О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 406
ГР. София, 30.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.05.18 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №101/18 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на В. Л. и на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Апелативен съд П. по гр.д. №327/17 г. в различни негови части. С въззивното решение е уважен в размер от 15 000 лв. и отхвърлен до пълния предявен размер от 55 000 лв. искът на В. Л. срещу Прокуратура на РБ по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ – за обезщетяване на неимуществени вреди от обвинение в престъпление по чл.311 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими.
За допускане на обжалването на въззивното решение в частта, с която искът е отхвърлен, касаторът ищец В. Л. се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК.
Намира, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, тъй като при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е взет предвид факт, който не е обуславящ за размера му, а именно – натрупаната мораторна лихва от датата на увреждането, като е прието, че тя е достатъчна да компенсира увреденото лице.
Намира, че от значение за спора, но и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото е въпросът: Следва ли да се има предвид изтеклата мораторна лихва, когато се определя по справедливост обезщетението за неимуществени вреди?
За допускане на обжалването на въззивното решение в частта, с която искът е уважен, касаторът – ответник по иска Прокуратура на РБ се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС са разрешени правните въпроси от предмета на спора: 1.Относно необходимостта от излагане на собствени мотиви от страна на въззивния съд; 2. Относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди при отчитане на всички обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливостта и за обезщетяване само на вредите, настъпили в пряка причинна връзка с незаконното обвинение; 3. Относно съдържанието на понятието справедливост и как се прилага общественият критерий за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД, към който препраща ЗОДОВ?.
По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от незаконното обвинение в престъпление по чл.311, ал.1 НК, изразяващи се в емоционален стрес, притеснение за бъдещето при евентуално осъждане, което ще се отрази на професионалната му реализация и на семейството му. Под влияние на преживения стрес и притеснение се променил напълно – от жизнерадостен и контактен човек се превърнал в затворен и притеснителен, не желаел да общува с околните, затворил се вкъщи, срамувал се от съседи и познати, дистанцирал се от колегите си, разделил се със съпругата си. Изпитвал чувство на безнадежност и отчаяние, накърнено било граденото с години негово добро име в службата и обществото. През този период се проявили няколко заболявания – артериална хипертония, бъбречна калкулоза и хидронефроза, които макар да не се установява да са причинени от наказателното производство, са повлияни от него. Промяната в здравословното състояние на ищеца довела до необходимост от медикаментозно лечение, а психическото му състояние било толкова разклатено, че бил склонен към суицидни прояви. Наложило се ищецът да напусне системата на МВР поради пенсиониране, като му било трудно да си намери друга работа поради воденото срещу него наказателно дело. Понастоящем ищецът е добре, здравословните му проблеми са медикаментозно овладени, но все още е затворен и необщителен, семейните му отношения не са възстановени, а приятелският му кръг е силно ограничен.
Според въззивния съд тези неблагоприятни за ищеца последици са в пряка причинна връзка с повдигнатото му незаконно обвинение и воденото наказателно производство за периода 8.09.09 г. -22.06.11 г., обхващащ досъдебното и съдебното производство, в което са постановени две осъдителни / с наложено условно наказание „лишаване от свобода”/ и една оправдателна присъда от ВКС по реда на възобновяване на наказателното производство.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди са взети предвид продължителността и интензитета на претърпяното морално страдание и отражението му върху физическото състояние, личния живот и професионалната реализация на ищеца. Отчетени са също характера на повдигнатото обвинение в престъпление по чл.311, ал.1 ТК, което не е тежко по см. на чл.93, ал.1,т.7 НК и продължителността на наказателното производство – около година и девет месеца, преценена като разумен срок по см. на чл.6 от ЕКПЧОС. Спрямо ищеца като обвиняем и подсъдим са взети сравнително леки мерки за неотклонение – първоначално „подписка”, а след това –„парична гаранция” от 300 лв. При определяне на размера на обезщетението са взети предвид и обществените представи за справедливост в аспекта на обществено –икономическите условия на живот в РБ. В съответствие с указаното в т.4 от ТР №3/05 г. на ВКС върху определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. е присъдена законната лихва от влизане в сила на решението на съда, с което ищецът е оправдан – -22.06.11 г.
При тези данни по делото, според ВКС, не са налице основания за допускане на обжалването на въззивното решение в частта, с която искът е отхвърлен, по жалбата на касатора – ищец. Поставеният в изложението към жалбата правен въпрос е неотносим към изводите на въззивния съд по определяне на обезщетението за неимуществени вреди – обезщетението за неимуществени вреди е определено при отчитане на конкретните обстоятелства на случая, без към тях да е причислен и размерът на законната лихва, съобразно периода, за който се дължи. Върху определеното при спазване на указанията в ППВС №4/68 г. обезщетение е присъдена законна лихва с начален момент, посочен в ТР №3/05 г. на ВКС, ГК.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и в частта, с която искът е уважен, по жалбата на Прокуратура на РБ. Поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в съответствие с посочената от касатора практика на ВКС. Въззивният съд е изложил собствени подробни мотиви по предмета на спора в съответствие с указанията на ТР №1/4.01.01 г. и ТР №1/13 г. на ОСГТК на ВКС. Обезщетени са установените по характер и изражение вреди, които са в пряка причинна връзка с незаконното обвинение, в съответствие с т.3 и 11 от ТР №3/05 г. на ОСГК. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен след установяване и обсъждане на конкретните обстоятелства на случая, съобр. раздел ІІ от ППВС №4/68 г. Въззивният съд е приложил обществения критерий за справедливост, като е отчел и общественото разбиране за нея при стандарта на живот в РБ – р. по гр.д. №638/12 г. на ВКС, трето г.о. Не се установява противоречие на въззивното решение и с цитираното от касатора р. по гр.д. №254/13 г. на трето г.о. на ВКС, с което е присъдено по-ниско по размер обезщетение по чл.2, ал.1 ЗОДОВ. Това обезщетение е определено при други, различни от тези по настоящото дело, обстоятелства на случая: ищецът там е бил оправдан още на първа инстанция и няма данни наказателното преследване да се е отразило тежко на личния му живот и политическата му кариера като народен представител.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелатине съд П. по гр.д. №327/17 г. от 10.10.17 г. по жалбите на ищеца В. Л. и на ответника по иска Прокуратура на РБ.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: