О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
София, 11.04.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 451 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 37925/27.12.2018 г. на Л. И. Р., подадена чрез пълномощника адв. Б. Х., против въззивно определение № 3075/27.11.2018 г. по ч.възз.гр.д. № 2482/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е оставена без уважение частната ? жалба с вх. № 68699/22.10.2018 г. против определение № 11481/10.10.2018 г. по гр.д. № 13462/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, с което на основание чл. 130 ГПК исковата ? молба с вх. № 57875/03.09.2018 г. /уточнена с молба с от 01.10.2018 г./, с която се претендира да бъде прието за установено, че по отношение на ищцата са били налице предпоставките на чл. 71, ал. 1, т. 1 НМЕ, поради което датата на инвалидизирането в ЕР на ТЕЛК № 0615/26.02.2018 г. следва да се промени от 02.06.2009 г. на 26.02.2018 г., е върната.
В частната касационна жалба се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното определение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска се неговата отмяна. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК, срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, от легитимирана страна с правен интерес да го атакува и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно определение е потвърдено първостепенното определение за прекратяване на делото поради предявяване на недопустим иск. Съобразявайки съдържанието на подадената искова молба, Окръжен съд – Варна е посочил, че е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване на факт – датата на инвалидизиране на ищцата Л. И. Р., с искане този факт да бъде отразен в издаденото Експертно решение № 0615/26.02.2018 г. на ТЕЛК общи болести към МБАЛ „Св. Анна“ – [населено място]. Прието е, че този иск е недопустим, тъй като законодателят е предвидил специален ред за оспорване решенията на ТЕЛК, които по своята същност представляват индивидуални административни актове. Процедурата по чл. 112, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Закона за здравето вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи включва оспорване на решението по административен ред пред НЕЛК, а впоследствие при неудовлетвореност – пред съдебен орган по реда на АПК, включително и по отношение на датата на инвалидизиране. За ищцата е съществувала и възможност да атакува и разпореждането на НОИ, с което и е отказано отпускането на пенсия по реда на чл. 117, ал. 2 КСО. В допълнение, Окръжен съд-Варна е взел предвид, че ответниците, срещу които е насочен искът, не се ползват със самостоятелна правосубектност по граждански дела, поради което и на това основание претенцията е недопустима.
Не са налице основанията за допускане до касационно обжалване. Разпоредбата на чл. 124, ал. 4, изр. второ ГПК е ясна и безпротиворечива – „Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон“. Искането за установяване на различна дата на инвалидизацията, обективирана в Експертно решение на ТЕЛК, не представлява нещо различно от иск за установяване на факт с правно значение. Такъв иск обаче не е предвиден в закон, напротив изрично е предвиден ред за обжалване на решението на ТЕЛК по отношение на всичките му реквизити – включително и датата – чл. 112, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Закона за здравето. Поради изложеното въпросът :„Задължително ли е изискването определен факт или право да бъде установявано само по предвиден специален законов ред или е допустимо установяването му по общия искове път при наличие на обоснован правен интерес?“, не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не може да се приеме и че въззивният съд се е произнесъл очевидно неправилно, при положение, че е съобразил императивните процесуални правила. Въпросът: „Ако специалният ред за оспорване на решение на ТЕЛК, не предвижда възможност да се извърши корекцията на датата на инвалидизиране, явява ли се общият искове ред единствена правна възможност за установяване на конкретния факт или право при наличие на обоснован правен интерес?“ е общ и хипотетичен и не отговаря на изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съдът не е достигнал до заключение относно липсата на правен ред за извършване на поправка на датата на извалидизация, напротив точно обратното – посочил е правният ред, който е предвидил законодателят за исканата корекция, а именно – обжалване на решението на ТЕЛК пред горния административен орган и впоследствие при необходимост атакуване на решението на административния орган пред съда. За изчерпателност на мотивите, следва да се посочи, че доводите на жалбоподателката относно липсата на различна процедура от тази по чл. 124 ГПК за установяване на дата на инвалидизиране, са несъстоятелни. Не само че противоречат на нормативно предвидените процедури, а и на настоящия състав е известна съдебна практика на административните съдилища по спорове относно датата на инвалидизиране /решение № 378/06.06.2017 г. по адм.д. № 1667/2017 г. по описа на АССГ, решение № 14291/23.11.2017 г. по адм.д. № 11112/2016 г. по описа на ВАС и др./. Не представлява общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и въпросът: „При наличие на преосвидетелстване /Експертно решение № 0615/26.02.2018 г. на ТЕЛК за общи болести, II състав при МБАЛ „Св. Аннна“ – [населено място] /за определяне на нова дата на инвалидизиране прилага ли се разпоредбата на чл. 71, ал. 1, т. 1 НМЕ, съответно – създава ли се субективно материално право в полза на ищцата, установимо по гражданско-правен ред?“. Той представлява директно питане по приложението на закона, а не кореспондира с правен извод на въззивния съд, обусловил решаващата му воля, в който смисъл са дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В случая двете инстанции непоколебимо са приели, че е предявен недопустим иск за установяване на факт, а не се иска установяване на конкретно субективно право на ищцата. Следващият въпрос се отнася до изводите относно правосубектността на ответните страни по делото и възможността им да отговарят по гражданско-правни претенции. На първо място следва да се посочи, че отговорът на въпроса относно легитимацията на ответниците по иска е без значение при извода, че самият иск е недопустим и не съществува ред, по който гражданският съд да се произнесе по отношение на установяване на датата на инвалидизиране. Освен това въпросът е неясен и неточен; не волята на съдебният състав е определила липсата на правосубектност на ответниците по исковата молба, а обстоятелството, че нито един от тях не е самостоятелен субект на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3075/27.11.2018 г. по ч.гр.д. № 2482/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е оставена без уважение частната ? жалба с вх. № 68699/22.10.2018 г. против определение № 11481/10.10.2018 г. по гр.д. № 13462/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, с което на основание чл. 130 ГПК исковата молба на Л. И. Р. с вх. № 57875/03.09.2018 г. /уточнена с молба с от 01.10.2018 г./, с която се претендира да бъде прието за установено, че по отношение на ищцата са били налице предпоставките на чл. 71, ал. 1, т. 1 НМЕ, поради което датата на инвалидизирането в ЕР на ТЕЛК № 0615/26.02.2018 г. следва да се промени от 02.06.2009 г. на 26.02.2018 г., е върната.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: