6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
София, 20.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари, през две хиляди и деветнадесета година и в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3737 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. С. Б., представляван от адв. В. Д. от АК – Пловдив, срещу въззивно решение № 738/30.05.2018 г., постановено по възз. гр. д. № 334/ 2018 г. по описа на Пловдивски окръжен съд в частта, с която e обезсилено решение № 4411/18.12.2017 г. по гр. д. № 10029/2017 г. на Пловдивски районен съд и е прекратено като недопустимо производството по иска на жалбоподателя срещу Е. Я. Б. за определяне на местоживеене на малолетните деца С. М. Б., [дата на раждане] , и С. М. Б., [дата на раждане] , при майката на адрес – [населено място], [улица], ет. 4, ап. 11. Въззивното решение е обжалвано и в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Е. Я. Б. иск за промяна на първоначално определения режим на лични отношение между бащата и малолетните деца да се осъществява всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя с две преспивания. Въззивното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в останалите му части, с които е определен режим на лични контакти между бащата и децата през коледните, новогодишните и великденските празници, през пролетната ваканция и за периода от 1-ви до 7-ми септември, както и възможността да присъства на всички тържества на децата, празниците на бащата и рождените дни на децата по предварително съгласие с майката. Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта по предявения от М. С. Б. иск за намаляване на размерите на определената с решение № 750/13.03.2017 г. по гр. д. № 7482/2016 г. на РС-Пловдив издръжка за децата.
На 23.07.2018 г. М. С. Б., представляван от адв. В. Д., е подал допълнение на касационна жалба, с което въззивното решение е обжалвано в частта, с която е изменено решение № 4411/18.12.2017 г. по гр. д. № 10029/2017 г. на Пловдивски районен съд и режимът на лични отношения между бащата и децата през летния сезон е определен да се осъществява през периода от 15 юни до 30 юни и от 15 август до 30 август. Препис от въззивното решение е връчен на жалбоподателя на 08.06.2018 г. и едномесечният срок за касационно обжалване по чл.283 ГПК и е изтекъл на 09.07.2018 г. Срокът по чл.283 ГПК е преклузивен, поради което подаденото след изтичането му допълнение на касационната жалба не следва да бъде разглеждано, респ. атакуваната с него част от въззивното решение е влязла в сила като необжалвана в законоустановения срок.
В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд в обжалваната част е недопустимо като постановено по непредявен иск, а в условия на евентуалност се твърди, че обжалваното решение е необосновано, поставено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че касационният контрол следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, т.1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК по въпросите: 1/ следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните при формиране на изводите си по предмета на спора; 2/ следва ли съдът да се произнася по петитум, незаявен в исковата молба и без да е направено изменение на иска в хода на процеса; 3/ правилата на чл. 78 ГПК, от които въззивният съд се е ръководил, намират ли приложение в производствата по спорна съдебна администрация, каквото е това по чл. 127, ал. 2 СК; как следва да се присъдят разноските по делото. По тези въпроси касаторът сочи, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС.
Ответницата по жалбата Е. Я. Б., представлявана от адв.С. П., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за неоснователност на подадената жалба. Претендира присъждане на разноските за касационното производство.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
По делото е установено, че бракът между страните е прекратен с влязло в сила решение № 750/13.03.2017 г. по гр. д. № 7482/2016 г. на РС-Пловдив, с което е одобрено споразумение между съпрузите, като родителските права по отношение на двете малолетни деца – С. М. Б., [дата на раждане] , и С. М. Б., [дата на раждане] , са предоставени на майката Е. Я. Б., определено е местоживеене на децата при нея, а на бащата М. С. Б. е определен режим на лични контакти и същият е осъден да им заплаща месечна издръжка.
По настоящото дело М.Б. е поискал съдът да определи местоживеене на децата при майката на адрес – [населено място], [улица], ет. 4, ап. 11 и да промени определения с решението за развод режим на лични отношения с децата, като вместо всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в събота, той да има право да взима децата през тези седмици от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя с две преспивания.
