1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 196
гр.София, 21.12.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Валентина Илиева
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №1101 по описа за 2018 год.
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Н. К., чрез процесуален представител адв.С., срещу решение от 06.12.2017г., постановено по в.гр.д.№237/2017г. на Окръжен съд – Търговище, с което е потвърдено решение от 21.08.2017г. по гр.д.№57/2017г. на Районен съд – Попово, с което е уважен предявения от Т. Н. П. иск с правно основание чл.127, ал.2 СК като упражняването на родителските права спрямо детето Е., род. 09.07.2008г., е предоставено на бащата Т. Н. П., постановен е режим на лични отношения на майката Д. Н. К. с детето; присъдена е издръжката, дължима от бащата на детето и с което е отхвърлен насрещен иск с правно основание чл.127, ал.2 СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Е. на майката Д. Н. К., за определяне режим на лични отношения на бащата с детето и за присъждане на месечна издръжка.
Касационното обжалване е допуснато с определение №626 от 10.08.2018г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на въззивното решение доколкото разрешението по поставения от касатора и уточнен от съда въпрос: „за задължението на въззивния съд да събира доказателства с оглед охрана интереса на детето във всеки един момент от развитието на производството пред инстанцията по същество, когато спорът касае страна, за чийто интерес съдът следи служебно, според приетото с ТР№1/2013г. ОСГТК, ВКС разрешение, и да направи съвкупна преценка на всички правно-релевантни обстоятелства в конкретния случай, с оглед интереса на детето“, въззивното решение е в противоречие с по т.1 от ТР №1/2013г. ОСГТК и ППВС №1/1974г. Съгласно ППВС №1/1974г. интересът на децата се преценяват с оглед на следните обстоятелства: родителски качества; полагане грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване на знания; трудови навици; морални качества на родителя; социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители и между децата и др. Съгласно приетото по т.1 от ТР №1/2013г. ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Ограниченията в дейността на въззивната инстанция не се прилагат и в хипотезата, когато осъществяването на въззивните функции при защитата на правата на някои частноправни субекти е дължимо и в защита на друг, публичен интерес. В тези случаи служебното начало следва да има превес над диспозитивното и състезателното начало. Затова, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса /например в производството за поставяне под запрещение/, или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. В случай, че първоинстанционният съд не е изпълнил тези си задължения, това процесуално нарушение следва да бъде поправено служебно от въззивната инстанция независимо от липсата на нарочно оплакване във въззивната жалба.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение и делото се върне за разглеждане по същество от въззивния съд.
Ответникът по касационната жалба Т. Н. П., чрез процесуален представител адв.К., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което на основание чл.127, ал.2 СК упражняването на родителските права спрямо детето Е., род. 09.07.2008г., е предоставено на бащата Т. Н. П., постановен е режим на лични отношения на майката Д. Н. К. с детето; присъдена е издръжката, дължима от бащата на детето и с което е отхвърлен насрещен иск с правно основание чл.127, ал.2 СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Е. на майката Д. Н. К., за определяне режим на лични отношения на бащата с детето и за присъждане на месечна издръжка.
Въззивният съд правилно е приел, че след постановяване на първоинстанционното решение, са настъпили нови обстоятелства, които съдът е длъжен да съобрази и обсъди. Действително това е така – въззивният съд следва да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба в качеството си на инстанция по съществото на материалноправния спор, чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи, във връзка с направените оплаквания и доводи.
Неправилно обаче въззивният съд е приел, че е длъжен след като обсъди новите обстоятелства, да обсъди единствено дали комплексът от тези нови обстоятелства се отразяват и по какъв начин на положението на детето, на ефикасността на мерките, които са определени с първоинстанционното решение. Няма колебание в практиката на ВКС по въпроса за приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК, че съдът основава решението си въз основа на приетите за установени обстоятелства по делото; че при спор относно фактите, в мотивите към решението си съдът обосновава изводите си кои факти приема за осъществили се и кои не и въз основа на какви доказателства, извършвайки преценка на достоверността и доказателствената сила на всяко от доказателствата и съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка и зависимост. Това още повече важи при спор, по който съдът следва да постанови първоначалния режим относно родителските права. По този спор въззивният съд като инстанция по съществото на спора относно родителските права, е длъжен да направи съвкупна преценка на всички правно-релевантни обстоятелства в конкретния случай, като от значение са не отделните критерии, а съвкупността от обстоятелства по случая, които следва бъдат преценени от съда с оглед интересите на детето. При промяна на обстоятелствата, с оглед на които е бил постановен първоначалният режим относно родителските права, съдът може да постанови изменение на определените по-рано мерки относно упражняването на родителските права и да определи нови. За да се изменят постановените по-рано мерки и да се определят нови е необходимо промяната на обстоятелствата да е съществена – ППВС №1/1974г., т.V. В настоящия случай пред съда е отнесен спор относно родителските права, който той следва да разреши като постанови първоначалния режим относно родителските права. Поради това неправилно въззивният съдът е приел, че е необходимо настъпилата промяна да е от такова естество, че да сочи на влошаване положението на детето при родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права или да засяга ефикасността на взетите по-рано мерки или да са налице нови обстоятелства, с които би се подобрило положението на детето при предоставяне упражняването на родителските права на другия родител.
Посочено е, че упражняването на родителските права е предоставено с първоинстанционното решение на бащата. За периода 04.09.2017 г. до 16.02.2018 година, същият е на обучение в [населено място], като към момента на постановяване на решението половината от този период е изтекъл. Установено е, че след постановяване на първоинстанционното решение при майката също е настъпила промяна в обстоятелствата. Същата, за да може да е близо до детето си, за да не се налага то да променя училището си и средата, в която се чувства прекрасно, се е преместила в населено място в близост – на 4км. до [населено място]. Тя се е установила да живее в село, което е на четири километра от града, има редовен транспорт, а и тя самата има личен автомобил, с който пътува. Намерила е и работа в [населено място], с нормално работно време и почивни дни. По този повод пътува ежедневно до града. Установено е, че жилището, в което тя живее е с много добри битови условия, за детето има обособена самостоятелна стая, обзаведена с всичко нужно.
Въззивният съд е следвало, но не е направил съвкупна преценка на всички правно-релевантни обстоятелства в конкретния случай. Отделно от това, при променените обстоятелства негово задължение е било служебно да следи за интереса на детето на страните при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права и служебно да събере доказателства отразили ли са се новите обстоятелства по отношение на критериите за предоставяне упражняването на родителските права след развода, вкл. на допълнителния критерий относно възможността за помощ от страна на трети лица при отглеждането и възпитанието на детето при промененото местоживеене на майката, както и на критерия относно полаганите грижи за детето при така настъпилата промяна в местоживеенето и при конкретната трудова заетост на майката. В тази насока в социалния доклад също има непълнота, която въззивният съд е пропуснал да констатира и да изиска да бъде не е отстранена чрез представяне на актуален пълен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане” –гр. П..
По изложените съображения следва да се приме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съгласно чл.293, ал.1 и ал.3 от ГПК въззивното решение трябва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото въззивният съд ще следва да направил съвкупна преценка на всички правно-релевантни обстоятелства в конкретния случай, след като служебно събере доказателства за актуалното положение с оглед настъпилите промени при двамата родители, включително да изиска представянето на актуален пълен социален доклад. Междувременно детето Е., род. на 09.07.2008г., е навършило десет години, поради което съдът е задължен да го изслуша – чл.15, ал.1 ЗЗДет.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение от 06.12.2017г., постановено по в.гр.д.№237/2017г. на Окръжен съд – Търговище.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: