няма отношение към процесуалното поведение на другата страна в процеса и в този смисъл – липсва неоснователно предизвикан от нея правен спор, който да обуслови отговорността по чл.78 ГПК. Поради това, в производствотото по осъществяване на инстанционния контрол на акта на съда по чл.47, ал.6 ГПК не се поражда отговорност за разноски по чл.78, ал.1 ГПК, тъй като това производство не е свързано с резултата от делото и не зависи от него.
С оглед на изложеното, подадената молба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх.№11397/09.12.2019 г. на М. С. М., представляван от адв.С. М., за допълване на постановеното определение № 526/03.12.2019 г. по ч.гр.д.№ 4137/2019г. по описа на ВКС, ІІІ г.о., като се присъдят на молителя разноски за касационното производство в размер на сумата 315 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.