Решение №112 от 10.8.2018 по гр. дело №1698/1698 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е

№ 112

С., 10.08.2018 година

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

при участието на секретаря Северина Толева
разгледа докладваното от съдия Д.
гр.дело №1698 по описа за 2018 год.

Производството е по чл.303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба на Р. К. П. от [населено място], обл.Я., чрез процесуалния представител адв.К., за отмяна на влязло в сила въззивно решение, постановено на 02.11.2017г. по в.гр.д. №288/2017г. на Окръжен съд – Ямбол, с което е потвърдено решение от 11.07.2017г. по гр.д.№1217/2017г. на Районен съд – Ямбол.
В молбата за отмяна се сочи отменително основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Молителят представя писмено доказателство, което счита за относимо към посоченото основание за отмяна.
Ответникът по молбата за отмяна И. С. К. не взема становище по молбата.
По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд. намира следното:
С влязло в сила въззивно решение, постановено на 02.11.2017г. по в.гр.д. №288/2017г. на Окръжен съд – Ямбол, с което е потвърдено решение от 11.07.2017г. по гр.д.№1217/2017г. на Районен съд – Ямбол, с което е признато за установено по отношение на Р. К. П., че същата дължи на И. С. К. сумата от 5000 лв., на основание чл.422 ГПК вр чл.79 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 02.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща задължение по договор за заем от 30.11.2015 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК.
С молбата за отмяна е представен документ – протокол за разпит на свидетел от 16.06.2017г. по ДП №111/2016г. на О. в ОП-Я., за установяване на „новооткрито обстоятелство – признание на страната, обективирано в протокол за разпит на свидетел“. В молбата за отмяна се сочи, че от представения протокол за разпит на свидетел /ответника по молбата за отмяна И. С. К./, се установяват неговите „показания, които подкрепят изцяло показанията на св.Ж. Т. и П. Трънков, дадени пред Я. съгласно протокол от с.з. от 20.06.2017г. и които съдът е отрекъл като житейски недостоверни“. Молителят се позовава конкретно на показанията на К.: „Р. не я познавам пряко. Жената фигурира само като име в договора, тъй като е собственик на същия /МПС/ и живее в [населено място]…“ и поддържа, че потвърждават показанията на свидетелите Т. по делото, че „всъщност заемното правоотношение е възникнало между К. и П. Трънков като заемополучател, както и че името на Р. П. в договора фигурира само с оглед на това, че е формален собственик на колата, която страните са договорили да дадат в залог“ и че „Р. К. П. не е получила сумата от 5000лв., респ. че между нея и И. К. не е възникнало заемно правоотношение“.
Отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от значение за решаването на спора. Включването им в доказателствения материал трябва да е причина за съществено изменение на фактическата обстановка и от това да следва друго решение по спора.
Във въззивното решение е прието, че макар ответникът да оспорва, че е получил процесната сума, то неговото признание, че е получил сумата на основание договор за заем, е инкорпорирано в представения договор. Поради това, неоснователно се явява възражението му, че фактът на предаване на процесната сума не може да бъде доказан само с договора за заем от 30.11.2015 г. с нотариална заверка на подписите, който сам по себе си представлява разписка за получената сума. Договорът е подписан от Р.П. и не е оспорен относно авторството/автентичността/ му от ответника, то същият, като частен свидетелстващ документ се ползва с пълна материална доказателствена сила и като такъв удостоверява факта, че изявлението за получаване на процесната сума, съдържащо се в него, е направено от лицето, което го е подписало. В решение № 20/02.02.2011 г. на ВКС по гр.д. № 620/2010 г., IV г.о. се приема, че „подписът на получателя, потвърждаващ изявлението за това, че му е дадена определена сума пари на определено основание, представлява изявление за получаване“. Съдържанието на договора за заем следва да се тълкува според волеизявленията на страните и поетото задължение за връщане на паричната сума, но изявлението за нейното получаване в текста на договора, подписан от двете страни има свидетелстващ характер -решение № 235/27.09.2016 г. на ВКС по гр.д. № 1362/2016 г., IV г.о. Същото е прието и в решение № 43/26.03.2015 г. на ВКС по гр.д. № 4638/2014 г., I. г.о. според което при наличие на частни свидетелстващи документи, подписани от страните, които са ги съставили и, които не са оспорени, същите съставляват доказателство, че изявленията които се съдържат в тях са направени от посочените в тях лица и удостоверените факти са се осъществили така, както са посочени.
