О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№453
гр.София 06.06.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело № 96 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. чл.295, ал.1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. Г. П., с юридическа правоспособност, срещу въззивно решение от 22.08.2018г., постановено по в.гр.д.№901/2018г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 16.11.2015г. по гр.д.№ 19994/2013г. на Софийски районен съд, в обжалваната част за отхвърляне на предявените от П. Г. П. срещу Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“ искове с правно основание чл.226, ал.1, т.2 КТ за сумата 55000лв. и по чл.86 ЗЗД за сумата 12198,95лв.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК – нищожност на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“, представляван от генералния директор инж.Папукчийски, в писмен отговор оспорва наличето на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от П. Г. П. срещу Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“ искове с правно основание чл.226, ал.1, т.2 КТ за сумата 55000лв. и по чл.86 ЗЗД за сумата 12198,95лв.
Въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал, че е претърпял имуществени вреди в резултат на невярно удостоверяване на наличие на осигурителен стаж от страна на работодателя. Изложени са съображенията на съда, че уволнението, извършено с акт № 654 от 10.11.2009 г., е било отменено като незаконно, но ищецът не е бил възстановен на длъжността, заемана преди прекратяване на договора му, поради което същият не е лишен от полза в размер на трудовото възнаграждение, което евентуално би получил, ако работеше на длъжността „главен юрисконсулт“. С оглед на това е прието, че неоснователно ищецът претендира обезщетение, определено в размер на трудовото възнаграждение, което би получил, ако би работил на длъжността си от преди прекратяване на трудовото правоотношение за период, следващ изтичане на срока на обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ. Посочено е във въззивното решение, че действително, към датата на прекратяване на трудовото правоотношение не са били внесени осигурителните вноски за периода 01.08.2002 г. – 11.11.2009 г., но същите от една страна са били дължими към 10.11.2009 г. и реално са заплатени от работодателя на 07.12.2009 г., а от друга страна времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението се зачита за осигурителен стаж. Последният е реално зачетен и от компетентния орган – НОИ, като на ищеца е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, като периодът 01.03.2004 г. – 10.11.2009 г. вкл. – 5 г., 08 м. и 10 дни е ползван при определяне на правото и размера на пенсията на ищеца. С оглед на това са приети за неоснователни твърденията на въззивника, че в акт № 654/10.11.2009 г. за прекратяване на трудовия договор са вписани неверни данни относно осигурителния му стаж.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът счита, че въззивното решение е нищожно, тъй като липсвали посписи на лицата, подписалои въззивното решение, което той е получил заедно с връчване на съобщението, че решението е изготвено. Съгласно чл.236, ал.2 ГПК решението се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му, което, видно от решението в папката на въззивното дело, е изпълнено. На страните се връчва препис от решението, а оригиналът се намира по делото. Поради изложеното настоящият касационен състав не намира вероятност въззивното решение да е нищожно на коченото от касатора основание.
Касаторът сочи в изложението основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, които счита, че са налице във връзка с касационните му оплаквания за неправилност на въззивното решение поради това, че не му е допусната своевременно поискана съдебно-икономическа експертиза и поради необоснованост на въззивното решение. Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Отделно от това, касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал разрешения т въззивния съд въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и да е от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика, нуждаеща се за осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. В изложението касаторът сочи, че с въззивното решение е разрешен процесуалноправен въпрос от значение за конкретното дело, но не поставя конкретния въпрос, нито сочи да е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.08.2018г., постановено по в.гр.д.№901/2018г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: