3
Р Е Ш Е Н И Е
№153
Гр. София, 09.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в открито заседание на 18.09.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря В. Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №173/19 г.,
намира следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на В. Й. срещу въззивното решение на Окръжен съд Видин по гр.д. №259/18 г. в частта по исковете с пр. осн. чл.422 ГПК, вр. с чл.240 и чл.92 ЗЗД. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.2 ГПК за проверка на допустимостта на решението в посочената част с оглед вида на предявените искове и произнасянето на въззивния съд.
В касационната жалба се правят и в съд. заседание се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост, иска се отмяната му и постановяване на друго решение, за отхвърляне на исковете.
Ответникът по жалба „Тайтън Машинъри България”ЕАД я оспорва като неоснователна.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното:
С обжалваното въззивно решение касаторът ЗП В. Й. е осъдена да заплати на ищеца / сега ответник по жалба/ „Тейтън Машинъри България” ЕАД сумите 10 000 лв. – неиздължена по договор за заем между страните от 18.11.15 г., ведно със законната лихва и 14 267 лв. – неустойка за времето от 17.12.15 г. до 7.12.17 г., както и сторените деловодни разноски.
Исковете са предявени по реда на чл.422 ГПК, както е посочено и във въззивното решение. В полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 8.12.17 г., с която ответницата по иска / сега касатор/ е осъдена да заплати на ищцовото дружество посочените по –горе суми. В срок, според констатираното от заповедния и от първоинстанционния съд и безспорно между страните, е подадено възражение от длъжника. Исковете на заявителя за вземанията му са заведени като установителни съгл. чл.415, ал.3, вр. с ал.1,т.1 ГПК. Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с установителни искове за съществуване на вземанията и се е произнесъл по тях, съобразно вида им.
Въззивният съд обаче не е отчел вида на предявените искове и се е произнесъл по осъдителни искове за вземанията, каквито заявителят – ищец не е предявил. Въззивното решение в допуснатата до обжалване част е недопустимо, следва да се обезсили и делото – върне на въззивния съд за ново разглеждане и произнасяне по предявените по реда на чл.422 ГПК установителни искове за вземанията. В този смисъл са цитираните в определението по чл.288 ГПК р. по т.д. №1422/13 г. на първо т.о. и р. по т.д. №479/11 г. на второ т.о. на ВКС.
Поради изложеното ВКС на РБ, състав на трето гр. отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Окръжен съд Видин по гр.д. № 259/18 г. от 2.10.18 г. в допуснатата до обжалване част, с която са уважени осъдителни искове за сумите 10 000 лв. – неиздължена по договор за заем между страните от 18.11.15 г., ведно със законната лихва и 14 267 лв. – неустойка за времето от 17.12.15 г. до 7.12.17 г., и са присъдени деловодни разноски.
Връща делото на Видински окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: