О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
[населено място], 14.01. 2020 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело № 1870 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Н. А., понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора в [населено място], подадена чрез назначения му особен представител адв.Малинова, срещу решение от 29.01.2019г., постановено по в.гр.д. №805/2018г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е потвърдено решение от 16.07.2018г. по гр.д.№ 1148/2018г. на Районен съд – Пазарджик за отхвърляне на предявените от Н. Н. А. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1 и 2 от Закона за защита от дискриминация.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1-3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Н. Н. А. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1и 2 от Закона за защита от дискриминация – за установяване на нарушение по ЗЗДискр, осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа за в бъдеще от по – нататъшни нарушения.
Ищецът изтърпява наказание „доживотен затвор без право на замяна“ в Затвора в [населено място] – от 03.01.2007г., в Затвора в [населено място] – от 19.03.2014г. и в Затвора в [населено място] – от 14.04.2014г. В исковата молба поддържа, че в килията, в която е настанен в затворите в [населено място] и [населено място] липсвало: постоянно течаща топла и студена вода; душ за баня ; санитарен възел; ключ за изкуствено осветление; през зимата радиаторът работел по един час сутрин и вечер; в Затвора в [населено място], в килията, в която е бил настанен също липсвали описаните битови условия, с изключение на това,че радиатора пред зимата работел по обяд , по 1час; докато описаните битови условия съществуват в Затвора в [населено място], като през зимата парното работи денонощно. При тези обстоятелства ищецът поддържа, че е дискриминиран при условията на пряка и непряка дискриминация, на принципа на лично положение.
Въззивният съд, анализирайки правната норма на чл. 4 ЗЗДискр. и тази на параграф 1 т.7 ДР ЗЗДискр., съдебната практика по приложението на тези правни норми и обстоятелствата, които са изложени в исковата молба, е пиел, че за да има дискриминация на принципа на „лично положение“ трябва лицето да бъде поставено в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица или лице, само когато съпоставката се извършва при „сходни условия“ , при които лишените от свобода живеят, работят или се събират. Съдът е изложил съображения, че в конкретния казус „сходни условия“ означава,че съпоставката не следва да се извършва с лица от други затвори, а с лицата от затвора, в който изтърпява наказанието си ищецът към момента на разглеждане на настоящия спор; че това има предвид закона, когато употребява термина „сходни условия“, но в исковата молба няма твърдения, нито пък се установява по делото, ищеца да е поставен в по-неравностойно положение /по–неблагоприятно третиране/ по отношение на битовите условия в спалното помещение, което обитава в затвора в [населено място] в сравнение с битовите условия в спалните помещения на другите лишени от свобода, при същия режим на изтърпяване на наказанието, в Затвора в [населено място]. Посочено е, че това е достатъчно основание искът да се отхвърли като неоснователен без да се разглежда спора по същество.
Независимо от това, въззивният съд е изложил и съображения, че искът е неоснователен и по същество. Съдът е приел, че ищецът не е представил доказателства, от които да се предположи, че е налице дискриминация на принципа на лично положение, като това е достатъчно основание за отхвърляна на иска, без да се изследва въпроса дали ответната страна е доказала възраженията си, че принципът на равно третиране не е нарушен.
Установено е по делото, че в затворите в [населено място], в [населено място] и в [населено място] в спалните помещения на затворниците има санитарен възел, който се състои от тоалетна и мивка с течаща студена вода ; в спалните помещения няма постоянно течаща топла вода; няма душ за баня; лишените от свобода се къпят два пъти в седмицата в обща баня по график; спалните помещения са с отваряеми прозорци,осигуряващи нормална осветеност и естествено проветряване; в спалните помещения няма ключ за изкуствено осветление. Поддържа се централно изкуствено осветление по график ,в зависимост от лятно или зимно часово време . В Затвора в [населено място] ключът за изкуствено осветление се намира извън килията, в общия коридор, до всяка входна врата; през отоплителния сезон радиаторите работят денонощно ,като поддържат температура над 18 градуса,респективно в затвора в [населено място] над 10 градуса. Установено е по делото, че в Затвора в [населено място] в спалните помещения има постоянно течаща топла вода,както и душ за баня. През зимата радиаторите работят денонощно.
Въззивният съд е приел, че битовите условия в спалните помещения на лишените от свобода в затворите в [населено място], П. и Стара З. отговарят на необходимите законови изисквания. В спалните помещения има пряк достъп на естествена светлина, както и възможност за естествено проветряване. Лишените от свобода имат постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Изложени са съображенията на съда, че в закона няма изискване във всяко спално помещение да има постоянно течаща топла вода и душ за баня. Хигиената на затворниците се осъществява чрез къпане два пъти седмично по график в обща баня. Няма изискване в закона във всяко спално помещение да има ключ за изкуствено осветление.
Изкуственото осветление се поддържа централно в зависимост от установеното лятно и зимно часово време, с изключение на Затвора в [населено място], където има ключ за изкуствено осветление в общия коридор до всяка входна врата. Според изискването на закона степента на изкуствено осветление, отопление и проветряване е поставено в зависимост от съответните стандарти за такъв вид обществени сгради. Прието е, че няма нарушение и на международните правни норми по отношение на битовите условия в затворите, както и че ограниченията, които са наложени на лишените от свобода не превишават минимално необходимите, които са установено в ЗИНЗС и Правилника за приложението му . Отбелязано е, че по делото липсват доказателства изкуственото осветление, отоплението и проветряването да не съответстват на приетите технически стандарти за съответния вид обществени сгради /чл. 18.2.б. „б“от Препоръка Rec/2006/ на Комитета на държавите-членки, относно Европейските правила за затворите/. Прието е, че в съответствие с разпоредбата на чл.18.3.от Препоръката, специфичните минимални изисквания за битовите условия в затворите са определени в националното ни законодателство.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос: „следва ли въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства в постановеното съдебно решение, относно релевантните факти“. Като необсъдено сочи писмо на началника на Затвора в [населено място] относно извършващ се в момента ремонт, след завършването на който в две от четирите крила на затвора във всяко спално помещение ще има санитарен възел с душ за баня. Въззивният съд е приел, че в исковата молба няма твърдения, нито пък се установява по делото, ищецът да е поставен в по-неравностойно положение /по–неблагоприятно третиране/ по отношение на битовите условия в спалното помещение, което обитава в затвора в [населено място] в сравнение с битовите условия в спалните помещения на другите лишени от свобода, при същия режим на изтърпяване на наказанието, в Затвора в [населено място]. Т.е. във въззивното решение не е разрешен въпрос за положението на ищеца с оглед на бъдещи промени в битовите условия в Затвора в [населено място], нито е стоял за разрешаване. Както е разяснено в т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси от значение за изхода на делото, обусловили решаващите изводи на съда, но не е формулирал материалноправен въпрос. Изложил е съображенията си за основателност на иска и несъгласието си с изводите на въззивния съд. Както е разяснено в т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. Отделно от това, не са налице и сочените от касатора допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, доколкото във въззивното решение не е разрешен някой от тълкуваните в приложеното от касатора въпроси с Решение №14/92г. по к.д.№14/92г. за тълкуване на чл.6, ал.2 от Конституцията, на Конституционния съд на РБългария; или на приложеното решение по гр.д.№1514/2007г. на ВКС, ІVг.о., с което е прието, че ЗЗДискр. изрично забранява в чл.4 всяка пряка и непряка дискриминация, основана на увреждане, а текстът на чл.5 от същия закон въздига липсата на изградена и поддържана архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания до публични места, в дискриминация, каквито въпроси не са разрешени в обжалваното решение и не са относими към настоящия спор. Представеното от касатора решение на ЕСПЧ не е относимо към някое от основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК; съответно решение на ЕСПЧ би могло да бъде основание за отмяна на влязло в сила решение в хипотеза на чл.303, ал.1, т.7 ГПК, но не е предвидено като основание за допускане на касационно обжалване. Позоваването на решение на окръжен съд също не е относимо към основанията за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност, но не е мотивирал наличието на такава. Съдът не намира, че има правни проблеми, свързани с неточно приложение на императивни правни норми, които да обосноват допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 29.01.2019г., постановено по в.гр.д. №805/2018г. на Окръжен съд – Пазарджик.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: