О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 931
ГР. София, 19.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 13.11.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2264/17 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК и пар.74 ПЗР на ГПК, ДВ бр.86/17 г.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В. П. и С. П. срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №2978/16 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касаторите срещу Л. И. с пр. осн. чл.26, ал.1 ЗЗД – за признаване нищожността на сключения между страните с нот. акт №131/19.07.12 г. договор за прехвърляне на ид. части от недвижим имот срещу погасяване на дълг, поради противоречие със закона и в условията на евентуалност – по чл.30 ЗЗД, за унищожаване на същия договор като сключен при заплаха срещу прехвърлителите – ищци. Прекратено е производството по искането за отмяна на нот. акт, с който е оформен договорът, на осн. чл.537, ал.2 ГПК, като в тази си част актът с характер на определение е влязъл в сила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Намират, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните материално и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото и са обусловили крайните изводи на съда:
1.При твърдяна нищожност на нот. акт при неплащане от страна на едната страна/ в конкретния случай непредаване на записите на заповед на прехвърлителите/ валидна ли е сделката?
2. Следва ли да се прилага ТР на ОСГТК на ВКС по висящ спор?
3. Следва ли да се кредитират показанията на нотариус, осъществил сделката/ особено ако е бил в съдебната зала при разпит на свидетелите на ищците/ и при заинтересованост от негова страна, с оглед обстоятелството, че е удостоверил събраните доказателства, които законът изисква?
4. Следва ли да се кредитират показанията на адвокат, който е изготвил споразумението при явна негова заинтересованост?
5. Допуснато ли е процесуално нарушение от съда с отказа му на искането / на ищците/ за допускане на повторна, евентуално тройна съдебно-почеркова експертиза и изяснено ли е в тази част делото при отказа както на първоинстанционния, така и на въззивния съд?
6. Следва ли да се кредитира отказът по същество на органите на полицията да предоставят информация?
Касаторите не са обосновали специфичните допълнителни предпоставки на осн. по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК, са което е възразил и ответникът по жалба. В изложението не се сочи противоречие на изводите на въззивния съд с конкретна практика на ВКС и съдилищата, нито се обосновава значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, в контекста на разясненото с ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК обективно съдържание на тези допълнителни основания. Изложено е становището на касаторите по тези въпроси, което повтаря доводите им по същество на спора пред въззивната и първата инстанция.
Във връзка с първия от въпросите, въззивният съд е приел, че твърденията, свързани с отказа на ответника да върне записите на заповед в оригинал, въпреки поетото с договора задължение за това, не са основание, което да води до порок на договора. Този извод съответства на трайната практика на ВКС, в която е прието, че въпросите за валидността на сделката са различни от тези за изпълнението й, респ. различни са последиците от липсваща предпоставка за валидност на договора и от неизпълнението на задължение по един действителен договор – напр. р. по гр.д. №5040/15 г. на четвърто г.о. на ВКС, р. по гр.д. №1182/10 г. на първо г.о. на ВКС и др.
Във връзка с втория от въпросите, въззивният съд е приел, че договорът за заместване в дълг, сключен от страните, е един от способите за промяна на длъжника в облигационното правоотношение. Със сключването на договора всички правни последици по повод на първоначално уговорената престация се развиват между кредитора и новите длъжници, заместили в дълг досегашния длъжник – чл.102 ЗЗД. Волеизявлението на предишния длъжник – [фирма] е ирелевантно за настъпване на последиците на този договор, затова неоснователни са доводите на ищците за нищожност на следващия го договор по нот. акт №131/12 г. – имащ характер на даване вместо изпълнение по чл.65 ЗЗД, поради липса на решение на общото събрание на дружеството. Въззивният съд не се е позовал на конкретно ТР на ВКС при формиране на тези си изводи, затова поставеният от касатора въпрос не съответства на данните по делото и не обосновава общото основание за допускане на обжалването – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК. Но дори да се възприеме твърдението на касаторите, че въззивният съд смислово се е позовал на прието след исковата молба ТР, то съгласно чл. 50, ал. 1 от ЗНА, тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува. Този текст се отнася за нормативното тълкуване, но на още по-голямо основание установеният с цитирания текст принцип следва да се отнася за тълкуването, което прави Върховния касационен съд по реда на чл. 124 от ЗСВ или чл. 292 от ГПК, което се извършва при противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона. При това тълкуване на върховния правораздавателен орган по граждански дела, което не е нормативно не може да се определя друг момент на влизане в сила на тълкуването, както това е възможно по изключение при нормативното тълкуване, съгласно чл. 50, ал. 2 ЗНА/ р. по гр.д. №294/12 г. на първо г.о. на ВКС/.
Във връзка с третия и четвъртия въпрос, въззивният съд е кредитирал показанията на разпитаните като свидетели нотариус, изповядал договора за прехвърляне на имота и адвокат, изготвил споразумението за заместване в дълг, след като ги е обсъдил заедно с другите доказателства по делото – две графологични експертизи, данните за предхождащия сделката период, в който е започнало снабдяването с документи за извършването й, индициращ на предварителната й обмисленост и подготовка / а не на твърдяната от ищците бързина и спонтанност под въздействие на психична принуда/ и данните по преписката на четвърто РПУ – София за липса на подаден срещу ответника сигнал от страна на ищците. Така изводите на въззивния съд съответсвуват на практиката на ВКС за подобни случаи – напр. р. по гр.д. №3244/16 г. на четвърто г.о. на ВКС.
Във връзка с петия от въпросите първоинстанционният съд е приел първоначална и допълнителна графологична експертиза и е отказал да назначи повторна такава. Същото е направил и въззивният съд с определението си по допускане на доказателствата. Тези действия съответстват на чл.201 ГПК и практиката по прилагането му. Така в р. по гр.д. №30/13 г. на първо г.о. на ВКС е посочено, че според разпоредбата на чл. 201 ГПК, допълнително заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно – когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Страните могат да задават въпроси на вещото лице за изясняване на заключението и да оспорят същото, като мотивират възраженията и исканията си. Право на съда е да прецени дали искането за възлагане повторна или допълнителна експертиза е основателно, но тази преценка не следва да е формална, а да се основава на установените в закона критерии. Ако съдът счита, че страната не е мотивирала искането си за назначаване на друга експертиза по делото с посочване на конкретни възражения срещу представеното заключение, следва да й укаже да стори това. След като съдът е приел, че за изясняване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, е длъжен и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената от съда задача.
В случая въззивният съд е приел, че представеното заключение е точно такова и го е ценил, заедно с останалите посочени в мотивите на решението доказателства по делото.
Във връзка с последния от въпросите въззивният съд се е позовал не на отказа на полицията да представи доказателства, а на представената по делото по искане на ищците и след издаване на съдебно удостоверение, докладна записка и дневник на получени сигнали на четвърто РПУ. Затова въпросът не отговаря на данните по делото и не обосновава общото основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №2978/16 г. от 24.01.17 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: