3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№115
ГР. София, 12 февруари 2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 29.01.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1333/19 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Р. С. срещу въззивното решение на Добрички окръжен съд /ОС/ по гр.д. №449/18 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу И. П. и С. П. искове:1/ за признаване, че договор за аренда на земеделска земя №25614/18.05.16 г. с нотариална заверка на подписите от същата дата, сключен между първия ответник като арендодател и А. Т. / поч. на 30.05.17 г./ като арендатор за отдаване под аренда на 50 дка земеделска земя в землището на [населено място], общ Т. е нищожен поради противоречие с добрите нрави на осн. чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и 2/ за признаване на несъществуването на арендно правоотношение между страните, поради прекратяването по право на посочения по-горе аренден договор със смъртта на арендаторката.
В мотивите на решението е посочено, че по третия предявен с исковата молба при условията на кумулативно, според въззивния съд, съединяване иск за собственост, въззивният съд не дължи произнасяне, защото първоинстанционният съд не се е разгледал иска, приемайки, че е евентуално съединен с първите два, а ищецът не е поискал допълване на решението по реда на чл.250 ГПК. Липсва произнасяне на първоинстанционния съд по иска, което да бъде проконтролирано по реда на въззивния контрол. Пред ищеца обаче стои възможността да предяви неразгладания иск за собственост в отделно производство.
С определение по настоящото дело от 4.07.19 г. делото е изпратено на въззивния съд за произнасяне по съдържащото се в касационната жалба искане на ищеца – касатор за допълване на решението. С определение от 18.10.19 г. въззивният съд е оставил без разглеждане като недопустимо искането на Р. С., съдържащо се в касационната му жалба, за допълване на въззивното решение с произнасяне и по третия иск с пр. осн. чл.108 ЗС. Определението не е обжалвано и е влязло в сила.
Поради изложеното ВКС следва да се произнесе по допустимостта на касационната жалба срещу въззивното решение, с което въззивният съд е отхвърлил предявените от касатора Р. С. срещу ответниците И. П. и С. П. установителни искове. Ответниците оспорват жалбата на първо място като недопустима, с оглед цената на исковете, която се определя от сумата на арендните вноски за една година, на осн. чл.69, ал.1, т.5 ГПК. Евентуално развиват и съображения за неоснователността й.
ВКС намира възражението за недопустимост на жалбата за основателно. И двата разгледани от ОС установителни иска, за установяване нищожността на арендния договор и евентуално – на несъществуването на арендното правоотношение, поради прекратяване на договора за аренда със смъртта на арендатора, са оценяеми. Цената им на осн. чл.69, ал.1,т.5 ГПК се определя от арендното плащане за една година – 89 кг хлебна пшеница на декар в натура или пари, като паричната равностойност се определя по цена „купува” на Софийската стокова борса към 30.09. на съответната стопанска година – чл.1 и 3 от договора за аренда.
От събраните доказателства – заключение на вещо лице и писмо на Софийската стокова борса на л.67 от делото на ОС, се установява, че стойността на 89 кг. хлебна пшеница е 25, 58 лв., съобразно средната продажна цена за страната на един тон хлебна пшеница за стопанската 2016-17 г. или за 50 дка -1279 лв. на година, а стойността на 89 кг. хлебна пшеница при цената на ССБ е 36, 49 лв. /89 х 0,405/ или за 50 дка – 1824 лв. Дори при най- високата стойност на арендно плащане, установена от вещото лице – 72 лв. на декар за двете стопански години, за 50 дка арендното плащане е в размер на 3 600 лв. за година. При тази стойност на арендното плащане за една година, цената на всеки от установителните искове е под 5 000 лв. и постановеното по тях въззивно решение не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК. В подобен смисъл, след определяне на цената на установителния иск с помощта на вещо лице, са опр. по гр.д.№7283/14 г. на трето г.о., опр. по гр.д. №4611/13 г. на трето г.о. на ВКС и др.
Касационната жалба срещу въззивното решение е недопустима и следва да остане без разглеждане, поради което ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Р. С. срещу въззивното решение на Добрички окръжен съд по гр.д. №449/18 г. от 12.12.18 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: