О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
София 13.01.2020 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1935 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „ЕКСПРЕС ГАРАНЦИОН КОМЕРС“ ЕООД, чрез процесуален представител адв.Д., срещу решение от 30.01.2019г., постановено по в.гр.д.№535/2018г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение от 31.07.2018г. по гр.д.№2375/2016г. на Окръжен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и ал.2, пр.1 ЗЗД от „ЕКСПРЕС ГАРАНЦИОН КОМЕРС“ ЕООД срещу В. К. Н., Г. Б. Н. и „СЕВАР“ ЕООД – за нищожност на договор за доброволна делба от 11.06.2015г. и срещу В. К. Н., Г. Б. Н. и В. Г. В. – за нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.06.2015г.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2 ГПК – очевидна неправилност, за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника по жалбата В. Г. В., чрез процесуални представители адвокати Б. и Г., който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Ответниците по жалбата В. К. Н., Г. Б. Н. и „СЕВАР“ ЕООД не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и ал.2, пр.1 ЗЗД от „ЕКСПРЕС ГАРАНЦИОН КОМЕРС“ ЕООД срещу В. К. Н., Г. Б. Н. и „СЕВАР“ ЕООД – за нищожност на договор за доброволна делба от 11.06.2015г. с нотариална заверка на подписите рег. № 3385 и срещу В. К. Н., Г. Б. Н. и В. Г. В. – за нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.06.2015г., оформен с н.а. № 82/2015г., поради противоречие със закона и поради невъзможен предмет.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи следните въпроси: 1„нищожни ли са извършената делба, обективирана в договор за доброволна делба от 11.6.2015г., в която е включен процесния трети тавански етаж като самостоятелен обект с предназначение „ателие за творческа дейност“, както и последващо в извършената покупко-продажба, обективирана в н.а.№82/2015г., поради това, че към датите на сключването им не е установено по безспорен и категоричен начин обективното му съответствие на обособената реална част с изискванията на благоустройствения закон“; 2“за начина, по който съдът следва да извърши преценка на изслушаните по делото експертизи в хипотеза, при която становищата на вещите лица са съставени без извършен непосредствен/вътрешен оглед и измервания на процесния таван, а само са изложени предполагаеми параметри на обследваните отвън външни части на помещението, както и за значението на експертните заключения в гражданския процес“; 3“следва ли въззивният съд да изложи аргументи защо не допуска тройна СТЕ, а вместо това кредитира и приема за достоверни експертните заключения, изготвени по косвени данни – външен оглед от покрива, външно измерване на най-ниската част на надзид, за който липсват безспорни доказателства, че съществува, с извинението, че изследването е извършено по този начин и методи поради опасност от пропадане на подовата каструкция при влизане във вътрешността на таванското помещение, липсват тръби към поставената тоалетна чиния и т.н.“; 4“в случай, че съдът приеме, че никоя от допуснати и изслушани експертизи не отговаря на поставения въпрос от решаващо значение за спора и с оглед на това приема твърденията на ищеца за недоказани, следвало ли е да го уведоми за това, да назначи нова експертиза или да извърши преценка на всички събрани по делото доказателства“; 5“при какви условия подпокривното пространство на таванския етаж може да се трансформира в самостоятелен обект на правото на собственост, били ли са изпълнени те към процесните дати или поради липсата им същото е обща част, принадлежаща на всички съсобственици на сградата“; 6“какъв е статутът на процесния тавански етаж от двуетажната жилищна сграда, притежавана в режим на етажна собственост, изграден като обща част по предназначение, за който впоследствие няма одобрен архитектурен проект за преустройството му в ателие за творческа дейност по смисъла на чл.202 вр. чл.148, ал.8 ЗУТ поради липса в проекта на част Електрическа, ВиК, Пожарна безопасност, технически контрол по част СК в графичните части на проекта, както и издадени разрешение за строеж, удостоверение за въвеждане в експлоатация“; 7“обвързан ли е съдебният състав по въззивното дело от задължението си преди постановяване на решението си да обсъди всички писмени доказателства, както индивидуално, така и с оглед на преценката им с другия доказателствен материал; Обвързан ли е от решение по гр.д.№2299/2010г. на ВОС, с което е прието, че така обособените в подпокривното пространство помещения не отговарят на изискванията за ателие“; 8“следва ли съдебният състав да се съобрази с постановен съдебен акт на ВКС, произнесен по спор, касаещ несамостоятелността на обекта –процесното подпокривно пространство и има ли сила на пресъдено нещо за него, той в случай, че изготвените експертни заключения са елементи, имащи значение за въпроса: може ли да бъде обособено като самостоятелен обект подпокривното пространство“.
Първият от поставените от касатора въпроси не отговаря на изискването за общо основание за допускане на касационно обжалване. Същият предпоставя в себе си, че „не е установено по безспорен и категоричен начин обективното съответствие на обособената реална част с изискванията на благоустройствения закон“. Както е разяснено в т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В случая въззивният съд е приел, че от приетите по делото заключения на първоначалната, допълнителната и повторната СТЕ еднозначно се установява, че таванският етаж на двуетажната жилищна сграда на [улица], в [населено място] /който никога не е бил променян от момента на построяването на сградата, което датира отпреди 04.08.1949г. – по арг. от вписванията за същата в АДС № 00995/27.02.1951г. – л. 186 от делото на ВОС/, е със застроена площ от около 132,10 кв.м. и с обособени посредством тухлени зидове отделни помещения – един общ вестибюл, 3 стаи и санитарен възел, с посочените площи и височини, който отговаря на нормативните изисквания за ателие – посочил е, че тези нормативни изисквания са в чл. 38, ал. 1 ЗУТ /че в надземните етажи на жилищна сграда освен жилища могат да се изграждат и ателиета и кабинети за индивидуална творческа дейност при съблюдаване на санитарно-хигиенните, противопожарните и другите технически изисквания и на нормите за безопасност/; в чл. 98, ал. 2, т. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /че в многофамилните жилищни сгради освен жилища може да има и придадени към жилища или самостоятелни ателиета, стаи-кабинети за индивидуална творческа и научна дейност/; в чл. 102, ал. 3 и ал. 4 от цитираната наредба /че в подпокривното пространство на жилищните сгради могат да се изграждат жилища, ателиета и за обитателите на сградите – стаи-кабинети за индивидуална творческа дейност; че към ателиетата се предвижда самостоятелен санитарен възел /тоалетна с мивка/, а за стаите-кабинети за творческа и научна дейност – не се изисква санитарен възел/. При тези съображения въззивният съд е приел, че към датите на процесните по настоящото дело сделки – 11.06.15г. и 22.06.15г., таванският етаж от посочената двеутажна жилищна сграда е съществувал като самостоятелен обект с предназначението на ателие, поради което и сделките не противоречат на закона и са имали възможен от фактическа и правна гледна точка предмет.
