О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 924
София, 18.12.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело № 1986 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. П. П., чрез процесуален представител адв.П., срещу решение от 20.12.2015г., постановено по в.гр.д.№10812/2016г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 16.03.2015г. по гр.д.№51858/2014г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от Л. П. П. срещу Национална Агенция за приходите и Териториална дирекция на НАП – Велико Т., искове с правно основание чл.74 КТ и чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Териториална дирекция на НАП – Велико Т., с процесуален представител юрисконсулт Б., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от Л. П. П. срещу Национална Агенция за приходите и Териториална дирекция на НАП – Велико Т., иск с правно основание чл.74 КТ и искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със заповед №264/04.08.2014 г. , за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност гл. данъчен експерт в ДП МДТ в ТД на НАП-В. и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
Въззивният съд е приел, че уволнението за законосъобразно на приложеното от работодателя основание за уволнение чл.328, ал.1, т.2 , КТ – поради закриване на част от предприятието, предвид приетото за установено по делото, че към момента на възстановяване на ищцата на работа дейността на обособеното звено „Местни данъци и такси“ трайно е преустановена и се извършва от [община]. Приел е за неоснователни доводите на ищцата, че съдебното решение за възстановяване на работа /по спора за законност на предходното й уволнение/ не е изпълнено, тъй като е възстановена на несъщесвуваща длъжност. Съдът е изложил съображения, че с влизане в сила на решението по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, с което се възстановява незаконно уволненият работник или служител, прекратеното трудово правоотношение се възстановява възстановено такова, каквото е съществувало преди незаконното уволнение, и че допълнителното споразумение е валидно и поражда целените правни последици. Този ефект настъпва и тогава, когато длъжността, заемана преди уволнението, вече не съществува по щата на предприятието или то, или част от него, е закрито, какъвто е настоящия случай.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК на въззивното решение по въпроса: „следва ли въззивния съд да мотивира решението съобразно всички наведени доводи и да даде отговор на всички направени пред него оплаквания, посочени във въззивната жалба“, който счита, че е разрешен в противоречие с решение по гр.д.№47/2009г. на ВКС, Іг.о. и решеине по гр.д.№360/2016г. на ВКС, ІVг.о. Доводите са неоснователни. Въззивният съд е отговорил на оплакванията и доводите във въззивната жалба, и е изложил мотиви по съществото на спора за законосъобразност на уволнението поради закриване на част от предприятието. Несъгласието на жалбоподателката с изводите на въззивния съд, че дейността на обособеното звено, в което е възстановена на работа, е трайно преустановена и се изпълнява от общината, не обосновават достъп до касационно обжалване. По касационните оплаквания касационната инстанция се произнася при разглеждане на касационната жалба, само ако такова бъде допуснато.
Касаторът поставя въпрос: „в случай, че дейността по установяването, обезпечаването и събирането на публични вземания продължава да се осъществява от НАП и не е окончателно преустановена и е нормативно уредена в чл.3 ЗНАП, налице ли е закриване на част от предприятието“, който въпрос касатора счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение по гр.д.№122/2016г. на ВКС, ІVг.о., според което преустановяването на дейността на обособеното звено означава, че за в бъдеще осъществяваната от него до този момент дейност няма да бъде извършвана, затова в този случай с преустановяването на дейността отпада и необходимостта от ангажираната с извършването й работна сила, което налага и освобождаването на заетите с осъществяването на същата работници, самото преустановяване на дейността на обособеното звено трябва да е окончателно. Дали е преустановена /закрита/ за в бъдеще съответната длъжност, или тя продължава да съществува и да се осъществява, са въпроси на конкретна фактическа обстановка и за тях де държи сметка във всеки отделен случай. В случая безспорно не се касае до вътрешноорганизационно преустройство, а за възлагане извършване на дейността от общината. При извод, че трайно е преустановена дейността на обособеното звено и занапред ще се осъществява от общината, решението на въззивния съд е съобразено с посоченото от касатора решение на ВКС, а също и с с решение № 825/25.1.2011 г по гр.дело № 1355/2009 г на ВКС, ІVг.о., което е постановено в производство по чл. 290 ГПК и има задължителен характер.Съгласно това решение закриването на част от предприятието изисква да бъде установено в процеса окончателното преустановяване на определена дейност, осъществявана от обособено звено на съответното предприятие, по начин, че за в бъдеще такава дейност да не се запазва.