Реалният елемент от договора, а именно получаването на паричната сума се удостоверява от заемателя с поемането на задължението „да върне“, а не „да даде“ нещо. Затова в тежест на оспорващия реалното предаване на благото е да установи отрицателния факт на неполучаването /така решение № 235/27.09.2016 г. на ВКС по гр.д. № 1362/2016 г., IV г.о., решение № 478/11.02.2014 г. на ВКС по гр.д. № 2670/2013 г., IV г.о. и решение № 379/06.01.2014 г. на ВКС по гр.д. № 171/2012 г., IV г.о./.
В решението, чиято отмяна се иска, е прието от въззивния съд, че ответникът не е провел успешно доказване на този факт и е приел, че представения писмен договор за заем от 30.11.2015 г., неоспорен от ответника по отношение на неговата автентичност/авторство/, удостоверява изпълнен фактическия състав на договор за заем между страните – съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа и реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя .
В. съд е изложил съображения, че не следва да обсъжда свидетелските показания на Ж.Т. и П.Трънков, като недопустими – тъй като свидетелите са били допуснат до разпит от първата инстанция за доказване обстоятелството на /не/предаване от заемодателя на заемополучателя на заемната сума от 5000 лв. в нарушение на забраната за недопустимост на свидетелските показания по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК.
Във въззивното решение /характеристиката на въззивното решение като решение по същество на делото го определя като единствен предмет на отмяната, защото то не е условие за пораждане последиците на решението на първата инстация/ е прието, че свидетелските показания са недопустими, предвид хипотеза на недопустимост на свидетелските показания по чл.164, ал.1 ГПК за установяване на за обстоятелствата, за които са допуснати свидетелските показания, а не както се сочи в молбата за отмяна – поради възприемането им от съда като житейски недостоверни /т.е., че се представя ново писмено доказателство, с оглед на което да се преценява достоверността на свидетелските показания, респ. заинтересоваността на свидетелите/.
От съдържанието на сега представения протокол за разпит на свидетел настоящият съдебен състав намира, че не се установява извънсъдебно признание на страна по спора по спорното по делото обстоятелство на /не/предаване от заемодателя на заемополучателя на заемната сума от 5000 лв. Напротив – при разпита като свидетел по приложения протокол страната не се е отклонила от дадените по настоящото дело обяснения по реда на чл.176 ГПК. Видно от протокола за разпит на свидетел, К. е заявил в останалата нецитирана част, вкл. от изречението, в молбата за отмяна: „…но преди да сключа договора с нея изрично я попитах иска ли да го сключим, за да съм сигурен, че не е против нейната воля. Тя каза, че иска да помогне на децата си.“.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че представеното писмено доказателство не съдържа данни, от които могат да се направят констатации за факт с правно значение, включително обстоятелство, променящо приетата от съда фактическа обстановка по делото.
В молбата за отмяна се съдържат оплаквания за неправилност на влязлото в сила съдебно решение, които не са относими към никое от основанията за отмяна на влязло в сила решение, които са изрично посочени в закона.
Предвид изложеното молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ без уважение молба на Р. К. П. за отмяна на влязло в сила въззивно решение, постановено на 02.11.2017г. по в.гр.д. №288/2017г. на Окръжен съд – Ямбол, с което е потвърдено решение от 11.07.2017г. по гр.д.№1217/2017г. на Районен съд – Ямбол.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top