О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
София, 14.02.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 4561 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 18962/25.06.2018 г. на П. Х. М., подадена чрез адв. С. Н., против определение № 1357/31.05.2018 г. по ч.гр.д. № 365/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което на основание чл. 248 ГПК определение № 516/26.02.2018 г., постановено по същото дело, е допълнено в частта разноските като П. Х. М. е осъден да заплати на Д. И. В. сумата от 200 лв., представляваща направени съдебни разноски пред Окръжен съд – Варна.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното определение. Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по жалбата Д. И. В., подаден чрез адв. Е. Д., в който се поддържа, че подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима поради липса на правен интерес. Заявена е претенция за присъждане на разноски.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
С определение № 12606/05.12.2017 г., постановено по гр.д. № 14573/2017 г. Районен съд-Варна е уважил направеното искане за допълване на определение №10964/25.10.2017 г. по същото дело, с което е прекратено изцяло производството по гр.д. № 14573/2017 г. по описа на РС-Варна поради оттегляне на исковата молба на основание чл. 232 ГПК, в частта за разноските и е осъдил П. Х. М. да заплати на Д. И. В. сумата от 650 лв. Постановеното определение е обжалвано с частна жалба пред Окръжен съд-Варна. С определение № 516/26.02.2018 г. по ч.гр.д. 365/2018 г. по описа на ОС-Варна е потвърдено определение № 12606/05.12.2017 г. по гр.д. № 14573/2017 г. по описа на РС-Варна. Д. И. В. е подала нова молба с правно основание чл. 248 ГПК и е поискала определението да бъде допълнено в частта за разноските, като и бъдат присъдени направените разходи за адвокатско възнаграждение във връзка с изготвения отговор на частната жалба на П. Х. М.. Постановено е атакуваното в настоящото производство определение№ 1357/31.05.2018 г. по възз.ч.гр.д. № 365/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което определение № 516/26.02.2018 г. е допълнено в частта за разноските, като П. Х. М. е осъден да заплати на Д. И. В. сумата от 200 лв. – разноски пред въззивната инстанция. Въззивното определение е атакувано пред касационната инстанция от П. Х. М.. С определение № 327/16.07.2018 г. по гр.д. № 2432/2018 г. по описа на Върховен касационен съд, IV г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното определение и същото е отменено, като делото е върнато за ново разглеждане на частната му жалба на Окръжен съд – Варна.
Обжалваното определение е за разноски и е въззивно. Настоящият съдебен състав намира, че то подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на основание чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС / определение по ч.гр.д.№783/2018г. на ВКС, ІVг.о. и др./. Редът за разглеждане на частната жалба обаче е по чл. 274, ал. 2 ГПК съгласно т. 24. ТР № 6/2013, ВКС, ОСГТК, поради което не е необходимо представянето на изложение с основанията за допускане на касационното обжалване.
Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:
Производството по чл.248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт /така Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О. на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС/. Съответно произнасянето на съда по направеното искане е допълнение на вече постановен акт, за която инстанция има вече присъдени разноски и следователно нови разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат /така Определение № 683 от 21.12.2015 Г. по ч. гр. д. № 5089/2015 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, постановено по чл. 274, ал. 2 ГПК/. Поради тази причина интересът в това производство е материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно разноските за страната, инициирала производство по чл. 248 ГПК. Противното ще противоречи на целта за закона, както и на уредбата на института на разноските, уреден в чл. 78 и сл. ГПК. Посочената практика на ВКС се споделя от настоящия съдебен състав.
Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и искането по чл.248 ГПК бъде оставено без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение:
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 1357/31.05.2018 г. по ч.гр.д. № 365/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна и вместо него постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. И. В. за допълване на определение № 516/26.02.2018 г. по ч.гр.д. № 365/2018 г. на Окръжен съд – Варна, в частта-разноските на основание чл. 248 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: