О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
[населено място], 26.02.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 413 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 4293/11.12.2017 г. на Етажната собственост на сграда с идентификатор 02676.155.126.1, с административен адрес – [населено място], п.к.2770, м. „А.”, [улица], чрез адв. В. Д., срещу въззивно определение № 5964/24.11.2017 г., постановено по възз.ч.гр.д.№856/2017 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено определение № 2943/17.05.2017 г. по гр.д.№260/2017 г. по описа на Районен съд – Разлог. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото по предявените установителни искове на Етажната собственост срещу Пола М. Д., гражданка на Великобритания, за сумата общо 1 300 евро, представляваща дължими вноски за управление и поддържане на общите части на сградата, в която ответницата притежава самостоятелен обект.
В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение, като жалбоподателят счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за компетентността на български съд, след подадено възражение по европейска заповед за плащане, да разгледа иск срещу етажен собственик с обичайно местопребиваване в страна-членка на ЕС за съществуването на вземане, произтичащо от разходи за поддръжка на общите части на сграда.
Ответната страна по жалбата Пола М. Д. от Великобритания, чрез адв. К. В., прави отвод за недопустимост на частната касационна жалба на основание чл.274, ал.4 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като констатира, че предмет на предявените искове са парични вземания в общ размер на сумата 1 300 евро /а поотделно съответно за 1 000 евро и за 300 евро/, намира, че въззивното определение не подлежи на касационно обжалване с частна жалба, тъй като решението по такива искове / с цена до 5000 лева/ не би подлежало на касационен контрол, съгласно изричните норми на чл.274, ал.4 и чл.280, ал.3, т.1, предл. 1-во ГПК. Предвид това, частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба с вх.№ 4293/11.12.2017 г. на Етажната собственост на сграда с идентификатор 02676.155.126.1, с административен адрес – [населено място], п.к.2770, м. „А.”, [улица], срещу въззивно определение № 5964 от 24.11.2017 г. постановено по възз.ч.гр.д.№856/2017 г. на Окръжен съд – Благоевград.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.