О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. София, 04.05.2018 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова ч. гр. д. № 1379 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 2729/15.03.2018 г. на Етажна собственост на Сграда С – Р. Х. от Апартаментен комплекс „Т. Комплекс“, [населено място], представлявано от управителя [фирма], ЕИК:[ЕИК], представлявано от изпълнителния директор М. Т., чрез процесуалния представител адв. Д. К., против определение № 85 от 26.02.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 5099/2017 г. на ВКС, III г. о., с което е оставена без разглеждане частна жалба на настоящия жалбоподател срещу определение № 2872 от 25.05.2017 г. по ч. гр. дело №166/2017 г. на Окръжен съд – Благоевград, и производството по делото е прекратено.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му, както и продължаване на съдопроизводствените действия пред друг състав на ВКС.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответниците по частната жалба Н. В. Й. Ю. и М. И. Да К. са подали отговор на частната жалба, като твърдят, че частната жалба е недопустима, а при условията на евентуалност – неоснователна, тъй като българският съд не притежава международна компетентност по спорния въпрос.
Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, като разгледана по същество, същата е неоснователна.
С определение № 85 от 26.02.2018 г., постановено по ч. гр. д. №5099/2017г. на ВКС, III г. о. е оставена без разглеждане частна жалба на настоящия жалбоподател срещу определение № 2872 от 25.05.2017 г. по ч. гр. дело № 166/2017 г. на Окръжен съд – Благоевград, и производството по делото е прекратено поради процесуална недопустимост на частната жалба.
С въззивното определение е отменено определение № 166 от 09.01.2017 г. по гр. дело № 622/2016 г. на Районен съд – Разлог в частта, с която е отхвърлено възражението на ответниците по исковата молба относно подсъдността на делото, и е прогласено, че същият съд не е компетентен да разгледа иска на жалбоподателя срещу Н. В. Й. Ю. и М. И. Да К. за техни задължения като собственици на недвижим имот в сграда С – Р. хаус от Апартаментен комплекс Т. комплекс – [населено място], чийто източник са решения на Общото събрание на етажната собственост за разходи и ремонти за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., в размер на 1088,62 евро, както и лихви за забава върху горните задължения в размер на 82,79 евро, което парично вземане е с общ размер от 1171,41 евро. Имайки предвид, че паричната оценка на всеки един от кумулативно обективно съединените искове, а и общата им стойност, възлизаща на 1171,41 евро, съответно 2293,97 лв., е под установения в закона минимум от 5000 лева, съставът на ВКС е приел, че определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК вр. чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК /в приложимата редакция с ДВ, бр. 50/2015 г./.
Правилно с обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд е приел, че определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В конкретния случай, жалбоподателят обжалва определение по гражданско дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на всеки от предявените искове е под 5000 лв. съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК /до изм. с ДВ, бр. 86 от 2017 г./.
Разпоредбата на чл. 28 от КМЧП предвижда въззивно и касационно обжалване на определенията относно международната компетентност на българския съд, но не съдържа специална уредба, която да изключва приложението на общите процесуални норми на чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 280, ал. 3 от ГПК /предишна ал. 2 до изм. с ДВ, бр. 86 от 2017 г./ относно процесуалната допустимост на касационното обжалване на въззивните актове, каквато е и практиката на ВКС в идентични случаи /определение № 122 от 19.03.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 962/2018 г., III г. о.; определение № 81 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 411/2018 г., III г. о.; определение № 172 от 11.04. 2018 г. по ч. гр. д. № 1107/2018 г. на ВКС, IV г. о. и др./. Ето защо, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 85 от 26.02.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 5099/2017 г. на ВКС, III г. о., с което е оставена без разглеждане частна жалба на Етажна собственост на Сграда С – Р. Х. от Апартаментен комплекс „Т. Комплекс“, [населено място] срещу определение №2872 от 25.05.2017 г. по ч. гр. дело №166/2017 г. на Окръжен съд – Благоевград, и производството по делото е прекратено.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: