О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 343
гр. София, 15.05.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №3978 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, вр. § 74 от ПЗР на ЗИДГПК.
Постъпила е касационна жалба от [община], представлявана от А. К. – кмет, приподписана от ст.юрисконсулт К., срещу решение от 26.06.2017г., постановено по в.гр.д.№357/2017г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено решение от 28.03.2017г. по гр.д.№1215/2016г. на Районен съд – Благоевград за уважаване на предявените от Е. С. М. срещу [община], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл.287, ал.2 ГПК не е постъпил отговор от ответника по касационната жалба Е. С. М..
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от Е. С. М. срещу [община] искове за признаване за незаконно и отмяната на уволнението й, извършено със заповед № 116-ЧР-Д/27.02.2015г. на кмета на [община] на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност специалист „Човешки ресурси ” в направление „Култура“ към [община]; за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
Въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно на приложеното от работодателя основание за уволнение – поради съкращение в щата, поради това, че подборът не е извършен в съответствие с критериите по чл.329 КТ.
Въззивният съд е приел, че следва да се съобрази с формираната с решението по предходното уволнение сила на пресъдено нещо и да отчете, че в пределите й се включва и факта, дал основание за предходното и за настоящото уволнение – съкращение на щата, извършено с акт в сила от 23.2.2015 г. Решаващите мотиви на обжалваното решение са, че с влязлото в сила решение е прието уволнението за незаконосъобразно, поради неизвършен задължителен подбор, поради което е прието, че не може въпросът за необходимостта от такъв да бъде пререшаван при повторното уволнение на същото фактическо основание – съкращаване на щата от 23.5.2015 г. и при липса на други наведени от ответника-работодател за промяна на обстоятелствата, при които е постановено предходното решение, който към момента на повторното уволнение да не налага извършването на такъв. Изложени са и допълнителни мотиви за задължителност на подбора, а именно: Според задължителна съдебна практика подборът следва да се извършва в рамките на обособената структура, в която се извършва съкращаването в щата. В случая за такава обособена структура се сочи от ответника-работодател бюджетното звено „Култура”. За основна характеристика на относителната самостоятелност на съответно обособено структурно звено съдебната практика приема наличието на организационно-управленска самостоятелност /т.е. относително самостоятелно ръководство в управленската йерархия на предприятието/, каквато видно от т. 2 на заповедта на кмета от 2012г., на която се позовава общината не е налице за самото Бюжетно звено Култура, още по-малко може да се приеме, за налична спрямо бюджетните дейности, включени в него. Посочено е, че финансово- икономическият критерий в смисъл на наличие на отделен източник на приходи, отделна разходна сметка, дори да се приеме за наличен, то той не е достатъчен да обоснове, относителната самостоятелност на Бюдженото звено Култура. Посочено е, че определящо при тази преценка е най-вече наличието на относителна организационно-управленска обособеност на структурното звено, която ако е налице и е в съчетание със специфичните му финансово-икономически, функционални /осъществяването на относително обособена дейност от общата дейност на предприятието/ и/или териториални характеристики биха го определили за относително самостоятелно в рамките на предприятието. Посочено е, че в случая няма организационно-управленска самостоятелност на бюджетно звено „Култура“, поради което не се налага обсъждането на останалите характеристики. Поради това е прието, че за работодателя е възникнало задължение за извършване на подбор по чл. 329 КТ, след като уволнената служителка изпълнява идентични и/или близки длъжностни задължения с лица, които заемат същите по наименование длъжности в Бюджетна дейност „Оркестър и ансамбли” – ансамбъл П. и в Бюджетна дейност – Център по изкуствата.
Касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Поставя въпроси: 1„следва ли да се извърши подбор след като по щатно разписание в самостоятелно обособена структура е съкратена единствена длъжност“; 2“длъжен ли е работодателят да извърши подбор когато при съкращаване в щата уволненият работник или служител изпълнява идентични или близки длъжностни задължения с лица, които заемат други длъжности, но извън рамките на обособеното структурно звено“; 3“специфичната цел на функциониране на звената „“Център по изкуствата“ и Ансамбъл“П.“/ със специфичен предмет на дейност, подчиненост, специфики на организация на работа, различен обем от права и задължения, обуславят ли специфични същностни различия и на самите трудови функции на работещите в съответното структурно звено“.
Поставените от касатора въпроси не са относими към решаващите мотиви на обжалваното решение, че въпросът за задължителност на подбора е разрешен с влязло в сила решение и не може да бъде пререшаван. В производството по иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, работникът моли да бъде отменено уволнението му, излагайки фактите и обстоятелствата, при които е прекратен трудовият договор. Решението, с което искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ се уважава, има преобразуващо действие и със силата на пресъдено нещо произвежда правна промяна: признава уволнението за незаконно и го отменя. Обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат спора, който не може да се пререшава и с постановеното решение по който страните трябва да съобразяват занапред поведението си.
Поставените от касатора въпроси не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, защото са относими към допълнителните мотиви на въззивното решение и и също защото първите два въпроса предпоставят в себе си самостоятелност на звеното, в което е работила ищцата, т.е. предпоставят неправилност на извода на въззивния съд, че бюджетно звено „Култура“ няма организационно-управленска самостоятелност, каквато проверка не може да бъде извършена в настоящото производство, съответно по последния въпрос – дали изпълнява идентични и/или близки длъжностни задължения с лица, които заемат същите по наименование длъжности в Бюджетна дейност „Оркестър и ансамбли” – ансамбъл П. и в Бюджетна дейност – Център по изкуствата.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.06.2017г., постановено по в.гр.д.№357/2017г. на Окръжен съд – Благоевград.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: