5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№192
Гр. София, 11 март 2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 29.01.20 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3979/19 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на”ЖМБ-1”АД, гр.София срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №1639/18 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу ЧСИ В. Л., рег. №870 на КЧСИ, с район на действие СГС иск по чл.55, ал.1,пр.1 ЗЗД – за връщане на неоснователно събрана по твърдения на ищеца сума в размер на 4 126 лв. по изп. дело №449/2009 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение / искът е с цена 5061 лв./ и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 и ал. 2 ГПК по въпросите от предмета на спора:
1. До кой момент се преклудират възраженията на ответника срещу предявения иск?; 2. Какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото и може ли тя да се произнася по въпроси извън тези, които са формулирани като оплаквания от въззивника?;3. Дали обстоятелството, че действията или бездействията на ЧСИ са законосъобразни или не е предпоставка за уважаване или отхвърляне на иск по чл.55, ал.1 ЗЗД, за връщане на получена без основание сума?4. Към кой момент се счита погасено задължението на длъжника и съответно престава да се начислява законна лихва по изп. дело – от датата на постъпване на сумите по сметка на ЧСИ или от превеждането им на взискателя?
Касаторът намира, че по първите два въпроса въззивното решение противоречи на практиката на ВКС – ТР №1/13 г. ОСГТК. По третия въпрос въззивното решение противоречи на ППВС №1/79 г. и опр. по гр.д. №5535/15 г. на трето г.о. на ВКС. По четвъртия въпрос въззивното решение противоречи на трайната практика на ВКС, която приема, че вземането е погасено, когато дължимите суми постъпят по сметка на ЧСИ, както е в конкретния случай – този отговор на въпроса се съдържа и в опр. по гр.д. №2772/17 г. на ВКС, трето г.о. Последният въпрос се решава противоречиво от съдилищата – напр. р. по ч.гр.д. №367/11 г. на СГС, в което е прието, че законна лихва се начислява до датата на постъпване на дължимите суми по сметката на ЧСИ.
Очевидната неправилност на въззивното решение по чл.280, ал.2 ГПК касаторът обосновава със смесването от въззивния съд на две различни неща. Въззивният съд не е отговорил на въпроса до кой момент се дължи законна лихва / който не е определящ за изхода на спора, защото се претендират надвнесени суми, а не надвнесени лихви/, а вместо това се е позовал на друг факт – кога с дължимата сума е заверена сметката на взискателя, което няма отношение към обстоятелството какво е задължението.
По допускане на обжалването ВКС намира следното: за да отхвърли иска въззивният съд е приел, че пред ЧСИ В. Л. е образувано изп. дело №449/09 г. по издаден в полза на Я. Д. срещу „ЖМБ-1” АД изпълнителен лист за сумата 87 039 щ.д., ведно със законната лихва върху нея от 17.01.2006 г., въз основа на съдебно решение на САС по гр.д. №750/08 г. По изп. дело е вписана възбрана върху недвижим имот на длъжника, имотът е индивидуализиран, описан и оценен при ползване на заключение на техническа експертиза. След това ЧСИ Л. е изготвила обявление за насрочена от 16.10 до 16.11.2009 г. публична продан на имота. С молба от 21.10.09 г. длъжникът „ЖМБ-1” АД е поискал спиране на изп. дело, като е приложил определения на ВКС по цитираните дела за спиране на изпълнението на обжалваното въззивно решение, въз основа на което е издаден изпълнителният лист. Производството е възобновено след представяне на определение на ВКС от 30.04.10 г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, а по искане на ЧСИ Л. по сметката на ЧСИ са били преведени внесените от длъжника обезпечения за спиране на изпълнението на въззивното решение – 117 008 лв., постъпила по сметка на ЧСИ на 29.09.10 г. и сумата 59 578 лв., постъпила по сметка на ЧСИ на 26.11.10 г. Сумите не са преведени по сметка на взискателя, тъй като с обезпечителна заповед на СГС от 3.08.10 г. са спрени всички изпълнителни действия по делото, в обезпечение на бъдещ паричен иск на „ЖМБ-1” АД срещу няколко физически лица, между които и взискателят Д.. Преведените по сметката на ЧСИ Л. суми на дружеството са престояли там до 14.07.14 г., когато са преведени по сметка на взискателя за погасяване на задължението, на осн. чл.75, ал.3 ЗЗД. Въз основа на основното и допълнителните заключения на съдебно – счетоводната експертиза по настоящото дело въззивният съд е достигнал до краен извод, че не се установява по изп. дело да е била събрана сума, надвишаваща размера на задължението с 4126 лв., която да подлежи на връщане на длъжника – сега ищец.
Във връзка с първия въпрос следва да се отбележи, че въззивният съд се е позовал на коригираната искова молба – л.74 от делото, в която са уточнени фактическите обстоятелства на иска. Тази молба е връчена на ответника без да му е указан срок за отговор и той е дал такъв по повод и на заключението на вещото лице с молба от 3.11.16 г., л.93, докладвана в първото по делото заседание на 9.11.16 г. Първото по делото заседание е и моментът, в който в случая – с оглед поправената искова молба, връчена на ответника след първоначалния отговор, се преклудират възраженията му срещу иска / в подобен смисъл е и р. по гр.д. №3224/17 г. на четвърто г.о. на ВКС/. На нередовността на исковата молба се е позовал във въззивната си жалба и ответникът по иска ЧСИ Л., като е посочил, че възраженията и исканията си във връзка с поправената искова молба е направил в молбата си от 3.11.16 г. Изложени са подробни оплаквания във връзка с наличието и размера на дължими от ищеца суми по изп. дело/вкл. за такси/ при ползване на заключението на вещото лице и данните по изп. дело; за предпоставките за основателност на иска по чл.55, ал.1,т.1 ЗЗД и за изпълнението на паричното задължение със заверяването на сметката на кредитора/ взискателя/ съгл. чл.75, ал.3 ЗЗД.
Затова не е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първите два въпроса – не се установява противоречие с ТР №1/13 г. ОСГТК, т.4 и 1.
Не е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение и по третия въпрос: въззивният съд при формиране на изводите си за основателност на иска по чл.55, ал.1,т.1 ЗЗД е изследвал в решаващите си мотиви именно предпоставките на отговорността за неоснователно обогатяване – приел е, че не се установява ответницата да е получила без основание сумата 4 126 лв. от ищеца и затова не дължи връщането й.
Не се установява основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК и по четвъртия въпрос, с оглед уеднаквената с цитираните в опр. по гр.д. №2772/17 г. на трето г.о. на ВКС решения по чл.290 ГПК практика на ВКС по приложението на чл.75, ал.3 ЗЗД, относима и за случая, на която въззивното решение съответства.
Не е налице и соченото от касатора осн. по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В практиката на ВКС /напр. опр. по ч.т. д. № 221/18 г. на второ т. о., по ч.т.д. №3006/19 г. на второ т.о. и др./ е прието, че очевидната неправилност на въззивното решение е особено тежък негов порок, сравним с посочените в същата разпоредба вероятна нищожност и недопустимост на решението. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017 г.), не е тъждествена с неправилността, предвидена в чл. 281, т. 3 ГПК като основание за касационно обжалване, за която ВКС не се произнася в производството по чл. 288 ГПК – ТР № 1/19.02.10 г. ОСГТК..
За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материалния и процесуален закон, и от необоснованост /на които се позовава в настоящия случай касаторът/, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Обжалвано въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Не са налице основания за допускане на обжалването и по двете жалби, поради което ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №1639/18 г. от 1.07.19 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: