1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
гр.София, 08.06. 2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията М. Г. частно гражданско дело № 1431 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 2088/27.02.2018 г. на М. Д. П., представлявана от адв.Л. С., срещу определение № 31/31.01.2018 г. по гр.д. № 12/2018 г. на ВКС, ІV г.о., постановено в производство по чл.307, ал.1 ГПК. С обжалваното определение е оставена без разглеждане молбата за отмяна на жалбоподателката, подадена срещу влязлото в сила определение № 193/ 21.06.2017 г. по гр.д. № 5483/2016 г., ІV г.о. на ВКС, с което производството по делото е прекратено на основание чл.233 ГПК, поради заявен отказ от иска.
Ответните страни по жалбата – Н. Й. В., К. Й. Лешников, Р. К. И. и К. М. И. – в срока по чл. 276, ал.1 ГПК са подали писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в настоящия си състав намира, че подадената частна жалба е допустима, а разгледана по същество тя е и основателна. Съображенията за това са следните:
С обжалваното определение съставът на ВКС, ІV г.о., в производството по чл.307, ал.1 ГПК, при проверката за допустимост на подадената от жалбоподателката молба за отмяна е приел, че същата е недопустима и следва да се остави без разглеждане. За да възприеме това правно разрешение, съдът е посочил, че ищцата по предявения иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД /и съединената с него претенция по чл.135 ЗЗД/ В. К. П. е починала на 03.05.2017 г. – в хода на касационното производство по гр.д.№ № 5483/2016 г. по описа на ВКС, ІV г.о. /въззивното решение е допуснато до касационно обжалване/. Съгласно представеното по делото удостоверение за наследници, като правоприемници в процеса са конституирани наследниците й по закон – Н. Й. В., К. Й. Лешников и ответницата Р. К. И.. След конституирането им на мястото на починалата страна, същите са направили отказ от исковете по делото. С определението, чиято отмяна е поискана, на основание чл.233 ГПК е прекратено производството по делото и е обезсилено постановеното по делото въззивно решение №169/07.07.2016 г. по възз.гр.д. № 629/2015 г. на Кюстендилския окръжен съд, потвърждаващо решение № 373/04.08.2015 г. по гр.д. № 1106/2014 г. на Кюстендилския районен съд, с което са били уважени предявените от В. П. срещу Р. К. И. и К. М. И. обективно съединени искове по чл. 87, ал. 3 и чл. 135 от ЗЗД.
С молбата си за отмяна М. Д. е представила саморъчно завещание от 10.12.2013 г., обявено на 17.05.2017 г., с което наследодателката В. П. е отменила изцяло направените от нея предходни завещания и е завещала на молителката цялото си имущество – общо завещателно разпореждане по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗН. Предвид качеството й на универсален правоприемник, М.Д. е поискала на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК отмяна на атакуваното прекратително определение, с твърдения, че й е нарушено правото на участие в процеса като надлежна страна – наследник на починалата ищца; както и че отказът от исковете е направен от лица, които към този момент не са притежавали правото на иск.
С решаващото си мнозинство съставът на ВКС, ІV г.о., е приел, че в молбата за отмяна не се сочи съдът да е допуснал процесуално нарушение, вследствие на което М.Д. да е била лишена от възможността да участва по делото, при което твърденията на молителката изключват възможността те да бъдат квалифицирани по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, както и да се квалифицират по която и да било от останалите хипотези на отмяната по чл.303, ал.1 ГПК. Всички основания за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК предпоставят молителят да е бил конституиран като страна по делото, за да е процесуално легитимиран да иска отмяна на влезлия в сила съдебен акт, който го обвързва със силата на пресъдено нещо. За разлика от наследяването по закон, което настъпва автоматично по силата на закона, при наследяването по завещание от волята на лицето, в полза на което е направено общо завещателно разпореждане, зависи дали реално ще се ползва и ще се позове на завещанието, респ. ще приеме наследството, както и кога ще направи това. На следващо място е прието /с позоваване на мотивите по т.6 от ТР № 7/31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС/, че твърденията в молбата за отмяна не могат да бъдат квалифицирани и в хипотезата на чл.304 ГПК, тъй като субективните предели на силата на пресъдено нещо, при валидно направен отказ от иска, са ограничени само между страните по делото и техните правоприемници, без да засягат които и да било други трети лица. В случая отказът от исковете е направен от заместилите първоначалната ищца нейни наследници по закон, на които М.Д. не е правоприемник, поради което техният отказ от исковете не я обвързва по никакъв начин, а следователно и силата пресъдено нещо на определението по чл.233 ГПК. Молителката разполага с процесуалната възможност да защити правата си като предяви отново исковете по чл.87, ал. 3 и чл. 135 от ЗЗД – в качеството си на наследник по завещание на В. П.. Наличието на тази процесуална възможност за защита правата на молителката, също обуславя недопустимост на подадената молба за отмяна.
Настоящият състав на ВКС, III г.о., счита, че обжалваното определение, с което подадената молба за отмяна е преценена от мнозинството на решаващия състав на ВКС за недопустима за разглеждане в хипотезата на чл.307, ал.1 вр. с чл.303, ал.1, т.5 ГПК, е неправилно.
Правото да се иска отмяна на едно влязло в сила съдебно решение, респ. на определение по чл.233 ГПК, на ограничително изброените в закона основания по чл.303, ал.1, т. 1- т.7 ГПК, принадлежи на първо място на страната по делото, която е останала недоволна от постановения съдебен акт. В разпоредбата на чл.303, ал.1 ГПК законодателят сочи, че правото да се иска отмяна принадлежи на заинтересованата страна – това е страната по делото, засегната от обвързващата сила на пресъдено нещо на съдебното решение, изпълнителна му сила или конститутивното му действие. В тази група са и лицата – универсални правоприемници на страната като наследниците по закон и по завещание, когато се касае до постановен съдебен акт, засягащ страна, която е починала в хода на делото /чл.227 ГПК /.
