1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 384
гр.София, 17.09.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 2838 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. П. П., представлявана от адв. Д. Ф., срещу въззивно определение № 186/12.04.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 195/2019 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено определение № 465/12.11.2018 г. по гр. д. № 1487/2018 г. на Районен съд – Пещера. С първоинстанционния съдебен акт е оставена без уважение молбата на жалбоподателката по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски за производството по предявените от нея искове.
В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно и се моли за неговата отмяна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като счита, че касационното обжалване следва да се допусне по следните въпроси: 1/ притежаването на недвижим имот от страната, предявила искане при условията на чл. 83, ал. 2 ГПК, предполага ли възможност от имотите да бъдат реализирани приходи чрез разпоредителни или облигационни сделки, включително чрез отдаването им под наем и съставлява ли основание да се приеме, че имущественото й положение позволява да заплати дължимите държавни такси и разноски; 2/ предположенията за хипотетични доходи съставляват ли основание съдът да откаже да освободи страната, предявила искане по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, или съдът следва да извършва констатации за реално получаваните от нея доходи, основани на сигурни данни; 3/ следва ли при преценката за наличието на предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК да се вземат предвид получаваните от страната доходи към момента на искането или следва да се разглеждат и доходите, които тя е имала в миналото.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което е отхвърлена молбата на ищцата за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски за производството по предявените от нея искове. Приел е, че не са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК, предвид получените през 2018 година от ищцата приходи от заемни средства по 4 договора за потребителски кредит на обща стойност 19 569 лева и по делото не е установено преобразуване на тези приходи в придобиване на последващо имущество. Обсъдени са данните в представената декларация и останалите писмени доказателства по делото. Взето е предвид, че молителката реализира доходи от по 722 лева по основно трудово правоотношение и получава 300 лева заплата по втори трудов договор, има постоянен месечен разход от 60 лева за лекарства, притежава лек автомобил и гараж с площ 24 кв.м. в [населено място], от който има възможност да реализира доходи. При тези данни е направен извод, че страната разполага с достатъчно парични средства, които да й позволят да заплати дължимата по делото държавна такса от 532.12 лв. и разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното определение.
Първите два въпроса в изложението са неотносими, тъй като не са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд. В случая, ОС-Пазарджик е изследвал всички правнорелевантни обстоятелства, имащи значение за производството по чл. 83, ал. 2 ГПК. Съобразени са получените през 2018 година от ищцата доходи от трудови правоотношения и от други приходоизточници в размер, надвишаващ многократно размера на дължимите за производството такси и разноски. Изводите на съда за липса на основания за уважаване на искането са формирани при цялостна преценка на личното и имотно състояние на жалбоподателката, а не само въз основа на притежавания от нея гараж и възможността да реализира доходи от него.
Третият въпрос в изложението е правно значим, но той е решен в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в множество определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК (вж. напр. – определение № 214/10.05.2013 г. по ч. гр. д. № 2665/2013 г., I г. о., определение № 432/ 04.07.2013 г. по ч. гр. д. № 4231/2013 г., IV г. о. на ВКС и др.). Безпротиворечиво в тази практика е приемано, че правилото на чл. 83, ал. 2 ГПК задължава съда да прецени дали задълженото за такси и разноски в производството физическо лице притежава средства да ги заплати, като преценката следва да бъде извършена към момента на подаване на молбата за освобождаване от заплащане на такси и разноски. Тази преценка се извършва въз основа на представени доказателства за имущественото състояние на ищеца, семейното му положение, здравословното състояние, възраст и всички други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на такси и разноски. В съответствие с цитираните по-горе правни разрешения въззивният съд е изследвал имущественото състояние на ищцата към момента на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК и получените от нея доходи през 2018 г., за които няма конкретни данни да са изразходвани, респ. да са преобразувани в друго имущество. Не се установява противоречие на въззивното определение с приложената от касаторката практика на състави на ВКС, доколкото във всеки отделен случай съдът е длъжен да извърши конкретна преценка на обстоятелствата, имащи значение за основателността на искането по чл.83, ал.2 ГПК, в т.ч. да съобрази дали размера на таксата не би препятствал правото на достъп до съд на страната, след което да формира крайния си извод. В случая въззивният съд е изпълнил тези си процесуални задължения, като е обсъдил подробно доводите на страната и представените доказателства, в т.ч. дължимия размер такса, съпоставяйки го с установените приходи и имущество и на тази база е формирал извода си за липса на основания за уважаване на молбата. С оглед на това, не са налице предпоставки за допускане на определението до касационен контрол.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 186/12.04.2019 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 195/2019 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.