По втория и третия от поставените от касатора въпроси няма основание за допускане на касационно обжалване. Въпросите са некоректно зададени и предпоставят в себе си вещите лица да не са извършвали измервания на обекта, което не кореспондира с данните по делото. Във въззивното решение са обсъдени експертните заключения. Прието е, че от първоначалното заключение на вещото лице арх. И. Т. И. се установява, че поради опасност от пропадане на подовата конструкция, същият не е извършил собствено заснемане за проверка на посочената в схема № 15-568728/21.11.2016г. на СГКК-Варна /л. 87 от гр.д. № 13181/16г. на ВРС/ площ от 123.46 кв.м. на процесното подпокривно пространство, с отразено предназначение на самостоятелния обект – „Ателие за творческа дейност“. Експертът обаче приема, че така отразената площ е действителна, тъй като същата е била заснета по геодезически способ и с нужните инструменти с оглед попълването на КК, както и поради това, че при извършения от експерта външен оглед, това подпокривно пространство няма отстъпи, нито надзид и точно спазва контура на сградата, поради което може да се вземе за меродавна направената снимка от геодезистите /така в с.з. на 14.12.17г./. Вещото лице е посочило, че в процеса на извършено от него измерване само в достъпнинте и безопасни зони, същият е установил, че в най-ниската си част надзидът е висок около 1.20 м. /чрез извършване на измерването по метода на интерполация – по тухлите – така в с.з. на 14.12.17г./; в средата, по ходовата линия, височината е около 2.20 м., като в билната си част на места е и по-високо. Ателието има отделен вход, достъпен чрез последните две рамена на общото стълбище, както и санитарно помещение. Обектът може да се обособи като самостоятелен обект за творческа дейност – ателие, поради това, че е изпълнено единственото нормативно изискване за това – да има самостоятелен санитарен възел. Последното изискване е наложено от това, че ателиетата са предназначени за собственици, които не разполагат с жилище в сградата. Архитектурно-строителните параметри на височината на помещенията във функционалния тип „ателие“ не са нормативно определени, поради което и доколкото същите са нежилищни помещения, за тях няма изискване и за височина на помещенията, както е при жилищата. В с.з. вещото лице е допълнило, че никакви ремонтни дейности не са правени по тази. В допълнителното заключение на същото вещото лице въз основа на извършения оглед на 12.04.2018г. експертът потвърждава заключението си от първоначалната експертиза, че в подпокривното пространство на сградата е обособено помещение с вестибюл и четири стаи, както и със санитарен възел, който е бил оборудван като такъв. По време на допълнителния оглед експертът е извършил и контролни замервания с електронна ролетка, при което е установил, че височините, поради наклонения покрив, са различни за отделните помещения, като най-високият таван е 2.80 м., а най-ниските зони към стрехите са 1.40 м., което определя помещението като подходящо за творческа работа с възможност за обитаване. При извършения оглед експертът е установил за пореден път наличието на санитарно помещение и налични ВиК проводи, като снимките са правени от тавана на санитарното помещение на долния етаж, където се виждат тръбите на ВиК инсталацията от горния етаж, където е ателието. Наличието на тези тръби според експерта означава, че е имало питейни и отпадни води. Водомери и тръби на достъпни места не са открити. Въззивният съд е приел, че от заключението, изготвено от вещото лице арх. Ю. Ж.К. по допуснатата повторна СТЕ, се установява, че след направения оглед на последния етаж в процесната сграда вещото лице е установило, че подпокривното пространство е обособено като отделно помещение, до него води еднораменна дървена стълба и същото е затворено с метална врата с размери 80/165 см. В така обособеното помещение на последния етаж има един общ вестибюл и посредством тухлени зидове и дървени врати са обособени 3 броя помещения-стаи и санитарен възел. Измерената височина на надзида към [улица], [улица]и в югозападна посока е 1.16 м., в най-високата част вестибюлът е с височина 2.96 м., в линията на вратите за стаите височината е 2.30 м. Застроената площ на таванския етаж е приблизително 132,10 кв.м. В процесното помещение в таванския етаж има обособено санитарно помещение със светли размери широчина 0.90 м./в частта, където е чупката/ и 1.20 м. за останалата част и дължина 2.95 м. Светлата застроена площ на санитарното помещение е 3.25 кв.м. На приложената към заключението скица вещото лице е нанесло санитарното помещение с наличните ВиК инсталации, като водопроводните тръби са нанесени със син цвят, а канализационната с червен цвят. При огледа вещото лице е установило още, че към настоящия момент в подпокривния етаж и в санитарното помещение няма монтиран водомер. Към момента са налични следните ВиК отклонения – тръби: 2бр. хоризонтални водопроводни тръби на стената зад тоалетното седало /№ 1 на схемата/, 1бр. водопроводна тръба, поставена под наклон за измиване на тоалета със спирателна ръчка на нея /№ 2 на схемата/. По стената вдясно 1бр. хоризонтална „S”-образна водопроводна тръба със спирателен кран /№ 3 на схемата/. Налична е канализационна тръба по дясната стена на помещението и минаваща през нея вероятно за мивка на стената във вестибюла /№ 4 на схемата/. Към тоалетното седало има монтирана канализационна тръба, която се вижда на тавана на санитарното помещение на втория етаж от сградата /санитарните помещения по етажи са едно над друго/. На тавана се вижда и канализационна тръба на предполагаемата мивка от горния етаж. И двете канализационни тръби се включват във вертикалния канализационен щранг на сградата. Третият въпрос на касатора предпоставя в себе си въззивният съд да не се е произнесъл по искането за назначавене на тройна експертиза, което също не кореспондира с данните по делото – с определение от 07.12.2018г. въззивният съд е оставил без уважение искането на жалбоподателя за назначаване на тройна СТЕ, която да отговори на формулираните във въззивната жалба общо 13 въпроса, като е изложил съображенията си за това. Видно от съдебния протокол от проведеното открито съдебно заседание в доклада по делото на съда е отразено произнасянето му по доказателствените искания в закритото заседание.
Четвъртият от поставените от касатора въпроси предпоставя в себе си въззивният съд да е приел, че „никоя от допуснати и изслушани експертизи не отговаря на поставения въпрос от решаващо значение за спора“, каквито изводи не се съдържат във въззивното решение. Поради това поставеният въпрос не отговора на изискванията за общо основание за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, изводът на въззивния съд е, че експертните заключения по делото да еднозначни. Въззивният съд е изложил съображения, че одобреният инвестиционен проект „показва“ дали реално определената част от недвижимия имот /в случая предвиденият като дял ІІ тавански етаж/, за която страните са постигнали съгласие, към момента на одобряването му отговаря на действащите строителни правила и норми в устройствения закон /в случая към 22.05.15г./ – така съобразно мотивите на ТР №3/2014г. по т.д.№3/2014г. на ОСГН на ВКС. Приел е също, че този административен акт не обвързва ищеца по настоящото дело и оспорването му /досежно приетото, че третия тавански етаж от описаната сграда отговаря на изискванията за ателие/ е допустимо с всички доказателствени средства в рамките на настоящия граждански процес.
По петия от поставените от касатора въпроси не се осъществяват сочените от страната допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Шестият от поставените от касатора въпроси не е разрешен в обжалваното решение и не предсавлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Във въззивното решение е прието за установено, че сключването на договора за делба на 11.06.15г. е предхождано от одобряването на инвестиционен проект във фаза „технически проект“ по реда на чл. 202 от ЗУТ, което е станало на 22.05.15г. от гл. архитект на Община Варна – район „Одесос“, Дирекция „Устройство на територията“ /л. 106-134 от първоинстанционното дело/. Инвестиционния проект се състои от частите „Архитектура“, „Конструктивно становище“, „Технически контрол по част „СК““, становище по част „Електрическа“, становище по част „ВиК инсталации“ и „Пожарна безопасност“. В комплексния доклад от проекта е прието, че сградата на [улица], в [населено място] се състои от два жилищни етажа, тавански етаж и сутерен. Проектът за делба предвижда обособяването на два дяла – І-ви дял – сутерен, първи и втори жилищен етаж, с обща ЗП 402.08 кв.м. и ІІ-ри дял – тавански етаж, със ЗП 132.88 кв.м. За това обособяване е посочено, че не се налагат промени в архитектурно-функционалното разпределение на площите на сградата, нито в конструктивно отношение. Посочено е, че захранването на сградата с електричество е съществуващо – в общо електромерно табло за обекта са монтирани по един монофазен електромер за всеки от етажите – общо 4 броя. По начина, по който са монтирани електромерите могат да обслужват новите два дяла, които ще се обособят след доброволната делба на сградата. Захранването на сградата с вода, броят на санитарните възли на всеки от жилищните етажи, както и в сутерен и тавански етаж, имат осигурена самостоятелност за експлоатация. Разпределението на таванския етаж е дадено на л. 134, в който е отразено наличието на 4 стаи, килер и помещение с душ-WC. В представената на л. 9 от гр.д. № 13181/16г. на ВРС, ХVІІ с-в схема-проект № 15-239916-10.06.15г., издадена от СГКК-Варна, е отразено че третият етаж на сградата е предвиден с идентификатор 10135.1508.120.1.3 и с предназначение: ателие за творческа дейност. Във въззивното решение е посочено, че с ТР № 3/2014г., постановено на 28.06.16г. от ОСГК на ВКС по т.