Общото завещателно разпореждане по чл.16, ал.1 ЗН съставлява основание за универсално правоприемство, установено по силата на закона. Лицето, в чиято полза е направено универсалното завещание, придобива качеството на наследник на цялото или дробна част от наследството, от момента на откриването му и от този момент посоченият за наследник става титуляр на целия комплекс, или идеална част от него наследими, прехвърлими имуществени права и задължения на завещателя /в т.см. – мотиви по т.3 от ТР№1/19.05.2004 г. на ОСГК/.
При настъпила смърт на праводателя във висящия исков процес, правоприемникът става страна вместо него и го замества, щом е налице приемство и в спорното материално правоотношение. Заместването в процесуалното правоотношение настъпва от деня, в който е настъпило материалното правоприемство, независимо дали правоприемникът желае да участва, кога ще заяви правата си и дали ще вземе фактическо участие в процеса. Без значение е и дали на съда е бил известен, или не фактът на настъпилото по силата на закона правоприемство / в с.см. – определение № 342/08.06.2015 г. по ч.гр.д. №1342/2015 г. ІІІ г.о., решение №16/2102.2014г. по гр.д.№4682/ 2013г. ІІ г.о., решение №53/24.03.2010 г. по гр.д. №3988/ 2008 г., ІІ г.о., решение № 283/08.11.2013 г. по гр.д. № 3682/2013 г. III г.о., решение № 161/17.08.2011 г. по гр.д.№1506/2010 г., II г.о. и др./. Съответствието на определението по чл.227 ГПК с действителното правно положение има за цел да обезпечи признатото и гарантирано от закона право на участие на правоприемника във висящия исков процес след смъртта на наследодателя му, което процесуално право е в защита на придобитите по наследство субективни права и задължения.
Същевременно, правоприемникът продължава започнатото от или срещу праводателя му производство, като всички съдопроизводствени действия по висящото дело, извършени приживе на страната, едновременно ползват и задължават правоприемника. Ако след заместването на починалата страна, се направи отказ от иск, той е отказ от иска на праводателя. Поради това, влязлото в сила определение по чл.233 ГПК обвързва с правните си последици и този правоприемник, който не е бил конституиран за участие в процеса, независимо по каква причина. За него не съществува процесуалната възможност да предяви отново същия иск, защото се явява обвързан / в качеството си на правоприемник / от силата на присъдено нещо на определението по чл.233 ГПК, макар и да не е участвал като страна в производството, по което то е било постановено.
В този смисъл, неконституирането на правоприемник по реда на чл. 227 ГПК няма за последица това, че спрямо него постановеният в производството окончателен съдебен акт няма да има действие. Изводът следва от нормата на чл.298, ал.2 ГПК, която предвижда, че влязлото в сила решение поражда действие за наследниците и правоприемниците на страните, а не само за тези, които съдът е конституирал с определението си по чл.227 ГПК.
Неконституирането във висящия процес на наследник /по закон или по завещание/ лишава от право на участие надлежна страна, обвързана по разпоредбата на закона, от силата на пресъдено нещо на съдебния акт. Тази страна е по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК заинтересована, респ. легитимирана, да иска отмяна / чл.303, ал.1, т.5 ГПК /, щом решението рефлектира пряко в имуществената й сфера, обвързва я и не я удовлетворява като резултат.
В случая, молителката е извела правния си интерес и легитимация за производството по отмяна от качеството си на универсален правоприемник – наследник по завещание на починалата в хода на производството ищца В. П.. Изрично се е позовала на нарушеното й право на участие в процеса /чл.303, ал.1, т.5, предл.1- во ГПК/, който е приключил с влязло в сила определение за прекратяване на делото поради отказ исковете по чл.87, ал.3 и чл.135 ЗЗД, заявен от конституираните за участие наследници по закон – Н. Й. В., К. Й. Лешников и ответницата Р. К. И.. Следва да се отбележи, че безспорно правото да се иска разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, при неизпълнение на задълженията на приобретателя, е наследимо. Ако то е възникнало и не е било упражнено от приобретателя, след смъртта му правоприемникът може да го упражни в рамките на петгодишния давностен срок от датата на откриването на наследството / в т.см. – решение №285/06.06.2011 г. по гр.д.№1328/2009 г. ІV г.о. /. Когато правото на иск за разваляне на договора е упражнено от прехвърлителя приживе и е завършило със съдебен акт, разрешаващ материалноправния спор със сила на пресъдено нещо, респ. с определение за прекратяване поради отказ от иска, впоследствие при настъпило правоприемство /в т.ч. и в хода на висящ процес/, правоприемникът не разполага с процесуална възможност отново да предяви същия иск /чл.298, ал.2 ГПК /.
Предвид всичко изложено, неправилно при проверката по чл.307, ал.1 ГПК за допустимост на молбата за отмяна съставът на ВКС, ІV г.о. е приел, че молбата следва да се остави без разглеждане. Атакуваният съдебен акт подлежи на отмяна по реда на чл.303 ГПК; молбата е подадена от легитимирано лице /чл.227 ГПК, вр. с чл.16, ал.1 ЗН /, което не разполага с друг път за защита на правата си; спазен е срокът по чл.305, ал.1, т.5 ГПК; изложени са твърдения за релевантните за правото на отмяна факти и са приложени писмените доказателства / т. 10 и т.11 от ТР №7/31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС/.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 31/31.01.2018 г., постановено по гр.д. № 12/2018 г. на ВКС, ІV г.о. и връща делото на състава на ВКС за извършване на следващите се съдопроизводствени действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.