О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 734
София , 25.20.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №1224 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ю. А. К., чрез процесуален представител адв.Н., срещу решение от 06.12.2016г., постановено по гр.д.№3396/2016г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 15.04.2016г. по гр.д.№7130/2015г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявения от Ю. А. К. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за размера над 12 000лв. до 73 000лв. за неимуществени вреди.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Прокуратура на Република България не взема становище по жалбата.
Постъпила е касационна жалба от прокурор в Софийска апелативна прокуратура като представител на Прокуратура на Република България срещу решение от 06.12.2016г., постановено по гр.д.№3396/2016г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след отмяна на решение от 15.04.2016г. по гр.д.№7130/2015г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен иска на Ю. А. К. срещу Прокуратура на Република България с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на сумата 8 000лв. до сумата 12 000лв., е присъдена още сумата 4 000лв. – обезщетение на неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 29.11.2013г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното осъдително решение за сумата 8 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 29.11.2013г.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Ю. А. К., чрез процесуален представител адв.Н., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, по съображения, които излага в писмен отговор. Претендира разноски.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска на Ю. А. К. срещу Прокуратура на Република България с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на сумата 8 000лв. до сумата 12 000лв., е присъдена още сумата 4 000лв. – обезщетение на неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпления по две обвинения – за участие в организирана престъпна група по чл.321, ал.2 НК с цел да вършат съгласувано в страната престъпление по чл.242, ал.1, както и по чл.242, ал.1, б.“б“ и „д“ за пренасяне на стоки през границата без да ги декларира, като са използвани документи с невярно съдържание, за което е оправдан, ведно със законната лихва, считано от 29.11.2013г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която е потвърдени първоинстанционното осъдително решение за сумата 8 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 29.11.2013г. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размера 8 000лв., ведно със законната лихва, считано от 29.11.2013г. и в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за размера над 12 000лв. до 73 000лв.
Въззивният съд е посочил, че обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди., а размерът на обезщетението се определя съобразно действително претърпените от ищеца болки и страдания, преценени с оглед общия критерии за справедливост по чл.52 от ЗЗД /т.11 от ТР № 3/2005г. на ОСГК/. Въззивният съд е приел, че обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи глобално по справедливост, при отчитане на всички обстоятелства имащи отношение към размера му – възрастта на ищеца към момента на повдигане на обвиненията /36 години/, тежесттта и характера на обвиненията / двете обвинения са за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 НК/, продължителността от 8 години на наказателното производство, включващо две съдебни инстанции, което е повече от обичайния разумен период, което донякъде се обяснява с многото подсъдими; изтърпяването за период от 67 дни на най-тежката мярка за неотклонение, а именно „задържане под стража“ и свързаните с това усещане за унижение покрай арестуването, ограничение на права, изживян сериозен дискомфорт и невъзможност да участва в семейния живот; последвалите депресивни състояния, притесненията от евентуално осъждане и то по две тежки обвинения; сериозният срив в приятелския кръг, проблеми в семейството, затруднение в търсенето на работа през този период. Преценявайки съдържанието на доказаните в процеса неимуществени вреди, техният интензитет и проявление във времето, продължителността на наказателното производство, наложените на ищеца мерки за неотклонение, характера и тежестта на незаконните обвинения, с оглед обществено-икономическите условия на живот в страната, въззивният съд е приел, че обезщетение в размер на 12 000 лева е справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди. За да не уважи жалбата на ищеца до пълно предявения размер от 73 000 лв., въззивният съд е споделил извода в първоинстанционното решение за недоказване на причинно-следствена връзка между наказателното производство и твърдяните сериозни здравословни проблеми и такива в работата. От приетото медицинско заключение се установяват получени в лека степен проблеми в психичското здраве, които не са наложили специализирано лечение. Няма ангажирани надлежни доказателства за това какво реално е работил, включително дали изобщо е работил преди задържането. Видно от постановена наказателна присъда последният е бил безработен, като е отчетен и фактът, че висящо наказателно производство затруднява намирането на работа. Прието е, че причините за раздялата са комплексни, но неминуемо напрежението, създадено покрай делото, е допринесло за последвалия през 2009г. развод.
Касаторът Ю. А. К. в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване сочи наличе на основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса „свързан с определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и за прилагането на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД“. Касаторът сочи, че е налице противоречива съдебна практика по поставения въпрос, като при сравнително сходни случаи обезщетенията са определени в по-големи размери. Като противоречива съдебна практика посочва решение №1616 от 17.07.2015г. по гр.д.№2076/2015г. на САС, потвърдено частично в осъдителната част до размера 15 000лв. с решение №83 от 28.04.2016г. по гр.д.№5128/2015г. на ВКС, ІІІг.о.; решение №256 от 04.11.2015г. по гр.д. №1277/2015г. на ВКС, ІІІг.о., с което е въззивно решение на Великотърновски АС е потвърдено частично в осъдителната част до размера 15 000лв. и решеине от 18.03.2014г. по гр.д.№607/2013г. на БОС, с което е присъдено обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ в размер на 40 000лв., потвърдено с решение №95 от 29.04.2015г. по гр.д.№5462/2014г. на ВКС, ІІІг.о. Касаторът сочи, че при определяне размера на обезщетението не са отчетени всички релевантни обстоятелства, като относно неотчетените обстоятелства препраща към касационната си жалба. В нея обаче няма оплакване за неотчитане на обстоятелства по делото, които са от значения за определяне размера на обезщетението, а е релевирано друго оплакване, а именно за неправилност на изводите във въззивното решение за недоказване на причинно-следствена връзка между наказателното производство и твърдяните сериозни здравословни проблеми и такива в работата.
За да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касаторът Прокуратура на Република България немотивирано поддържа, че с въззивното решение в противоречие с ППВС №4/68г., т.ІІ при определяне на размера на обезщетението съдът не е взел под внимание релевантни обстоятелства, без да сочи кое конкретно обстоятелство от значение за определяне на размера на обезщетението не е взето предвид от въззивния съд. Във въззивното решение съдът е направил преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането, за да определи размера на обезщетението. Несъгласието на страната с изводите на съда по възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд, не може да обоснове допускане на касационно обжалване. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290, ал.1 ГПК/. Касаторът бланкетно поддържа наличие на противоречие с ТРОСГК №3/2004г., т.3 и т.11, но не сочи въпрос, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие посочената задължителна съдебна практика. Не кореспондират със съдържанието на въззивното решение доводите за липса на мотиви в противоречие с т.19 от ТР №1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС за наличието на причинно-следствена връзка между процесното обвинение и претърпените вреди. В тази насока съдът е изложил мотиви, а правилността на изводите му може да бъде проверявана само при разглеждане на касационната жалба, ако бъде допуснато касационното обжалване. Касаторът сочи и основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, който счита, че е разрешен от въззивния съд при противоречива съдебна практика като при сходни случаи се присъждат различни размери на обезщетениеята – решение №27 от 11.03.2013г. по гр.д.№957/2012г. на ВКС, ІІІг.о., с което въззивното решение на В. е потвърдено частично в осъдителната част до размера 2 000лв.; решение №95 от 23.04.2014г. по гр.д.№5805/2013г. на ВКС, ІІІг.о., с което въззивното решение на САС е потвърдено частично в осъдителната част до размера 3 000лв.; влязло в сила решение от 15.12.2010г. по в.гр.д.№540/2010г. на ВнАС, с което частично е потвъредно първоинстанционното решение в осъдителната част до размера 10 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по релевирания от касаторите въпрос за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. За да е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК делото трябва да е решено в противоречие с влезли в сила решения на други съдилища, т.е. да е налице различно решаване на еднородни случаи, към които се прилага една и съща норма. Решаването на релевирания правен въпрос трябва да има за резултат различия в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби от съдилищата. Не може да се приеме, че въпросът за приложението на чл.52 ЗЗД е разрешен противоречиво с въззивното и с приложените съдебни решения. Съгласно ППВС № 4/1968г. и постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни решения, при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 06.12.2016г., постановено по гр.д.№3396/2016г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: