3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 767
Гр. София, 07.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 30.10.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1787/17 г., за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на П. на РБ срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №2986/16 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение, постановено по иска на Д. З. срещу касатора за обезщетяване на неимуществени вреди с пр. осн. чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ и цена 6 000 лв., въззивният съд е присъдил обезщетение в размер на 3 000 лв.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Намира, че противоречиво се решава от съдилищата въпросът за изискванията по чл.52 ЗЗД и чл.235, ал.2 ГПК при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, като в случая не може да се направи извод, че твърдените от ищеца неимуществени вреди са резултат от воденото срещу него наказателно производство и те са репарирани в завишен размер.
Соченото основание за допускане на обжалването не се установява: Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния за наличие на предпоставките по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в посочения размер, като е приел, че срещу ищеца е водено наказателно преследване по обвинение в престъпление по чл.311, ал.1 НК, наказуемо с лишаване от свобода до 5 години, за времето от 14.10.14 г. до 15.10.15 г. , когато е влязла в сила оправдателната присъда на втората инстанция. Спрямо ищеца е взета най-леката мярка за неотклонение „подписка” и не са прилагани каквито и да е ограничения във връзка с разследването. Разследването в досъдебната фаза и съдебното производство на две инстанции са приключили в разумни срокове. Обвинението не е за тежко престъпление и не се установява конкретният случай да е придобил масов отзвук, чрез който ищецът да е бил публично компрометиран или дискредитиран.От друга страна обвинението е за престъпление, извършено в кръга на службата на ищеца, който заемал длъжността гл. архитект на [община]. От показанията на свидетелите се установява, че обвинението е станало достояние в професионалната гилдия на ищеца, за него научили хората, с които работил и това му донесло неудобства и притеснението, че може да бъде несправедливо осъден, което да урони личния и професионалния му авторитет на честен и отговорен човек и специалист. Не се установява съпричиняване на вредите от ищеца по см. на чл.5 ЗОДОВ –напротив, от самото начало той оказвал съдействие на разследващите, дал обяснения в наказателното производство, като в нито един момент не се е признал за виновен и не е променял тази си позиция. При тези данни и направените въз основа на тях изводи за конкретните обстоятелства на случая, първоинстанционният и въззивният съд са приели, че на осн. чл.52 ЗЗД на ищеца следва да се присъди обезщетение от 3 000 лв.
Не се установява противоречиво решаване от съдилищата на поставените от касатора въпроси, свързани с приложението на чл.52 ЗЗД и чл.235, ал.2 ГПК – в обжалваното сега решение, както и в представените с жалбата, обезщетението за неимуществени вреди е присъдено след преценка на конкретните обстоятелства на случая, установени от събраните и обсъдени във връзка с твърденията и доводите на страните доказателства, както е указано в ППВС №4/68 г. Изложени са мотиви и за причинната връзка на обезщетените вреди с незаконното обвинение, според указаното в ТР №3/05 г. ОСГК на ВКС.
Соченото основание за допускане на обжалването не се установява, поради което ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №2986/16 г. от 7.03.17 г. в частта, с която е уважен искът по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: