Определение №143 от 30.3.2018 по ч.пр. дело №775/775 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
ГР. София, 30.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 21.03.18 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №775/18 г., намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Б. срещу определение на Апелативен съд София/АС/ по ч.гр.д. №4527/17 г. от 17.01.18 г., с което са оставени без уважение исканията му за освобождаване от държавна такса в размер на 15 лв., на осн. чл.83, ал.2 ГПК по посочената частна касационна жалба и за предоставяне на правна помощ на осн. чл.23, ал.1 ЗПП и чл.95 ГПК, чрез процесуално представителство по настоящото дело. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на определението на АС и се иска отмяната му.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване определение на АС и е допустима, но неоснователна.
АС е отхвърлил исканията на частния жалбоподател за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ като е приел, че от служебно изисканата справка от АВ се установяват разпоредителни сделки на частния жалбоподател с имоти – покупко-продажби, от които той като продавач несъмнено е реализирал доход. Частният жалбоподател и молител има недвижим имот – дворно място , вилна сграда и пристройка в София, кв. С., върху който са вписани ипотека и възбрана. Вписани са съдебни решения за делба на два недвижими имота в София с признати права в съсобствеността на молителя. В справката са удостоверени редица вписани искови молби на жалбоподателя, със заявени права върху 12 недвижими имоти в София, кв. С..
При тези данни АС е приел, че имущественото състояние на молителя му позволява да заплати д.т. в размер на 15 лв., както и разноски за приподписване на частната касационна жалба от адвокат при минимум на възнаграждението от 200 лв. по чл.11 от Наредба №1/04 г.
Тези изводи са обосновани и законосъобразни: макар в декларацията по чл.83, ал.2 ГПК молителят да е декларирал, че получава доход само от инвалидна пенсия в размер от 230 лв. и не притежава недвижими имоти и друго имущество, от приложената по делото справка на АВ се установява, че той притежава недвижими имоти в [населено място] и е отчуждил възмездно такива, вкл. след 2000 -та година. Затова следва да се сподели изводът на АС, че може да заплати държавна такса от 15 лв. и разноски за приподписване на касационната жалба от адвокат. В подобен смисъл са и постановените определения от ВКС по ч.гр.д. №611/18 г. на четвърто г.о. и по ч.гр.д. №4009/17 г. на четвърто г.о.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 17.01.18 г. по ч.гр.д. №4527/17 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top