4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 300
гр. София, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3855 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Основно училище „Васил Левски“ – с.Славяново, [община], представлявано от директора Б. Л. Н., чрез адвокат Т. Д., срещу въззивно решение № 117/15.07.2019 г., постановено по възз.гр.д. № 175/2019 г. по описа на Окръжен съд – Търговище, с което като е потвърдено решение № 48/28.03.2019 г. по гр.д. № 848/2019 г. по описа на Районен съд – Попово, са уважени предявените от Г. Д. Ц. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му; за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител в начален етап на основно образование”; и за заплащане на обезщетение за оставането й без работа в периода 17.09.2018 г. – 28.02.2019 г. в размер на сумата 6 033.69 лв., ведно със законната лихва, считано от 20.09.2018 г. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Твърди се, че въззивният съд не е съобразил приложимите в случая разпоредби на чл. 215, ал.1, т. 3 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) и чл. 2, т. 2 от Наредба № 4/2016 г. за заболяванията и отклоненията, при които не може да се заема длъжност на педагогически специалист и неправилно е счел уволнението за незаконно. Съгласно цитираните норми, длъжността на педагогически специалист не може да бъде заемана от лица, страдащи от заболявания и/или отклонения, които застрашават живота и здравето на децата и учениците, определени с Наредба № 4/2016 г., като в чл. 2, т. 2 от същата като пречка за заемане на длъжността са посочени разстройства на настроението („афективни разстройства“), в която категория попада заболяването на ищцата (рецидивиращо депресивно състояние), установено с влязло в сила експертно решение на ТЕЛК.
В изложението си по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и счита, че касационният контрол следва да се допусне по въпроси, които уточнени от състава на ВКС, касаят : съотношението на разпоредбите по чл. 215, ал. 1, т. 3 ЗПУО, вр. с чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ и чл. 2, т. 2 от Наредба № 4/2016 г.; може ли работодателят да прекрати на основание чл. 215, ал. 1, т. 3 ЗПУО, вр. с чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ и чл. 2, т. 2 от Наредба № 4/2016 г. трудовото правоотношение с педагогически специалист, диагностициран с ЕР на ТЕЛК/НЕЛК със заболяване от групата „разстройства на настроението (афективни разстройства)”, ако решението на медицинския орган в частта относно трудовата препоръка, че лицето не може да изпълнява длъжността си, не е влязло в сила към датата на уволнението.
Ответната страна по жалбата – Г. Д. Ц., представлявана от адв. Л. И., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол, а евентуално – за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноските за производството.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд е приел за установено, че ищцата е работила на длъжността „старши учител в начален етап на основно образование“ в ответното ОУ „Васил Левски“. Със заповед № 478/17.09.2018 г., връчена при условията на отказ, трудовото й правоотношение е прекратено, считано от същата дата. В заповедта са вписани като основания за прекратяване на договора – „чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, вр. с чл.215, ал.1, т.3 ЗПУО и чл.2, т.1 от Наредба №4/2016 г.”, а като причини – обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, тъй като лицето страда от „рецидивиращо депресивно разстройство”, установено с ЕР на НЕЛК № 056/31.05.2018 г., което заболяване съгласно чл. 215, ал. 1, т. 3 ЗПУО и Наредба № 4/24.10.2016 г. за заболяванията и отклоненията, които застрашават живота и здравето на децата и учениците, е пречка за заемане длъжността на педагогически специалист. Въззивният съд е посочил, че с ЕР № 3888/202/ от 20.12.2017 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Търговище” АД – [населено място] ищцата е преосвидетелствана с 66% трайно намалена работоспособност за срок от 2 години и с водеща диагноза – „Рецидивиращо депресивно разстройство”, със сегашен депресивен епизод- умерено тежък, довел до умерена социална дезадаптация. В ЕР на ТЕЛК като противопоказни условия на труд са посочени – тежък физически труд, нервно психично пренапрежение, нощен труд, неблагоприятен микроклимат. Дадено е заключение, че „лицето може да работи като старши учител-начален учител”. Решението е обжалвано от работодателя в частта относно трудовата препоръка и с ЕР № 0469/ 31.05.2018 г. на НЕЛК – специализиран състав по психични болести, в тази част е отменено и е прието, че ищцата „не може да работи като старши учител – начален етап” в острия стадий на заболяването, какъвто е констатиран с решението на ТЕЛК. Ищцата е обжалвала решението на НЕЛК и производството пред административния съд е висящо.
При тези данни въззивният съд е приел, че фактическият състав на основанието по чл.325, ал.1, т.9 КТ не се е осъществил към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата и оспорената заповед е незаконосъобразна. Посочено е, че предпоставките по чл.325, ал.1, т.9 КТ се свързват с обективната невъзможност на работника или служителя за изпълнение на работата поради болест, довела до трайно намалена работоспособност или поради здравни противопоказания, които се установяват по съответния ред, а в случая – с решение на ТЕЛК. Липсата на влязло в сила решение на здравните органи, с което да е установено, че заболяването на ищцата съставлява пречка тя да работи като учител, обуславя незаконност на уволнението. В заключение е прието, че претенциите по чл.344, ал.1, т.1 – т.3 КТ са основателни и са уважени.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че поставените от касатора (и уточнени) въпроси са правно релевантни и обуславят допускането на касационния контрол на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото на настоящия състав не е известно да е формирана практика на ВКС по приложението на чл.215, ал.1, т.3 ЗПУО и чл.2, т.2 от Наредба №4/2016 г. за заболяванията и отклоненията, при които не може да се заема длъжност на педагогически специалист.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 117 от 15.07.2019 г., постановено по възз.гр.д. № 175/2019 г. по описа на Окръжен съд – Търговище.
УКАЗВА на касатора Основно училище „Васил Левски“ – с.Славяново, [община], представлявано от директора Б. Н., че в едноседмичен срок от съобщението, следва да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на сумата 170,67 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок представи платежния документ по делото. В противен случай, касационната жалба ще бъде върната и производството по делото прекратено.
В зависимост от изпълнението на указанията, делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, или на съдията-докладчик за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.