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса дали въззивното решение е следвало да бъде съобразено с влязло в сила решение по гр.д.№18/2009г. на САС „при пълна идентичност на страните, идентичност на фактите и доказателствата, пълна идентичност на фактическата обстановка, като ищцата е уволнена на основание съкращаване на щата, но съдът разглежда въпросът подробно налице ли е закриване на част от предприятието и приема, че тези факти и обстоятелства не е налице закриване на част от предприятието, това решение следва ли да се съобрази при последващо дело между същите страни, същите факти, същите доказателства, същата фактическа обстановка, същите документи, с които се аргументира ответника; при положение, че касационната инстанция е постановила решение, с което е приела, че не е налице закриване на част от предприятието, тези мотиви задължителни ли са за страните по това дело и може ли при последващо дело, същият въпрос да бъде преразгледан, макар и да има влязло в сила решение по този въпрос между същите страни с пълна идентичност на доказателствата“. Доводите са неоснователни. В самия въпрос касаторът сочи, че липсва идентичност между двата спора в основание то за уволнение, приложено от работодателя – предходното уволнение е на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращаване в щата е уволнението по настоящия трудов спор е на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради закриване на част от предприятието. Поради това и решаващи са мотивите в приложеното решение относно спора за законност на уволнението поради съкращаване на щата. Отделно от това, както се посочи по-горе, дали е преустановена /закрита/ за в бъдеще съответната длъжност, или тя продължава да съществува и да се осъществява, са въпроси на конкретна фактическа обстановка и за тях де държи сметка във всеки отделен случай, за което въззивният съд излага мотиви по конкретния трудов спор.
Касаторът поставя въпросите: „при влязло в сила решение на касационната инстанция, с което решение ищцата е възстановена на длъжност при ответника без съда да е посочил конкретен отдел, следва ли да се приложи точно решението на съда като ответника възстанови ищцата на същата длъжност в съществуващото предприятие и назначаването на ищцата в несъществуващ отдел /несъществуващо място на работа, закрит отдел/, представлява ли превратно упражняване на власт и заобикаляне на закона и води ли до недействителност на допълнителното споразумение, с което е възстановена ищцата в тази му част“ и „съдебното решение следва ли да се изпълни точно както е постановено в него или е допустимо ответника работодател да го тълкува разширително като възстаноли ищеца не само на същата длъжност но и в данъчно подразделение, което не съществува, нещо, което съдът не е постановявал в своето съдебно решение“. Касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.328, ал.1, т.3 ГПК. Не е налице и соченото от касатора допълнително основание за допускане на касационно обжалване – касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е обосновал разрешен с въззивното решение правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. На основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят само е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице, тъй като нормата на чл.344, ал.1, т.2 КТ е ясна и по приложението има установена и ненуждаеща се от промяна съдебна практика, в съответнствие с която е поставоновено въззивното решение, включително практика по чл.290 ГПК – цитираното от въззивния съд решение от 14.11.2013 г. по гр. д. № 69/2013 г. на ВКС, IV г.о., в което се приема, че с влизане в сила на решението по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, с което се възстановява незаконно уволненият работник или служител, прекратеното трудово правоотношение се възстановява. Този ефект настъпва и тогава, когато длъжността, заемана преди уволнението, вече не съществува по щата на предприятието или то, или част от него, е закрито. Посочва се, че в подобни хипотези, работодателят има само задължение да допусне възстановения работник (служител), щом се е явил на работа в срок. Може, но няма задължение да му предложи да заеме друга длъжност или да започне работа в друго поделение на същия работодател. Въпрос на работодателска целесъобразност е и дали да бъде променено действащото щатно разписание, като се възстанови длъжността, заемана преди уволнението от възстановения работник/служител, но последното не следва императивно от възстановяването на трудовото правоотношение. В този смисъл следва да се приеме, че трудовото правоотношение е възстановено такова, каквото е съществувало преди незаконното уволнение, и че допълнителното споразумение е валидно и поражда целените правни последици.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК, вр. чл.78, ал.8 ГПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.12.2015г., постановено по в.гр.д.№10812/2016г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Л. П. П. да заплати на Териториална дирекция на НАП – Велико Т., сумата 100лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: