О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
гр. София, 16.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 4880 по описа за 2019 г., взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 105039/21.08.2019 г., подадена от Н. Й. Б., срещу определение № 13878/06.06.2019 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 6545/2019 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 28.01.2019 г. по гр.д. № 12554/2017 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото пред Софийски районен съд и на основание чл. 118, ал. 2, вр. чл. 104, т. 4 и чл. 104, т. 6 ГПК същото е изпратено за разглеждане на Софийски градски съд по компетентност.
В частната касационна жалба се подържа, че обжалваното въззивно определение е неправилно. Иска се неговата отмяна и връщане на делото на друг състав на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения вещен иск.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска касационното обжалване да бъде допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 по въпроса – допустимо ли е съединяване на вещен иск със спряно производство по чл. 59 ЗЗД и изпращане на делото за разглеждане по подсъдност на окръжен съд, след прието увеличение на цената на облигационния иск. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение, като се твърди, че недопустимо и в нарушение на правилата за подсъдността въззивният съд е приел да разгледа предявения вещен иск.
В писмения отговор на ответната страна „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД (БТК), представлявана от адв. А. Ш., са изложени доводи за липса на основания за допускане на касационното обжалване, а по същество – за неоснователност на касационната частна жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че определението от 28.01.2019 г., постановено по гр. д. № 12554/2017 г. на Софийски районен съд, с което делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд, е правилно, тъй като в случая е налице висящо производство по съединени искове, единият от които е родово подсъден на СГС. Посочено е, че пред първоинстанционния РС – София съд са предявени: 1/ иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че в полза на ответника „БТК“ ЕАД не съществува ограничено право на преминаване и/или ползване и/или сервитут в притежаваните от ищеца Н. Б. 12945/20595 ид.ч. от парцел I, II, III, и IV от квартал 133-д, по плана за София, местност „Красно село – Плавателен канал“; и 2/ иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ГПК срещу същия ответник, първоначално предявен като частичен за сумата 1 000 лева (от 10 000 лв.), представляваща обезщетение за ползване без правно основание на описаните имоти. С молба по чл. 214 ГПК ищецът е заявил увеличение на претенцията си по чл. 59, ал. 1 ЗЗД от 1 000 лв. на 26 000 лв. и е поискал разглеждането на този иск да бъде отделено и изпратено за разглеждане по компетентност на Софийски градски съд. В проведеното на 28.01.2019 г. открито съдебно заседание, СРС е приел увеличението на иска и при това положение е констатирал, че са налице предпоставките на чл. 104, т.6 ГПК, обуславящи делото да се изпрати за разглеждане на родово компетентния – СГС. Въззивната инстанция е посочила, че при съединяване на искове (независимо дали това е станало по почин на ищеца, или служебно от съда, поради връзка между делата – чл.213 ГПК), единият от които е родово подсъден на окръжен съд, приложимо е правилото по чл.104, т.6 ГПК и компетентен да ги разгледа е окръжният съд, в случая – СГС. В този смисъл е съобразена и разпоредбата на чл. 210, ал. 2, изр. 2-ро ГПК, предвиждаща, че не се допуска разделяне на искове, които се намират във връзка с предмета на делото, освен ако не подлежат на разглеждане по реда на различни производства, каквато хипотеза в случая не е налице, тъй като и двата иска подлежат на разглеждане по реда на общия исков процес.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице сочените от касатора предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Съгласно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК допускането на касационното обжалване е възможно, доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки – да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивния съдебен акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност – чл. 280, ал. 2 ГПК.
В случая, формулираният от касатора въпрос е ирелевантен, тъй като касае законосъобразността на извършеното от първоинстанционния съд, на основание чл.213 ГПК, съединяване за общо разглеждане в рамките на едно производство на делата по исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 59, ал. 1 ЗЗД и последиците от това съединяване. След съединяването им, ищецът е предприел увеличение на цената на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД, което от своя страна е обусловило последващата компетентност на СГС за разглеждането на претенциите. Обжалваното въззивно определение е постановено по повод частна жалба срещу определението на СРС за прекратяване на делото и изпращането му за разглеждане, на основание чл.106, т.4 ГПК, на родово компетентния СГС. С оглед предмета на въззивно обжалване, въззивният съд се е произнесъл само по въпроса налице ли са били предпоставките, обуславящи уредената в чл.106, т.4 ГПК родова подсъдност на спора на СГС. Извън предмета на делото е бил въпросът за извършеното преди това съединяване на делата по реда на чл.213 ГПК, тъй като това определение не подлежи на инстанционен контрол. Поради това, поставеният от касатора правен въпрос не е обуславящ за спора, а извън това в съдебната практика не е имало противоречие, че при наличие на предпоставките за това е възможно и допустимо съединяването за общо разглеждане на вещен и облигационен иск; както и че родово компетентният съд в тези случаи се определя в зависимост от цената на претенциите.
С оглед на изложеното, не е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл. 3-то ГПК. Произнасянето на въззивния съд е в съответствие с точния смисъл на нормата на чл.106, т.4 ГПК и възприетото в съдебната практика по приложението й, поради което твърдяната „очевидна неправилност” не се установява.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 13878 от 06.06.2019 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 6545/2019 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.