О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 836
гр. София, 05.12.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №1159 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, вр. чл.295 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Основно училище „В. Л.“, [населено място], общ.В., чрез процесуален представител адв.П., срещу решение от 30.11.2017г., постановено по в.гр.д.№687/2017г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което е потвърдено решение от 22.04.2016г. по гр.д.№27/2016г. на Районен съд – Веленград, за уважаване на предявените от А. А. Хатунчев искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба А. А. Хатунчев не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от А. А. Хатунчев срещу Основно училище „В. Л.“ искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1-3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед № 267-61 от 21.12.2015 г. на директора на училището, на основание чл.325, ал.1, т.3 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „младши възпитател” и за заплащане на обезщетение на основание чл.225, ал.1 КТ.
Въззивният съд е приел за установено, че процесният трудов договор е сключен в нарушение на чл.68, ал.3 и ал.4 КТ, във връзка с т.8 от §1 ДР на КТ, доколкото срокът на договора е по-малък от 1 г. и липсва изрично писмено искане от работника за сключването му за такъв срок. Освен това в договора не е посочено, че той се сключва за дейности и работи които имат временен, сезонен или краткотраен характер или пък са посочени конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини, които да съществуват към момента на сключването на договора и които да обосновават срочността му. Нещо повече, длъжността, изпълнявана от ищеца, е продължила да съществува и след изтичането срока на договора му, видно от приложните по делото поименни щатни разписания, както и след приключването на срока на действие на процесния проект и на нея е назначено друго лице на безсрочен трудов договор. Изложени са също съображения, че този срочен трудов договор се явява трети по ред, сключен при условията на чл.68, ал.4 КТ за изпълнение на същата работа от същия работник и на същото място на работа, следователно е приложима презумпцията на чл.68, ал.5 от КТ и този договор се е трансформирал в безсрочен. Прието е от съда, че във всички случаи трудовото правоотношение на ищеца към 31.12.2015г. има характер на безсрочно трудово правоотношение, което не може да бъде прекратявано на основание чл.325 ал.1 т.3 КТ – приложеното от работодателя основание за уволнение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради противоречието му с практиката на ВКС относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства като изложи мотиви по доводите на страните. Конкретното оплакване на касатора е, че не е отговорено на доводите му и не обсъдена представена във въззивното производство заповед на министъра на образованието, с която заеманата от ищеца длъжност междувременно е закрита. Доводите на жалбоподателя, представеното доказателство и обстоятелството, за което е представено, не са от значение за спора. Искът за възстановяване на работа се уважава, след като е уважен искът за признаването на уволнението за незаконно. Ищецът е бил лишен от работа по трудово правоотношение поради незаконното уволнение и възстановяването му на тази работа се дължи. Единственият случай, в който този иск не може да се уважи е при незаконно уволнение на работник или служител по срочен трудов договор, срокът на който е изтекъл към момента на предявяване на иска или на постановяване на съдебното решение, тъй като в този случай трудовият договор с него би се прекратил поради изтичане на срока и поради което работникът или служителят не разполага със субективното потестативно право на възстановяване, което се упражнява чрез иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ.
Касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:1.1 „Какъв трябва да бъде трудовият договор – срочен или безсрочен, сключен с работодател, когато този учител е назначен на работа въз основа на отпуснати средства по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007-2013г., „Проект BG051PO001.3.1.06 Подобряване на качеството на образованието в средните училища чрез въвеждане на целодневна организация на учебния процес“ ; 1.2 „В случай, че оперативна програма на ЕС приключи, но за неуточнен период след това средствата се отпускат от държавния бюджет на парче в размера на програмата, следва ли да се сключва нов трудов договор с този учител и какъв трябва да бъде вида му – срочен или безсрочен или може да се продължи вече сключения такъв за времето докато се осигуряват средства с анекс към вече сключения“ и 1.3 „Възможно ли е посочването в трудов договор на периода на оперативната програма на ЕС и в последващи анекси към договора на национална програма, да се приеме като „икономическа причина“ и/или „финансова причина“ и/или „други причини причини“ по смисъла на параграф 1, т.8 ДР на КТ, което да изпълни императивните изисквания на правната норма“. Поставените въпроси не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са от значеине за конкретното дело. С изменението на чл. 68 КТ – ДВ, бр. 25 от 2001 г., са създадени ограничения за сключване на трудов договор за определено време, като то е допустимо единствено в две групи случаи, уредени в чл. 68, ал. 3 и ал. 4 КТ. Прието е е въззивния съд, че в случая не е налице хипотезата на чл. 68, ал. 3 КТ, тъй като работата, която ищецът следва да извършва на длъжността няма временен характер. Прието е, че не се установява в процесния случай да са налице и предпоставките на чл. 68, ал. 4 КТ, съгласно който по изключение срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ за срок най-малко от една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. В § 1,т.8 от ДР на КТ е дадена легална дефиниция на понятието „изключение“ по смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ, като е предвидено, че то е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Констатирано е от съда, че обективни причини, които да могат да се квалифицират като изключение по смисъла на посочените разпоредби, няма посочени в сключения между страните трудов договор /както и в предходните/. В него е налице единствено клауза, с която се определя срокът, за който той ще обвързва страните, но не са изложени никакви причини, които са наложили сключването на договора като срочен. Няма и изрично писмено искане от служителя, касаещо срока на трудовия договор, доколкото за сключване на срочен трудов договор за срок по-малък от една година, законът изисква изрично писмено искане от работника. Отделно от това, по делото е установено, че единствено с ищеца е бил сключен срочен трудов договор за работа по проекта, а останалите възпитатели, включени в проекта, са продължили да работят по безсрочни трудови договори в същото училище, а след уволнението на ищеца на неговата длъжност е назначено друго лице. В практиката на ВКС /решение № 302 от 17.01.2017 г. по гр. д. № 1656/2016 г. На ВКС, IV г. о. и др./ се приема, че при сключване на срочен трудов договор в хипотезата на чл. 68, ал. 4 КТ условията, съставляващи изключение по см. § 1, т. 8 ДР КТ трябва да са ясни при сключването му и да са обусловили срочността му. От съдържанието на трудовия договор следва да може да се установи, че е сключен за определен срок поради конкретно условие, като няма законови изисквания за начина на формулиране на клаузите, както и мястото им в текста на документа. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС по приложението на чл. 68, ал. 4 КТ. За работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, трудов договор за определен срок може да се сключи само по изключение – чл. 68, ал. 4 КТ, като в § 1, т. 8 ДР на КТ е регламентирано, че „изключение“ по смисъла на чл. 68, ал. 4 е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. При наличието на такива обективни причини е допустимо сключването на трудов договор за срок най-малко от 1 г. – изр. 1 на чл. 68, ал. 4 КТ, или за по- кратък срок от 1 г., като в хипотезата на по-краткия срок само по писмено искане на работника или служителя – изр. 2 на чл. 68, ал. 4 КТ. В случай, че в договора не са посочени конкретни факти за причини, представляващи „изключение“ по смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ и в инстанциите по същество не са представени доказателства за съществуването им към момента на сключването му, не е налице условието „по изключение“, визирано в посочената разпоредба.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Постъпила е частна жалба от Основно училище „В. Л.“, , чрез процесуален представител адв.П., срещу определение от 13.022018г. по в.гр.д.№687/2017г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата на Основно училище „В. Л.“ за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските – за присъждане на сумата 30лв. – разноски за касационното производство при първото разглеждане на делото.
Частната жалба е неоснователна.
Касационното решение, с което се отменя въззивното решение и делото се връща за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, не разрешава правния спор по същество, поради което за страните не възниква право на разноски по чл.78 ал.1 ГПК – за ищеца и чл.78 ал.3 ГПК – за ответника. В този случай съгласно чл.294, ал.2 ГПК при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе по разноските, направени от страните във въззивното и в касационното производство, при съобразяване на изхода на спора съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК, във връзка с чл. 78 ГПК. В този смисъл е практиката на ВКС /напр. определение №254/21.11.2018г. по гр.д. № 1702/2017 г. на ВКС, Іг.о., определение № 2/ 02.01.2017г. по ч.т.д. № 2824/2017г. на ВКС, ІІт.о., определение № 312/06.06.2018 г. по ч.т.д. №543/2018г. на ВКС, ІІт.о. и др./.
По изложените съображения обжалваното определение като краен резултат е правилно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 30.11.2017г., постановено по в.гр.д.№687/2017г. на Окръжен съд-Пазарджик.
ПОТВЪРЖДАВА определение 13.022018г. по в.гр.д.№687/2017г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата на Основно училище „В. Л.“ по чл.248 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: