6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 141
гр. София, 31.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета година и в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Албена Рибарска и прокурора…………………………
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3339 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 – чл.293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 18958/29.06.2017 г. на Т. И. Т., представляван от адвокат Ю. Г., против въззивно решение № 827/29.05.2017 г., постановено по възз.гр. д. № 919/ 2017г. по описа на Окръжен съд- Варна, с което след отмяна на решение № 1247/27.03.2017 г. по гр. д. № 1266/2017 г. на Районен съд – Варна, са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ – за признаване на уволнението му за незаконно и за неговата отмяна; и за възстановяването му на заеманата до уволнението длъжност – „Ръководител отдел „К. терминал“ Пристанище В.-запад при [фирма].
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т. 3 ГПК. В съдебно заседание касаторът, представляван от адв.Г., поддържа жалбата и моли въззивното решение като неправилно да бъде отменено и постановено друго от касационния съд, с което се уважат предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 КТ.
Ответната страна по жалбата [фирма], представлявано от изпълнителния директор П. С., чрез пълномощника М. А., в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.
С определение № 159/06.03.2018 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по правния въпрос за предпоставките, при които може да се приеме, че документ, подписан еднолично от председателя на синдикалната организация, има правното значение на дадено предварително съгласие за уволнението на конкретен служител, когато такава закрила е предвидена в действащия в предприятието колективен трудов договор.
По въпроса, обусловил селектирането на жалба, е постановено Тълкувателно решение № 4/17.12.2013 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно приетото тълкувателно разрешение, предварителното съгласие за уволнението по чл. 333, ал. 4 КТ се дава от съответния синдикален орган в предприятието, с което работникът или служителят е в трудово правоотношение. Валидно е даденото предварително съгласие по чл. 333, ал.4 КТ, което изразява волята на колективния синдикален орган в предприятието във връзка с уволнението на конкретен работник или служител. Решението за даване на съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ се взема от колективния синдикален орган по предвиден с устава на синдикалната организация ред като писменото уведомление до работодателя за взето от колективния орган решение може да бъде направено еднолично от председателя на синдикалния орган с удостоверителен документ, изразяващ волята на колективния орган, съгласно легалния израз на закона в чл. 333, ал. 4 КТ.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите на касатора, изложени в подадената касационна жалба и като провери правилността на въззивното решение съгласно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира следното:
По делото е установено, че ищецът Т. Т. е заемал длъжността „Ръководител отдел „К. терминал“ в Пристанище В.–запад. Трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2-ро КТ – поради съкращаване на щата със Заповед № 2/ 03.01.2017 г. на изпълнителния директор на ответното дружество. Не е спорен фактът, че Т. е член на Ф. „Подкрепа“ и че към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение в предприятието е действал К., който в чл.23 предвижда задължение за работодателя преди да пристъпи към уволнение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, да получи предварителното писмено съгласие на синдикалния орган.
Въззивният съд е приел, че работодателят е доказал законността на оспорената заповед – решението за съкращаване на щата е взето от компетентен орган; съкращаването на щата е реално; прекратяването на трудовия договор с ищеца е станало след влизане в сила на новото щатно разписание. Посочено е също, че ищецът се ползва със специалната закрила по чл.333, ал.4 КТ, тъй като в чл.23 от представения К. е предвидено задължение за работодателя, при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, да вземе предварителното съгласие на синдикалния орган. В тази връзка е прието, че представеният по делото протокол от 22.12.2016 г., подписан еднолично от председателя на синдикалната организация, в която членува ищецът, удостоверява дадено съгласие и спазване на процедурата по чл.333, ал.4 КТ. Според мотивите на съда, в протокола е посочена длъжността, която ще се съкращава, името на служителя, заемащ тази длъжност /в случая на ищеца/, а записаното в документа, че „За ръководство” се подписва от председателя на Ф. „Подкрепа” в [фирма], отразява съгласието на синдикалния орган за уволнението на ищеца. Съгласието е дадено преди уволнението, при което процедурата е спазена и заповедта не е незаконосъобразна на това основание.
Като неоснователни са преценени доводите на ищеца, които са възпроизведени и в касационната му жалба, че оспореният протокол, подписан от председателя на синдикалната организация Ф. „Подкрепа“, не удостоверява взето от колективния синдикален орган решение, предвид обстоятелството, че срещата между ръководството на работодателя и ръководството на синдикатите се е провела съгласно договореното по чл.111 от действащия в предприятието К.. Посоченият текст от К. вменява на работодателя задължение да запознае синдикатите с бъдещи действия на ръководството във връзка с предстоящи преструктурирания и реорганизации в предприятието, т.е. такива срещи са предвидени с информативна цел. Към момента на провеждането на срещата на 22.12.2016 г. не е имало взето решение от компетентен орган за съкращаване на щата, съответно – не е било отправяно искане от работодателя към синдикалния орган за даване на предварително съгласие за конкретното уволнение на ищеца, поради което и подписаният от председателя на Ф. „Подкрепа” протокол от тази среща не може да се счете, че удостоверява съгласие по смисъла на чл.333, ал.4 КТ.
Предвид дадения отговор на правния въпрос, обусловил изхода на делото, следва да се приеме, че оплакванията на касатора за незаконосъобразност и необоснованост /касационни основания по чл.281, т.3 ГПК/ на обжалваното решение са основателни. Въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, необосновано е и на основание чл.293, ал.1 ГПК следва да бъде отменено. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия по делото, спорът следва да се реши от настоящата инстанция по същество.
В случая, видно от представения по делото Протокол № 20/16 от 29.11.2016 г., С. на директорите на [фирма] е взел решения за промяна и реорганизация в организационно-управленската структура на дружеството, като едно от решенията касае трансформирането на отдел „К. терминал“ В.-запад в сектор към отдел „Оперативна експлоатация“. На изпълнителния директор е възложено да предприеме необходимите действия по промяна на щатното разписание. С протокол от 22.12.2016 г. е документирана среща между ръководството на работодателя и председателите на синдикатите в предприятието, на която е договорено, че във връзка с оптимизирането на работата в дружеството и необходимостта от структурни промени, ще бъдат съкратени щатовете за седем длъжности, описани в протокола с посочване имената на служителите, които ги заемат, между които е и длъжността на ищеца. След тази среща, видно от представения протокол № 22/16 от 27.12.2016 г., С. на директорите е взел решение за съкращаване щатовете на седемте длъжности, включително и длъжността на ищеца – „Ръководител отдел „К. терминал” Пристанище В. – запад, предвид трансформирането на отдела в сектор и преминаването му в структурата на друг отдел. В съответствие с решението на СД, изпълнителният директор на дружеството е утвърдил новото щатно разписание и общата численост на щата на служителите в дружеството, в сила от 01.01.2017 г., като е премахната длъжността „Ръководител отдел „К. терминал” пристанище В.-запад, заемана от ищеца.
При тези данни, неправилен е изводът на въззивния съд в обжалваното решение, че работодателят е получил съгласието, предвидено в чл.333, ал. 4 КТ, във връзка с чл. 23 от К., за уволнението на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 4 КТ в колективния трудов договор може да се предвиди, че уволнението на работника или служителя поради съкращаване на щата, намаляване на обема на работата или поради закриване на част от предприятието се извършва само след като се вземе предварителното съгласие на съответния синдикален орган в дружеството, в случая – синдикалната организация на Ф. „Подкрепа” при [фирма]. Работодателят е поддържал, че е изпълнил задължението си по К., тъй като е поискал съгласие от синдикалната организация и е получил такова, обективирано в представения протокол от 22.12.2016 г. за проведена среща с председателите на всички синдикални организации в предприятието. От представения документ обаче е видно, че на тази дата ръководството на предприятието за първи път е информирало ръководствата на синдикатите за предстоящите структурни и щатни промени в дружеството. В протокола действително са посочени длъжностите, която ще се съкращават и имената на служителите, които ги заемат, вкл. длъжността и името на ищеца. Отразеното в документа обаче съгласие на синдикалните лидери за структурните и щатни промени в предприятието, в т.ч. подписът на председателя на Ф. „Подкрепа”, няма правното значение и не може да се приравни на дадено съгласие по смисъла на чл.333, ал.4 КТ за уволнението на ищеца. Както се посочи в отговора на правния въпрос, цитираната разпоредба изисква съгласието за уволнението на работници и служители, попадащи в обхвата на специалната закрила, да се дава от съответния синдикален орган като колективен орган, а не еднолично от неговия председател. Решението за даване на съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ се взема от колективния синдикален орган по предвиден с устава на синдикалната организация ред, като писменото уведомление на работодателя за взето от колективния орган решение може да бъде направено еднолично от председателя на синдикалния орган с удостоверителен документ, изразяващ волята на колективния орган. По делото липсват данни тази процедура да е спазена, а установяването на това обстоятелство е в доказателствена тежест на работодателя. Извън формата на срещата, състояла се на 22.12.2016 г., дружеството не е ангажирало доказателства да е отправило искане за съгласие за уволнението на Т. до Ф. „Подкрепа”, синдикалният орган да е взел колективно решение за даване на съгласие и именно това решение да е удостоверено чрез подписа на председателя на синдиката в протокола от 22.12.2016 г. Поради това, следва да се приеме, че в случая, доколкото е изразено съгласие за прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца, то е дадено еднолично от председателя на Ф. „Подкрепа”, поради което незаконосъобразно и необосновано въззивният съд е приел, че е преодоляна предвидената в чл.23 К. закрила по чл. 333, ал. 4 КТ. Неполучаването на предварителното съгласие на съответния синдикален орган за уволнението на служителя – синдикален член, поради съкращаване на щата, прави уволнението незаконно само на това основание, съгласно изричната норма на чл. 333, ал. 4 КТ. В случая, ищецът е лице, ползващо се със специалната закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ, която не е преодоляна от работодателя по предвидения ред, поради което уволнението подлежи на отмяна като незаконно, без да се разглежда трудовият спор по същество.
С оглед извода за незаконосъобразност на уволненението, предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяната му е основателен и следва да се уважи. Основателен е и обусловеният съединен иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ, поради което следва ищецът да се възстанови на длъжността, заемана до уволнението – „Ръководител отдел „К. терминал“ в Пристанище В.–запад.
При този изход на делото, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените разноски, които съгласно представения списък по чл.80 ГПК и доказателствата за извършени плащания, възлизат общо на сумата 1 800 лева – заплатени адвокатски възнаграждения за защита и процесуално представителство на Т.Т. пред трите инстанции.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 827/29.05.2017 г., постановено по възз.гр. д. № 919/ 2017г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което след отмяна на решение № 1247/27.03.2017 г. по гр. д. № 1266/2017 г. на Районен съд – Варна, са отхвърлени предявените от Т. И. Т., с ЕГН – [ЕГН], срещу [фирма], с ЕИК –[ЕИК], представлявано от изпълнителния директор П. С., искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
Вместо него постановява:
ПРИЗНАВА за незаконно и отменя уволнението на Т. И. Т., с ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], ап.4, извършено със Заповед № 2/ 03.01.2017 г. на изпълнителния директор на [фирма] – [населено място], на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата.
ВЪЗСТАНОВЯВА Т. И. Т. на заеманата преди уволнението длъжност – „Ръководител, отдел „К. терминал“ Пристанище В. – запад при [фирма] – [населено място].
ОСЪЖДА [фирма]- [населено място], на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на Т. И. Т. направените за трите инстанции разноски общо в размер на сумата 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева.
ОСЪЖДА [фирма]- [населено място], с ЕИК –[ЕИК], на основание чл.78, ал.6 ГПК, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на ВКС държавна такса за разглеждане на делото в размер на сумата 110 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.