Въззивният съд е намерил за недопустим предявения иск за определяне на местоживеене на децата на посочения от бащата постоянен адрес на майката. Посочил е, че съгласно чл.51, ал.1 СК, местоживеенето на детето се определя при родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права, като мярката не се свързва с посочването на конкретен административен адрес, тъй като промяната в адреса на родителя влияе и върху този на детето. В тази връзка са изложени съображения, че доколкото липсват наведени твърдения и данни по делото, децата да са се отклонили или да са били отклонени от трети лица от местоживеенето си при майката, искането на бащата за посочване в решението на определен административен адрес е процесуално недопустимо.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения от бащата насрещен иск за промяна на режима на лични отношения между него и децата, определен за всяка първа и трета седмица от месеца, въззивният съд е приел, че не е установено изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК, което да обуславя промяна на постановените с решението за развод мерки, като е посочено, че настоящият иск е предявен четири месеца след влизане в сила на предходното съдебно решение.
Анализирайки пълно, всестранно и задълбочено всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, представения социален доклад и становищата на страните, въззивната инстанция е приела, че с оглед най-добрия интерес на децата към момента е да се запази съществуващият режим на лични контакти с бащата. Взети са предвид необходимостта децата да общуват и да поддържат пълноценна връзка и с родителя, с когото не живеят постоянно; времето, което с оглед възрастта им, е необходимо на майката, за да ги подготви за училище и за ангажиментите им през седмицата; трудовата заетост на бащата и др. Обсъдени са поотделно и във взаимовръзка всеки от критериите, визирани в ППВС № 1/1974 г., имащи значение за формиране на преценката за наличие на промяна в обстоятелствата, налагаща изменение на мерките за упражняване на родителските права. Посочено е, че връзката между децата и бащата не е прекъсвана, майката не препятства срещите, определените от съда мерки се изпълняват и липсват данни за синдром на родителско отчуждение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване не са налице.
Поставеният процесуалноправен въпрос, касаещ задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, не обуславя допускането на касационния контрол. В решението си въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК – изложил е собствени решаващи мотиви по спора, след анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като пълно и всестранно е обсъдил доводите на страните и приетите за установени правнорелевантни факти поотделно и във взаимовръзка с критериите от значение за формиране на преценката за наличие на промяна в обстоятелствата, налагаща изменение на мерките за упражняване на родителските права съгласно разрешенията на ППВС № 1/1974 г. Обстоятелството, че касаторът не е съгласен с този анализ и оценка на доказателствата, респ. с крайния решаващ извод на съда, съставляват доводи за евентуално допуснати процесуални нарушения и за необоснованост на съдебния акт, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК.
Следва да се посочи, че в практиката си ВС и ВКС нееднократно са приемали, че право на всяко дете и негова естествена потребност е то да общува и с двамата си родители. По тази причина, по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като се изхожда изключително от интереса на детето и с оглед спецификите на конкретния случай. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от родителя, комуто са възложени родителските права, както и от разширения кръг роднини на майката и бащата. Всички тези положения са съобразени от въззивния съд, поради което не са налице поддържаните от касатора предпоставки за селектиране на касационната жалба по изведения въпрос.
Вторият въпрос от изложението е неотносим, тъй като е поставен във връзка с произнасянето на въззивния съд по иска за промяна на режима на лични отношения между бащата и децата през лятото, в която част решението е влязло в сила като необжалвано в законоустановения срок. Извън това, следва да се отбележи, че в съдебното заседание пред въззивния съд (на 26.04.2018 г.) касаторът е поискал личните контакти да бъдат осъществявани по начина и в периода, възпроизведен в обжалваното решение – от 15 юни до 30 юни и от 15 август до 30 август. Съдебният акт в тази част е изцяло съобразен със заявеното желание от страна на родителите на децата.
Третият въпрос в изложението също е изцяло неотносим, тъй като касае произнасянето на въззивния съд по въпроса за разноските. Производството по чл.248 ал.1 ГПК се развива по молба на заинтересованата страна, подадена първо пред съда, постановил съдебния акт и едва след това, ако страната е останала недоволна, има възможност да обжалва определението по реда и при условията на чл.248, ал.3 ГПК.
При този изход на спора, жалбоподателят следва да заплати на насрещната страна претендираните за касационното производство разноски, които възлизат на сумата 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 738/30.05.2018 г., постановено по възз. гр. д. № 334/ 2018 г. по описа на Пловдивски окръжен съд в обжалваната му част.
ОСЪЖДА М. С. Б. да заплати на Е. Я. Б., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените за тази инстанция разноски в размер на сумата 600 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.