О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. София, 02.03.2018 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова ч. гр. д. № 398 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 12804/27.11.2017 г. на ЧСИ М. Г., против разпореждане от 10.11.2017 г., постановено по ч. гр. д. №3739/2017 г. на ВКС, IV ГО за връщане поради недопустимост на частна жалба вх. № 11920/02.11.2017 г. против Определение №485/12.10.2017г. по ч.гр.д. № 3739/2017 г. на ВКС, IV ГО.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане и се иска отмяната му, както и за сезиране на Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на чл. 70, ал. 4 и чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ със спиране на производството по делото.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба – К. на частните съдебни изпълнители, е подал отговор на частната жалба вх. № 0254/22.01.2018 г., като твърди, че частната жалба е недопустима и неоснователна, и обжалваното разпореждане следва да бъде оставено в сила като правилно. Претендира разноски.
По делото са постъпили и:
-молба искане вх. № 215/09.01.2018 г. на ЧСИ М. Г. за отвод на всички съдии от ВКС по настоящото дело, за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за разглеждане на частна жалба вх. № 12804/27.11.2017 г. от друг равен по степен на ВКС съд, за сезиране на Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на чл. 70, ал. 4 и чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ със спиране на производството по делото, както и за постановяване на определение за уважаване на частната жалба, с приложени питания до главния прокурор С. Ц. и до народния представител Д. С. П.;
– частна жалба вх. № 986/29.01.2018 г. против мълчаливия отказ на Дисциплинарната комисия към К. на частните съдебни изпълнители /ДК към КЧСИ/ да прекрати дисц. дело № 44/2016 г. и присъединеното дисц. дело №25/2017г. и частна жалба вх.№987/29.01.2018 г. против мълчаливия отказ на Дисциплинарната комисия към К. на частните съдебни изпълнители /ДК към КЧСИ/ да прекрати дисц. дело № 44/2016 г.;
– молба вх. № 1588/14.02.2018 г. и молба вх. № 1589/14.02.2018 г. за прилагане до КЧСИ на копие от частни жалби вх. №986/29.01.2018 г. и вх. №987/29.01.2018 г. с представени два броя вносни бележки за платена държавна такса в размер на 30 лв. по сметка на ВКС по всяка от частните жалби;
– молба вх. № 1799/19.02.2018 г. за отвод на съдебния състав по настоящото дело, за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за определяне на друг съд, равен по степен на ВКС, който да разгледа в отделни производства двете частни жалби вх. №986/29.01.2018 г. и вх.№987/29.01.2018 г., които били с различен предмет и незаконосъобразно били администрирани в едно и също ч. гр. д. № 398/2018г. на ВКС, III ГО;
-молба вх. № 1876/21.02.2018 г. и молба вх.№1878/21.02.2018 г. за допускане на разпит по чл. 176 ГПК по посочени въпроси на председателя на ответника КЧСИ – ЧСИ Г. Д..
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІІ
г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частна жалба вх. № 12804/27.11.2017 г. е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, като разгледана по същество, същата е неоснователна.
С разпореждане от 10.11.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 3739/2017 г. на ВКС, е върната като недопустима частна жалба вх. № 11920/02.11.2017 г. против определение № 485/12.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3739/2017 г. на ВКС, IV ГО. Законосъобразен е изводът на съда за връщане на частната жалба на ЧСИ М. Г. поради нейната недопустимост. С определение №485/12.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3739/2017 г. на ВКС, IV ГО е било потвърдено определение от 16.06.2017 г. по протокол № 1 от заседание на дисциплинарния състав от ДК към КЧСИ, по дисц.д.№25/2017 г., с което производството по дисциплинарното дело е прекратено и същото е присъединено към висящо дисц. д. № 44/2016 г. на ДК към КЧСИ. Въпреки че определението, предмет на обжалване по ч.гр.д. № 3739/2017 г. на ВКС, IV ГО, е постановено не от състав на ВКС, а от ДК към КЧСИ, по арг. чл. 73, ал. 1 вр. чл. 72, ал. 3 вр. чл. 71, ал. 7, т. 1, предл. 1 ЗЧСИ определението на ВКС е постановено по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК от състав на ВКС и не подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС поради липса на по-висшестоящ съд /Определение № 194 от 14.11.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. №3759/2017 г., II г. о., ГК/.
Оплакването за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане от 10.11.2017 г. поради липса на отвод на докладчика по ч.гр. д. № 3739/2017 г. на ВКС, IV ГО, настоящият съдебен състав намира за неоснователно. Не са били нарушени разпоредби от наднационалния и международен правопорядък поради липсата на основанията за отвод по чл.22 ГПК на докладчика по делото, тъй като с разпореждането е извършено действие по администриране на частната жалба срещу окончателното определение №485/12.10.2017г. по ч.гр.д. № 3739/2017 г. на ВКС, IV ГО. Останалите дела с предмет актове на ДК към КЧСИ, обжалвани от ЧСИ М. Г., по които същият съдия е бил докладчик и член на състава на съда, доказват приложението на принципа на случайно разпределение на делата съобразно поредността на постъпването им във ВКС съгласно чл. 9 ЗСВ.
Неоснователно е искането за сезиране на Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на чл. 70, ал. 4 и чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ със спиране на производството по делото.
Цитираните законови разпоредби не противоречат на правото на справедлив съдебен процес по чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и на правото на защита по чл. 122 от Конституцията на Република България. Основен принцип при съсловните организации, каквато е КЧСИ, е дейността по дисциплинарно наказване да се осъществява от органи, образувани от членове на самата организация при условия и по ред, предвиден в съответния нормативен и/или вътрешноустройствен акт, в случая ЗЧСИ. В дисциплинарното производство се допускат всички доказателства от значение за делото, а ЧСИ, на което е вменено дисциплинарно нарушение, може да ползва адвокатска защита /чл. 71, ал. 4 и ал. 1 ЗЧСИ/, като в неговите рамки е предвидено да присъства и представител на министъра на правосъдието /чл. 71, ал. 1 ЗЧСИ/. Решението на ДК към КЧСИ, в случая определението за прекратяване на дисциплинарно дело и присъединяването му към предходно образувано дисциплинарно дело, подлежи на обжалване пред тричленен състав /чл. 73, ал. 4, изр. 1 ЗЧСИ/ на най-висшестоящия съд в съдебната система на Република България – ВКС, който по общо процесуално правило се произнася с окончателни актове, какъвто е и настоящият случай /чл. 73, ал. 6 ЗЧСИ/. В производството пред ВКС ЧСИ с вменено дисциплинарно нарушение също може да ползва адвокатска защита. Цялата процедура по дисциплинарно наказване, включително по обжалването пред ВКС, уредена в чл. 70-73 ЗЧСИ гарантира надлежното упражняване на правото на защита, на справедлив съдебен процес и съответно на правото на труд на дисциплинарно наказваните ЧСИ.
Молба искане вх. № 215/09.01.2018 г. е процесуално допустима, като разгледана по същество, същата е неоснователна.
Относно искането за отвод на всички съдии от ВКС по настоящото дело:
Не са налице основанията по чл. 22, ал. 1 ГПК за отстраняване на всички членове на съдебни състави от ВКС от разглеждане на делото, поради което искането за отвод следва да бъде оставено без уважение. Разпоредбата на чл. 22 ГПК сочи обстоятелства, при наличието на които не се допуска в състава на съда да участва съдия с оглед гарантиране обективността при разглеждане на спора. Такива не са налице по отношение на членовете на настоящия съдебен състав, на който делото е разпределено по съответните правила и ред. Делото не е разпределено на някой от другите състави на ВКС, поради което искането за отвод по отношение на всички състави на ВКС следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Относно искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за разглеждане на частна жалба вх.№12804/27.11.2017 г. от друг равен по степен на ВКС съд:
При наличие на предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 628 ГПК – тълкуването на разпоредба от правото на ЕС или тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС да е от значение за правилното решаване на делото, съдът може да направи запитване до Съда на Европейския съюз /С./ по всяко време в хода на инстанционното производство по делото – чл. 267 от Договора за функционирането на ЕС. Преюдициалното запитване може да бъде направено служебно или по искане на страната, като преценката дали да се отправи запитване е изцяло в прерогативите на съда. В процесния случай не са налице предпоставките по чл. 628 ГПК, тъй като по реда на преюдициалното запитване не може да се определи компетентност на равен на ВКС съд в друга държава – членка, защото не е предвидена подобна процедура за изземване на дело от компетентността на националните съдилища и разглеждането му от съд на друга държава – членка /освен ако не са налице особени правила във връзка с местната подсъдност/ и защото С. може да се произнася само по въпроси, касаещи общностното право, а в случая подобни не се поставят. Не е изчерпана и компетентността на ВКС, тъй като не е налице отвод нито на настоящия състав на ВКС, нито на всички съдии от ВКС. Ето защо, искането за отправяне на преюдициално запитване до С. следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.
Относно искането за сезиране на Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на чл. 70, ал. 4 и чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ със спиране на производството по делото:
Искането е идентично с искането по частна жалба вх. №12804/27.11.2017г. и по съображенията, изложени в т. 1 от настоящото определение, следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.
Приложените питания до главния прокурор С. Ц. и до народния представител Д. С. П. са неотносими към частна жалба вх. № 12804/27.11.2017 г., поради което не следва да бъдат взети предвид при разглеждането на настоящото дело.
Частна жалба вх. № 986/29.01.2018 г. и частна жалба вх.№987/29.01.2018 г. са подадени срещу мълчалив отказ на Дисциплинарната комисия към К. на частните съдебни изпълнители /ДК към КЧСИ/ да прекрати дисц. дело № 44/2016 г. и присъединеното дисц. дело №25/2017г.
Към същите следва да бъдат приложени молба вх. № 1588/14.02.2018 г. и молба вх. № 1589/14.02.2018 г.
Двете молби касаят прилагане до КЧСИ на копие от частни жалби вх.№986/29.01.2018г. и вх. № 987/29.01.2018 г. с представени два броя вносни бележки за платена държавна такса в размер на 30 лв. по сметка на ВКС по всяка от частните жалби.
Частна жалба вх. № 986/29.01.2018 г. и частна жалба вх.№987/29.01.2018 г. следва да бъдат изпратени на КЧСИ за администриране съгласно указанията в писмо изх.№244/16.06.2015г. на Председателя на ВКС, вх.№1554/18.06.2015г. в КЧСИ.
Молба вх. № 1799/19.02.2018 г. е процесуално допустима, като разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съдът намира, че не са налице основанията по чл. 22, ал. 1 ГПК за отстраняване на членовете на съдебния състав на ВКС от разглеждане на делото, поради което искането за отвод следва да бъде оставено без уважение. Разпоредбата на чл. 22 ГПК сочи обстоятелства, при наличието на които не се допуска в състава на съда да участва съдия с оглед гарантиране обективността при разглеждане на спора. Такива не са налице по отношение на членовете на настоящия съдебен състав, на който делото е разпределено по съответните правила и ред. Ето защо, молба вх. № 1799/19.02.2018г. в частта относно искането за отвод следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Молба вх. № 1799/19.02.2018 г. е неоснователна и в частта относно искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за определяне на друг съд, равен по степен на ВКС, който да разгледа в отделни производства двете частни жалби вх.№986/29.01.2018г. и вх. № 987/29.01.2018 г.
Искането е идентично с искането по молба искане вх. № 215/09.01.2018 г., но е процесуално недопустимо, тъй като касае частни жалби, които са недопустими по съображенията, изложени в т. 3 и т. 4 от настоящото определение. Ето защо, молба вх. № 1799/19.02.2018 г. в частта относно искането за отправяне на преюдициално запитване до С. следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
Молба вх. № 1876/21.02.2018 г. и молба вх.№1878/21.02.2018 г. за допускане на разпит по чл. 176 ГПК по посочени въпроси на председателя на ответника КЧСИ – ЧСИ Г. Д., следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни, тъй като с тях се ангажират неотносими доказателствени средства към предмета на настоящото дело.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 10.11.2017 г., постановено по ч.гр.д.№3739/2017 г. на ВКС, IV ГО за връщане поради недопустимост на частна жалба вх. № 11920/02.11.2017 г. против определение № 485/12.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3739/2017 г. на ВКС, IV ГО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователни: молба искане вх. № 215/09.01.2018 г.; молба вх. № 1799/19.02.2018 г. ; молба вх. № 1876/21.02.2018г. и молба вх.№1878/21.02.2018г. на ЧСИ М. Г..
ПРИЛАГА молба вх. № 1588/14.02.2018 г. и молба вх.№1589/14.02.2018 г. към частна жалба вх. № 986/29.01.2018 г. и частна жалба вх.№987/29.01.2018 г. на ЧСИ М. Г..
ИЗПРАЩА подадените от ЧСИ М. Г. частна жалба вх. № 986/29.01.2018 г. и частна жалба вх.№987/29.01.2018 г. на КЧСИ за администриране съгласно указанията в писмо изх.№244/16.06.2015г. на Председателя на ВКС, вх.№1554/18.06.2015г. в КЧСИ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 986/29.01.2018 г.
и частна жалба вх.№987/29.01.2018 г. на ЧСИ М. Г. като процесуално недопустими.
Определението за оставяне без разглеждане на частни жалби подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
Определенията за потвърждаване на разпореждане и за оставяне без уважения на молби са окончателни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: