3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№382
ГР. София, 17 май 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 10.04.19 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №867/19 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. С. срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №1346/18 г. и по допускане на обжалването. С обжалваната част от въззивното решение е отхвърлен за размера над 2 000 лв. до присъдените от първата инстанция 10 000 лв. искът на касатора срещу Прокуратура на РБ по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ – за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.219, ал.4, вр. с ал.3 и ал.2, вр. с чл.20, ал.2 и чл.26 НК, наказателното производство по което е прекратено с вл. в сила постановление на прокуратурата от 23.03.2013 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че значимият за спора правен въпрос за определяне на обезщетението за неимуществени вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, обуславящи точното прилагане на принципа за справедливостта по чл.52 ЗЗД, е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната практика на ВКС. Въззивният съд, при безспорно установеното основание за присъждане на обезщетение по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, не е приел като пряка последица от процесния деликт едни от уврежданията на ищеца и не е мотивирал елиминирането на други такива, изчерпателно изброени в мотивите на решението му. Въззивният съд не е обсъдил критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД, като декларативно, без аргументи е определил кои от тях възприема и кои не. Така е стигнал до извод, че сумата от 2000 лв. е достатъчна да обезщети ищеца за вредите от неправомерното наказателно преследване.
По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е определил размера на обезщетението като е отчел възрастта на ищеца при започване на наказателното производство – 53 години; тежестта на повдигнатото обвинение за тежко умишлено престъпление, продължителността на наказателното производство от 2 г. и 8 месеца, което е разумен срок с оглед на големия брой обвиняеми и фактическия състав на престъплението; взетата мярка за неотклонение „подписка”; установената от св. показания негативна промяна в живота на ищеца, във връзка с всички наказателни производства, водени срещу него в същия период от време – притеснение, безсъние, затваряне в себе си; обществено – икономическите условия в страната. За да намали значително присъденото от първата инстанция обезщетение от 10 000 лв. на 2000 лв. въззивният съд е дал превес на разумния срок, в който е приключило наказателното производство, като ищецът е бил един от многото обвиняеми, леката мярка за неотклонение, неустановяването по надлежния ред с медицинска експертиза на причинна връзка между твърдените от ищеца тежки здравословни проблеми и конкретното наказателно производство, недоказаното медийно разгласяване на обвинението. Взел е предвид и претендираните и получени от ищеца по други дела по ЗОДОВ обезщетения за водените срещу него в същия период множество наказателни дела, с които са възмездени идентични със заявените по делото неимуществени вреди. В обобщение, според въззивния съд, по делото не са установени търпени от ищеца вреди, различни или по –големи от обичайните в подобни случаи.
Соченото основание за допускане на обжалването не се установява: При определяне на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е обсъдил всички конкретни обстоятелства на случая и е определил обема и изражението на подлежащата на обезщетяване вреда, както е указано в практиката на ВКС – ППВС №4/68 г. и посочените от касатора решения по чл.290 ГПК. Изложил е мотиви за причинната връзка на обезщетените вреди с незаконното обвинение – ТР №3/05 г. и ТР №1/2001 г. Взел е предвид и множеството водени в един и същи период срещу ищеца наказателни производства, за вредите от които той е обезщетен по други гр. дела. В практиката на ВКС – напр. р. по гр.д. №1393/11 г. и р.по гр.д. №284/17 г. на четвърто г.о. на ВКС, се приема, че в случаите на незаконно обвинение в извършване на повече от едно престъпления, обезщетението се определя глобално, а не поотделно за всяко едно деяние, за което обвиняемият е бил оправдан – ТР №3/05 г., т.11. Следователно, щом по едно и също време е имало наказателни производства, по които страната е била привлечена като обвиняем, причинените й от това неимуществени вреди са във връзка с всички обвинения. Изпитваните притеснения, страх от бъдещия изход на делото, неудобството, опетняването на доброто име в обществото и накърняването на достойнството и честта са във връзка с всички обвинения, независимо че не са повдигнати в едно, а в множество отделни дела. Обезщетението за причинените неимуществени вреди от незаконните обвинения, следва да бъде глобално определено, тъй като не е възможно да се прецени какъв е интензитетът на увреждането по всяко отделно следствено дело, а от там и присъдената по конкретното гражданско дело сума се явява съответна част от общия размер на дължимото обезщетение за всички незаконни обвинения, водени в същия период от време. От служебно направената справка се установява, че на ищеца вече е присъдено обезщетение от 10 000 лв. с вл. в сила решение на САС, недопуснато до касационно обжалване с опр. по гр.д. №4242/18 г. на четвърто г.о. на ВКС. По други 7 неприключили още дела, освен настоящото, също са му присъдени обезщетения за част от глобално претърпяната във връзка с всички обвинения срещу него вреда.
Поради изложеното ВКС намира, че въззивното решение в обжалваната част е постановено в съответствие с практиката по приложението на чл.52 ЗЗД и чл.2, ал.1 ЗОДОВ и не са налице основания за допускане на обжалването му. Затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №1346/18 г. от 7.11.18 г. в отхвърлителната за иска част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: