О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 792
София, 15.11.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №1551 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. А. А., чрез процесуален представител адв.В., срещу решение от 13.01.2017г., постановено по в.гр.д.№397/2016г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено решение от 14.07.2016г. по гр.д.№2028/2015г. на Видински районен съд, с което е отхвърлен предявения от Н. А. А. срещу Е. В. К. иск с правно основание чл.59, ал.9 СК за предоставяне упражняването на родителските права спрямо ненавършилото пълнолетие дете А. на бащата.
Жалбоподателят счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Е. В. К., чрез процесуален представител адв.И. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от Н. А. А. срещу Е. В. К. иск с правно основание чл.59, ал.9 СК за предоставяне упражняването на родителските права спрямо ненавършилото пълнолетие дете А., род. през 2005г., на бащата.
Установено е, че страните – родители на ненавършилото пълнолетие дете от брака А., са разделени и бракът им е прекратен през 2010г. като родителските права са предоставени за упражняване от майката, а на бащата е определен режим на лични контакти с детето. Като материална база и условия и двамата родители са в състояние да осигурят нормална и добра среда за отглеждането и възпитанието на детето.Относно родителския капацитет на двамата родители социалните служби и първоинстанционният съд са приели,че и двамата притежават такъв, но от данните по делото въззивната инстанция е приела за установено, че родителите са пренесли личните си отношения в отношенията си към детето, което е твърде обременяващо обстоятелство за него. Изложени са съображенията на съда, че при определяне кой от двамата родители да упражнява родителските права съдът следва да се води единствено и само от интересите на детето. Установено е, че към настоящият момент то живее с майка си, като му е осигурена спокойна и защитена среда. Изразено е мнение от социалния работник, че при несъгласие с определени изисквания към него детето е склонно да манипулира родителите си, избирайки да живее при другия родител. При данните по делото съдът е приел, че не се установява да са настъпили промени в условията при които първоначално е определено упражняването им след развода на родителите и родителските права следва да продължат да бъдат упражнявани от майката като за детето е по –добре да остане в средата, в която се намира и в момента и където живее от раждането си. Обсъдени са обстоятелствата за заминаването на майката за няколко месеца в чужбина, през което време бащата и родителите на майката са се грижили за детето, както и че при връщането й в България е възстановено първоначалното положение и детето живее с майка си. Приети за неоснователни доводите на бащата, че на детето не са осигурени добри условия за отглеждане и по този повод то има проблеми в училище. Установено е ,че детето е имало забележки в поведението и не е посещавало редовно училище, но са изложени съображения, че агресията в едно дете може да се дължи именно на нарушеното му емоционално равновесие, а то в случая е повлияно от конфликтите между родителите, на които е свидетел. Въз основа на гласните доказателства е прието за установено, че и бащата е давал израз на агресивното си отношение към майката и нейни близки в присъствието на детето, което дава своето отрицателно отражение върху детето.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателят, за да обоснове наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, сочи, че въззивният съд е разрешил въпроси: „за критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права върху родениет от брака ненавършли пълнолетие деца, на кой от двамата родители да се предостави с оглед цялостната защита интереса на децата“. Счита, че по поставения въпрос въззивното решение е в противоречие с „ ППВС №1/1954г.“ и решения на ВКС. Съгласно ППВС №1/1974г. интересът на децата се преценяват с оглед на следните обстоятелства: родителски качества; полагане грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване на знания; трудови навици; морални качества на родителя; социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители и между децата и др. С чл.59, ал.4 СК се уреждат критериите, с оглед на които съдът решава правните въпроси по ал.2, свързани с положението на децата след развод, възпроизвеждайки постановки от тълкувателната практика на ВС – ППВС №1/1974г. относно обстоятелствата, които имат отношение към положението на децата, като от значение е съвкупността от обстоятелствата по случая, които се преценяват от съда само с оглед интереса на детето. Във въззивното решение е извършена цялостна преценка на интереса на детето, преценени са обстоятелствата от значение за определяне на кого от двамата родители да бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо детето А. към момента на приключване на делото спрямо тези, при които първоначално е определено упражняването им, а поведението на родителите е оценено посредством интереса на детето. Поради това не е налице твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика относно обстоятелствата, които имат отношение към ефикасността на детето и на положението му. Въззивното решение е в съответствие е с приетото в посоченото от касатора решение по гр.д.№115/2012г. на ВКС, ІІІ г.о., че разпоредбата на чл.59, ал.9 СК има предвид нови обстоятелства, настъпили след развода и променили съществено обстановката и начина на отглеждане на детето, влошили ги така, че с оглед интересите на детето се налага изменение на взетите мерки и предписване на нови; че по смисъла на чл.59, ал.9 СК под „изменение на обстоятелствата“ се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, като в случая това обсъждане е извършено от въззивния съд.
Доводи за неправилна преценка интереса на детето с оглед на тези обстоятелства са относими към правилността на въззивното решение, по която касационната инстанция се произнася само ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл.280, ал.1 ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение. С касационната жалба касаторът представя доказателства за обстоятелства, настъпили след приключване на въззивното производство, които според касатора са от значение за делото, но такива не могат да бъдат събирани в касационното производство.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 400лв. – за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.01.2017г., постановено по в.гр.д.№397/2016г. на Видински окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. А. А. с [ЕГН] да заплати на Е. В. К. с ЕГН [ЕГН] сумата 400лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.