д. № 3/14г. е прието, че ако към момента на сключване на сделката, реално определените части от недвижим имот /сграда, жилище или други обекти/, не са фактически обособени, но е възможно да бъдат обособени като самостоятелен обект, съобразно изискванията в действащия устройствен закон към този момент, договорът не е нищожен поради невъзможен предмет. Правна невъзможност за обособяването на реално определена част от недвижим имот /сграда, жилище или други обекти/ е налице, когато при сключването на сделката съществува непреодолима правна пречка да бъде одобрен инвестиционен проект за обособяване на тази част. По тези съображения въззивният съд е счел, че основният поставен за разрешаване въпрос по настоящото дело е дали процесния трети тавански етаж на описаната по-горе сграда, който е бил предмет и на двете атакувани сделки /договора за доброволна делба и последвалия го договор за продажба/, е бил самостоятелен обект към датите на сключването им или ако не е бил обособен – то е било фактически и правно възможно това да бъде сторено.
Настоящият съдебен състав не намира седмия от поставените въпроси да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Във втората му част поставеният от касатора въпрос предпоставя в цитираното решение да е било „прието, че така обособените в подпокривното пространство помещения не отговарят на изискванията за ателие“. По другото дело обаче, както е констатирал и въззивният съд в сега обжалваното решение, спорният въпрос е бил дали процесния тавански етаж отговаря на изискванията за жилище и само такава задача е била поставена на назначените по другото дело експертизи.
По осмия поставен от касатора въпрос настоящият касационен състав не намира въззивното решение да е в противоречие с практиката на ВКС. Както е прието и във въззивното решение, изхождайки от субективните предели на силата на пресъдено нещо, посоченото решение /въззивно решение влязло в сила с постановяване на определение по чл.288 ГПК от ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване/ не обвързва страните по настоящото дело – същите не са идентични, нито пък са правоприемници на всяка от насрещните страни по това дело.
Касаторът е посочил основание за допускане на касационно обжалване чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС. Представил е ТР №3/2014г. по т.д.№3/2014г. на ОСГТК на ВКС, което е постановено по въпроса: приложими ли са правилата на чл.1 и чл.2 от Закона за деноминация на лева дпрямо числовата стойност на определената по реда на чл.55-58 ГПК/отм./ окончателна цена на иска, в хода на производството за преценка за допустимостта на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК. Такъв въпрос обаче не е относим към настоящото дело. Касаторът е представил и ТР №1/2013г. по т.д.№12013г. на ОСГТК на ВКС по въпроси на въззивното производство. Настоящият съдебен състав не намира някой от поставените от касатора въпроси да е поставен като въпрос по тълкувателното дело, респ. да е обсъден в мотивите по някой от отговорите на тълкувателното решение.
Не е налице соченото от касатора допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и да е от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване.
Касаторът сочи, че въззивното решение е очевидно неправилно. Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност, но не е мотивирал наличието на такава. Съдът не намира, че има правни проблеми, свързани с неточно приложение на императивни правни норми, които да обосноват допускане на касационно обжалване. Становището на жалбоподателя за очевидна неправилност на въззивното решение е несъстоятелно и е налице отъждествяване на неправилността по чл. 281, т. 3 ГПК с очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК предпоставя порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Настоящият съдебен състав не намира това основание в случая да е налице.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.01.2019г., постановено по в.гр.д.№535/2018г. на Апелативен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: