3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
гр.София, 17.10.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 3500 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество – [населено място] срещу определение № 337/15.06.2018 г. по възз.ч.гр.д. № 283/2018 г. на Варненския апелативен съд. С въззивното определение е потвърдено протоколно определение от 18.05.2018 г. по гр.д. № 523/2017г. на Варненския окръжен съд, с което производството по делото е прекратено като недопустимо. Прието е, че решението на КПКОНПИ за предявяване на иск по чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./ срещу С. М. П. е взето след изтичане на срока за извършване на проверка по чл. 27, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./, който срок по своя характер е преклузивен и с изтичането му се е преклудирало правото на КПКОНПИ да предяви иск за отнемане на незаконно придобито имущество.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт и моли за неговата отмяна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се търси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпроса за характера на срока по чл. 27 ЗОПДНПИ (отм.), по който се сочи разрешаването му в обжалваното въззивно определение в противоречие с практиката на ВКС – решение № 78 от 30.05.2018 г. по гр. дело № 3910/2018 г., III ГО; решение № 87 от 29.01.2010 г. по гр. дело № 369/2009 г., III ГО; решение № 144 от 20.07.2015 г. по гр. дело № 2639/2014 г., IV ГО; решение № 368 от 21.11.2011 г. по гр. дело № 1129/2010 г., III ГО; определение № 1296 от 13.10.2011 г. по гр. дело № 480/2011 г., IV ГО; определение № 419 от 25.07.2012 г. по ч. гр. дело № 304/2012 г., I ГО; определение № 349 по ч. гр. дело № 335/2010 г., IV ГО; определение № 578 от 31.10.2011 г. по ч. гр. дело № 423/2011 г., III ГО; определение № 126 от 31.01.2011 г. по гр. дело № 1194/2010 г., IV ГО; определение № 474 от 16.04.2013 г. по гр. дело № 1412/2012 г., III ГО; определение № 409 от 28.10.2016 г. по гр. дело № 4114/2016 г., III ГО; решение № 106 от 14.05.2013 г. по гр. дело № 1074/2012 г., III ГО; определение № 175 от 01.03.2012 г. по ч. гр. дело № 742/2011 г., IV ГО; определение № 388 от 26.10.2017 г. по ч. гр. дело № 3884/2017 г., III ГО; определение № 434 от 05.04.2012 г. по гр. дело № 1389/2011 г., IV ГО и определение № 798 от 22.11.2012 г. по ч. гр. дело № 668/2012 г., IV ГО. Изложени са съображения, че въпросът е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа се и „очевидна неправилност“ на въззивния акт – основание за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Ответницата по частната жалба С. М. П. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане до касационно обжалване на атакуваното определение. Моли производството по делото да бъде спряно на основанието чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 1/2018г. на ВКС, ОСГК.
Частната жалба е допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Формулираният от жалбоподателя в изложението му правен въпрос е релевантен, защото е обусловил правната воля на съда. Същевременно отговорът му е обусловен от отговора на въпроса: „Какво е правното значение на изтичането на срока за проверка по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл. 27, ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ, за възникването, надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т.е преклузивен или инструктивен е предвиденият в чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./, съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, и съответно допустимо ли е образуване на производство по чл. 28 ЗОПДИПДП (отм.), чл. 74 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок“. Този проблем е поставен за тълкуване и разрешаване по образуваното тълкувателно дело № 1/2018г. на ОСГК на ВКС. Поради това, налице е основание за спиране на настоящото производство до приемане на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по ч.гр.д.№ 3500/2018 г. по описа на ВКС, ІII г.о., до приемане на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.