Определение №28 от 17.1.2020 по ч.пр. дело №4909/4909 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 28

гр. София, 17.01.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 4909 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 10133/27.11.2019 г. на Д. С. К. срещу определение № 476/11.11.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 4030/2019 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о., с което е потвърдено разпореждане № 254/11.10.2019 г. по ч.гр.д. № 2839/2019 г. по описа на ВКС, III г.о. за връщане на подадената от жалбоподателя частна жалба с вх. № 6996/05.08.2019 г. срещу определение № 352/26.07.2019 г. по същото дело като неподлежащо на инстанционен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че подадената частна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради следното:
С атакуваното определение № 476/11.11.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 4030/2019 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о., касационният съд, произнасяйки се по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, е потвърдил разпореждане № 254/11.10.2019 г. по ч.гр.д. № 2839/2019 г. на ВКС, III г.о., за връщане на предходна частна жалба на жалбоподателя Д. К. срещу определение № 352/26.07.2019 г., постановено по същото дело.
Атакуваното определение е окончателно и не подлежи на последващ контрол, защото законодателят не е предвидил процесуална възможност и ред този съдебен акт да бъде атакуван пред друг състав на ВКС.
Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро, вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, преграждащите определения, когато са постановени от състав на ВКС, подлежат на еднократен контрол за законосъобразност пред друг състав на касационния съд. С произнасянето на последния, инстанционният контрол за законосъобразност върху постановения акт се изчерпва. Поради това, като подадена срещу такъв окончателен акт на съда, частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Освен това, следва да се посочи, че действията на жалбоподателя по подаване на частни жалби срещу окончателни съдебни актове на ВКС (както е изрично посочено в диспозитивите им) може да се квалифицира като злоупотреба с процесуални права, за каквото поведение съгласно чл.3 ГПК страната носи отговорност за вреди. Настоящото делото е петото по ред образувано по идентични частни жалби срещу актове на ВКС, за които на жалбоподателя е указано, че процесуалният ред за обжалването им е изчерпан, т.е. подаваните жалби не могат и не постигат реална цел. Съдът е длъжен да даде правосъдие, но при недобросъвестно упражнени от страната процесуални права търсената защита не се дължи, защото със злоупотребата се нарушават установените граници за упражняване на субективните права, основните принципи на гражданския процес и се препятства правосъдието.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частната жалба с вх. № 10133/27.11.2019 г. на Д. С. К. срещу определение № 476/11.11.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 4030/2019 г. по описа на ВКС на РБ, ІІІ г.о.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страната пред друг тричленен състав на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Scroll to Top