1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
гр.София, 16.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 3561 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. С. С. и Е. Г. С., представлявани от адв. Д. П., срещу въззивно определение № 11923/16.05.2019 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 2543/2019 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 543036/22.11.2018 г., по гр. д. № 71742/2018 г. на Софийски районен съд. С първоинстанционния съдебен акт производството по делото е прекратено като недопустимо в хипотезата на чл. 130 ГПК и е разпоредено връщане на исковата молба на страните.
Жалбоподателите сочат, че атакуваното определение е неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Молят за неговата отмяна. Представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа оплаквания по съществото на спора, без формулиран конкретен правен въпрос с характеристиките по чл.280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Жалбоподателите са предявили иск за установяване неистинността на протокол от проведено на 24.09.2002 г. общо събрание на собствениците на обекти в сграда- етажна собственост, находяща се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] поради неавтентичност на документа в частта на положения за ищеца П. С. подпис. Първата и въззивната инстанция са приели, че за ищците липсва правен интерес от воденето на такъв иск, тъй като те не оспорват провеждането на общото събрание на етажната собственост на посочената дата, а твърдят нарушения в процедурата при вземането на решение от етажните собственици за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. Посочено е, че това решение е подлежало на отмяна по реда на чл. 13 от Правилника за управлението, реда и надзора в етажната собственост (отм.), като няма данни решението да е атакувано в законоустановения срок. Дори да бъде установено, че ищецът П.С. не е автор на подписа в оспорения протокол, решението на етажната собственост отново би го обвързвало (в качеството му на собственик на самостоятелен обект в сградата) при наличие на изискуемия кворум за вземане на това решение. Същевременно, посочено е, че протокола от 24.09.2002 г. е оспорен от ищците по реда на чл.193 ГПК в друго висящо между същите страни производство, в което произнасянето на съда във връзка със заявеното възражение за неавтентичност на подписа на П.С. в документа ще подлежи на инстанционен контрол чрез обжалване на решението, поради което и на това основание липсва правен интерес от разглеждането на настоящия самостоятелен установителен иск.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното определение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсват изведени от касаторите конкретни правни въпроси, за които да е изложена аргументация, че въпросите са обусловили решаващата дейност на въззивния съд и по отношение на тях са осъществени специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК за селектиране на частната жалба. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК преповтаря оплакванията в жалбата за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт и тезата на ищците, че предявеният иск е допустим. Съгласно приетото разрешение по т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторите са длъжни да посочат правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Недопустимо е ВКС да извлича правните въпроси, които страните евентуално биха имали предвид. В случая, бланкетното позоваване в изложението на основанията по чл.280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК, без да е формулиран конкретен правен въпрос, не може да обоснове селектирането на жалбата, нито контекст в който да се обсъжда цитираната съдебна практика (определение №569/02.09.2014 г. по ч.т.д. № 480/2014 г., ІІ т.о. на ВКС).
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 11923/16.05.2019 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 2543/2019 г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.