О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 938
Гр. София, 20.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 27.11.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2628/17 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК и пар.74 ПЗР на ГПК, ДВ, бр.86/17 г..
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. Н., С. [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Апелативен съд Б. по гр.д. №444/16 г., с което е потвърдено допълнителното първоинстанционно решение по иск с пр. осн.чл.26,ал.1,пр.3, вр. с чл.40 ЗЗД, и по допускане на обжалването. С обжалваното решение е признат за нищожен поради накърняване на добрите нрави и договоряне във вреда на представляваната ищца Е. Н. договорът за продажба на недвижими имоти, скл. с нот. акт №6/31.10.08 г. между С. Н. и Е. Н., представлявана от С. Н., като продавачи и [фирма] с управител О. М., чрез пълномощника С. Н., като купувач.
В срока за отговор е постъпила насрещна касационна жалба от Е. Н. срещу въззивното решение, с което е отхвърлен искът й с пр. осн. чл.26, ал.1, вр. с чл.38, ал.1 ЗЗД.
Касационната жалба на С. Н., С. [фирма] и [фирма] е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК. Намират, че в противоречие с ТР по т.д. №5/14 г. ОСГТК и р. по гр.д. №3529/14 г. е решен от въззивния съд въпросът от предмета на спора: Какъв е видът недействителност на договора, при който представителят на едната страна се е споразумял във вреда на представлявания?
В противоречие с р. по гр.д. №1266/11 г. на четвърто г.о. на ВКС, според касаторите е решен значимият за спора въпрос: Налице ли е вреда за представлявания, ако пълномощникът е продавал и други имоти на сходна цена / над данъчната оценка/, без те да са оспорени от представлявания?
В противоречие с трайната съдебна практика – р. по гр.д. №2373/01 г. на пето г.о. на ВКС, според касаторите е решен и друг значим за спора въпрос: Какъв е критерият за определяне на пазарната цена на имот – цените, по които подобни имоти се предлагат на пазара на същото място и по същото време или цените, на които подобни имоти са се предлагали на пазара по същото време и на същото място. Следва ли съдът да изложи конкретни мотиви защо не приема пазарните аналози при формиране на цената на имотите по оспорваната сделка?
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: въззивният съд е разгледал иска на предявеното основание – недействителност на договора за продажба, скл. с нот. акт №6/2008 г., поради договаряне във вреда на представляваната ищца. Приел е, че притежаваните от нея в СИО с ответника С. Н. недвижими имоти, описани по делото и в решението, са продадени на цена 103 000 лв., която е над два пъти по –ниска от пазарната им стойност 239 000 лв.. Само 27 дни след продажбата, имотите са препродадени от [фирма] на С. [фирма], със собственик на капитала С. Н. за 330 000 лв. Пълномощните, предоставени на С. Н. от [фирма] за закупуване на процесните имоти с атакуваната сделка и за осъществената само след 27 дни последваща отчуждителна сделка, са изготвени и заверени на една и съща дата -31.08.08 г., което сочи на сговаряне за увреждане на представляваната ищца Е. Н..
ВКС намира, че макар в случая формално да е прогласена нищожност / а не недействителност/ на договора по нот.акт №6/2008 г., не е налице съществено противоречие с приетото в ТР по т.д. №5/14 г. ОСГТК и р. по гр.д. №3529/14 г. на четвърто г.о. на ВКС, защото на недействителността се е позовал именно легитимираният да го направи представляван и с диспозитива е признато, че оспореният договор не поражда целените с него правни последици – ТР №5/12.12.16 г., т.3.
Вторият от въпросите не съответства на изводите на въззивния съд, който е приел за неоснователно възражението на отв. по иска Н., че той е извършил и други разпоредителни сделки като пълномощник на ищцата, при цени близки до данъчната оценка на имотите; такива разпореждания са извършени и лично от ищцата, което изключва увреждане на интереса й. Според въззивния съд ищцата е оспорила това възражение още пред първата инстанция, заявявайки, че за тези други разпоредителни сделки е научила в момента, в който е разбрала и за процесната продажба и е представила доказателства, че е атакувала част от тези разпоредителни сделки, а други не е могла да оспори поради погасяване на правото й на иск за тях. Или въпросът не кореспондира с приетото от въззивния съд въз основа на данните по делото, а повтаря отхвърлената от въззивния съд защитна теза на касатора, поради което не представлява общо основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК – ТР №1/19.02.10 г.
Не се установява противоречие с трайната практика на ВКС и по третия въпрос: Въззивният съд е приел, че средната пазарна цена на процесните имоти към 31.10.08 г., при частично изградена инфраструктура около сградата, е 236 000 лв., с помощта на изслушаната и неоспорена от страните СТЕ. Или средната пазарна цена на имотите, като икономическа категория, е определена към момента на сключване на процесния договор, като са съобразени видът и характерът им, както и пазарният механизъм на търсене и предлагане – р. по гр..д. №2373/01 г. на ВКС, пето г.о.
Не са налице основания за допускане на обжалването по първоначалната жалба, затова на осн. чл.287, ал.4 ГПК насрещната касационна жалба не се разглежда – чл.287, ал.4 ГПК.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Б. по гр.д. №444/16 г. от 23.12.16 г. по жалбата на С. Н., С. [фирма] и [фирма].
НЕ РАЗГЛЕЖДА насрещната касационна жалба на Е. Н. срещу същото въззивно решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: