О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
София, 13.01.2020 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №2159 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Сдружение „Български туристически съюз“, чрез процесуален представител адв.Г., срещу решение от 25.01.2019г., постановено по в.гр.д.№10660/2018г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 28.05.2018г. по гр.д.№49558/2017г. на Софийски районен съд за уважаване на предявените от Т. Х. Асърджиев искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 – 3 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Т. Х. Асърджиев не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от Т. Х. Асърджиев срещу Сдружение „Български туристически съюз“ искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед № 28/22.05.2017 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „експерт системно осигуряване, международна и хижна дейност“ и за присъждане на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ.
Въззивният съд е приел, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като работодателя БТС не е ангажирал по делото доказателства за това, че на лицето, издало уволнителната заповед са били дадени правомощия да прекратява трудовите договори със служители на сдружението, нито действията му по уволнението на ищеца са потвърдени съгласно чл.42, ал.2 ЗЗД.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по процесуалноправните въпроси: 1/ „свързани със задължението на съда да обсъди представените доказателства и доводите на страните във връзка с тях, да изложи свои съображения при осбосноваване на фактическите и правни изводи по съществото на спора“; 2/“при сторено оспорване на представителната власт на лицето, подписало заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, задължително ли е представляващият сдружението да потвърди действията на изпълнителния секретар ил представявено на доказателства за представителната му власт е достатъчно“; 3/“ако по делото са представени писмени доказателства, установяващи представителната власт на лицето, подписало заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по срочен договор – изпълнителния секретар в НПО, трябва ли да се представят допълнителни доказателства“; 4/“подаването на отговор на искова молба и съответно упълномощаването на процесуален представител за защита интересите на НПО от председателя на същото, потвърждава ли знанието на представляващия НПО“; 5/“следва ли да се приемат за доказани предпоставките на чл.225, ал.1 КТ и конкретно времето, през което незаконно уволненият работник или служител е останал без работа, когато той е представил единствено с исковата молба препис/фотокопие от трудовата си книжка, от която е видно, че след вписаното прекратяване на трудовото правоотношение с ответника-работодател няма извършени вписвания за постъпване на работа при същия или друг работодател, без да са ангажирани никакви други доказателства в тази насока, включително и без да е направена от съда констатация по оригинала на трудовата книжка“.
Първите четири от поставените от касатора въпроси, включително първият – видно от оплакванията в касационната жалба, касаторът отнася към мотивите на въззивното решение по основния спорен по делото въпрос дали уволнителната заповед е подписана от оправомощено за целта лице. Въззивният съд е изложил съображения, че в отговора на исковата молба БТС е навел твърдения, че по решение на УС на В. Ц. са били дадени правомощия да прекратява трудовите договори със служители на сдружението, но в нарушение на разпоредбата на чл.131, ал.3 от ГПК страната не е представила доказателства в подкрепа на тези си твърдения, въпреки че в доклада по чл.140 ГПК първоинстанционният съд изрично е указал на ответника по исковата молба, че не сочи доказателства за представителна власт на лицето, подписало уволнителната заповед, като е дал 1-седмичен срок от получаване на определението по доклада за ангажиране на доказателства и е указал, че в противен случай БТС губи възможността да стори това по-късно. Въззивният съд е изложил съображения, че БТС е ангажирало доказателства по въпроса за представителната власт на В.Ц. след изтичане на дадения му 1-седмичен срок – в първото по делото открито съдебно заседание, както и в следващите проведени съдебни заседания, като същевременно от страна на процесуалния представител на БТС не са посочени обстоятелства по чл.143, ал.2 ГПК, даващи основание за представяне на доказателства в открито заседание /доказателства, които ответникът не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба/. Във въззивното решение е посочено също, че насрещната страна е възразила изрично срещу приемането на доказателствата, представени в първото съдебно заседание, поради неспазване на срока. При така изложените съображения въззивният съд е приел, че БТС е представил доказателства относно правомощията на В.Ц. в нарушение на сроковете за това, уредени в ГПК; че ангажираните от другата страна доказателства по този въпрос, като насрещно доказване в отговор на доказателствата на БТС, също са преклудирани и поради това всички тези доказателства не следва да бъдат обсъждани от въззивния съд при постановяване на решението му. С оглед изложеното съдържание на мотивите на въззивното решение неоснователно се сочи от касатора противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по първия от поставените от касатора въпроси. Въззивният съд е изложил съображения защо приема, че БТС не е ангажирал по делото доказателства за това, че на В.Ц. са били дадени правомощия да прекратява трудовите договори със служители на сдружението и че това прави извършеното уволнение незаконосъобразно и налага отмяната му от съда. Вторият и третият от поставените от касатора въпроси предпоставят в себе си да е прието от съда, че са представени доказателства за представителната власт на лицето, подписало заповедта, каквото не е прието от въззивния съд. Поради това тези поставени въпроси не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Както е разяснено в т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. Четвъртият от поставените от касатора въпроси така както е поставен не е разрешен от въззивния съд и не осъществява общо основание за допускане на касационно обжалване. Дори и да може да се приеме, че всъщност питането е дали с подаването на отговор на исковата молба от упълномощен процесуален представител се потвърждава представителната власт на лицето, подписало уволнителната заповед, какъвто въпрос е разрешен в приложеното от касатора решеине по гр.д.№1284/2012г. на ВКС, ІVг.о., не може да се приеме, че е налице соченото допълнително основание за допускане на касационно обжалване, тъй като в настоящия случай, както е приел и въззивният съд, в отговора на исковата молба становището на страната е, че уволнителната заповед е подписана от лице с представителна власт.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и в частта по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ. Поставеният от касатора пети въпрос предпоставя в себе си нещо различно от установеното по конкретното дело – ищецът „да е представил единствено с исковата молба препис/фотокопие от трудовата си книжка, от която е видно, че след вписаното прекратяване на трудовото правоотношение с ответника-работодател няма извършени вписвания за постъпване на работа при същия или друг работодател, без да са ангажирани никакви други доказателства в тази насока, включително и без да е направена от съда констатация по оригинала на трудовата книжка“. В случая, видно от данните по първоинстанционното производство, както е прието и в обжалваното решение, видно от протокола от съдебното заседание, проведено на 06.02.2018 г., СРС е направил на посочената дата констатация по оригинала на трудовата книжка на ищеца, като е констатирал липсата на отразени други трудови договори след процесното уволнение. Изводът на въззивния съд, че така направената констатация по трудовата книжка, имаща характер на официален свидетелстващ документ, е достатъчно доказателство за оставането на ищеца без работа за срока по чл.225, ал.1 КТ, е в съответствие с посоченото от касатора тълкувателно решение по т.д.№6/2013г. ОСГК ВКС.
Касаторът е посочил и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но не сочи и не обосновава някой от поставентие въпроси да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, каквото е посоченото от него допълнително основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.01.2019г., постановено по в.гр.д.№10660/2018г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.