5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458
София, 13.12.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 4334 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 15269/29.08.2018 г., подадена от Л. П. П. и М. Г. К.-П., приподписана от адв. Е. М. с нарочно пълномощно, против определение № 2370/30.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2935/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 14078 от 24.04.2018 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 130 ГПК е върната исковата молба с вх. № 123524/28.09.2017 г., депозирана от Л. П. П. и М. Г. К. – П., по която е образувано гр.д. № 12421/2017 г. и производството по делото е прекратено.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното определение, твърди се, че изводите на съда не отговарят на действителното състояние на материално-правните отношения, както и че съдебният акт е необоснован, понеже е постановен в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изложени са съображения за пороци и на първоинстанционния съдебен акт, обосноваващи се с доводи за незаконност на състава на съда, тенденциозност при постановяване на акта, липса на безпристрастност, на проектодоклад по делото и др. Иска се спиране на настоящото производство до приключване на тълкувателно дело № 2/2015 по описа на ВКС за постановяване на тълкувателно постановление на ОСГТК на ВКС и I и II колегия на ВАС, доколкото в исковата молба са наведени твърдения за дължимост на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, нанесени на Л. П. П. и М. Г. К.-П. включително и от нарушаване правото на Европейския съюз от правозащитните органи. Считат, че въпросът относно това кой съд е компетентен да се произнесе по такава претенция е от съществено значение, включително и по отношение на реда, по който следва да се разгледа делото, както и във връзка с дължимата държавна такса.
В изпълнение на дадени указания от администриращия съд за представяне на изложение по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК по делото са приложени „касационни основания за касационно обжалване“. Формулирани са следните въпроси: „Какъв е характерът и размерът на дължимата държавна такса при дела с иск за отговорност на държавата от неспазване на европейското законодателство?“, „Кой и кога определя действителния размер на обезщетение, дължимо от държавата за неспазване на европейското законодателство, към всеки един ищец за претърпените от него материални и нематериални вреди – той самият, вещото лице, в резултат на полученото в направената СТЕ по делото, при така поставен към него въпрос, или съдът, или това следва да се определя от всеки един ищец, по негово усмотрение, на етап подаване на искова молба. Също и начинът на претендиране на имуществените вреди – солидарно или разделно, когато ответникът е един – държавата? Задължително изискване ли е посочване в исковата молба на точния краен размер на материални вреди, съответно пропуснати ползи и претърпени щети, както и претърпени нематериални щети за всеки един ищец поотделно, с подаването на исковата молба, при условие, че ищците са СИО и в нея е посочен общия размер на иска, съответно общ размер на материалните щети, съответно общия размер на нематериалните такива, и при условие, че такова изискване не е посочено изрично в задължителните условия за редовност на исковата молба по чл. 127 ГПК? Счита ли се последното за неизпълнение на изискванията по чл. 127 ГПК за редовност на исковата молба, при условие, че в него липсва такъв запис?“, „Представляват ли долните квалификации задължителна част от предмета и съдържанието на исковата молба – посочване на точно и конкретно извършените увреждащи /деликтни/ действия спрямо ищците, от кого са извършени, кога, в какво се изразяват, в какво се изразяват претендираните неимуществени вреди?“, „Кой – ищецът, съдът, насрещната страна или законът, и кога – с подаване на исковата молба или в процеса, определя достатъчността/недостатъчността в описанието им, съответно определяне на редовността/ нередовността на исковата молба по чл. 127 ГПК във връзка с тях?“, „Представляват ли горните част от задължителните изисквания по чл. 127 ГПК за редовност на исковата молба, при условие, че в чл. 127 ГПК липсва такъв запис или същите следва да са предмет на указанията на съда, давани на по-късен етап от делото, а именно в проекто-доклада по него?“. За първия въпрос се твърди да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, а по отношение на всички останали, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу определение, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, от легитимирана страна и е процесуално допустима.
За да потвърди разпореждането на първостепенния съд, въззивният съд подробно е разгледал и анализирал фактическите твърдения на Л. П. П. и М. Г. К.-П. в подадената искова молба. Взел е предвид и наведените оплаквания в подадената частна жалба. Посочил е, че на 11.04.2018 г. ищците са редовно уведомени за разпореждането на първостепенния съд от 26.03.2018 г., с което исковата им молба е оставена без движение и за дадените указания за отстраняване на констатираните нередовности. Уведомени са да посочат как се претендира сумата от 405 567 лв. за обезщетение на имуществени вреди – солидарно или разделно, каква част се претендира от всяка страна, да посочат точно и конкретно извършените увреждащи /деликтни/ действия спрямо тях, от кого са извършени, кога и в какво се изразяват и да посочат в какво се изразяват претендираните неимуществени вреди.
В отговор ищците са заявили, че в исковата молба било изрично посочено, че всеки от тях претендира сумата от по 40 557 лв., представляваща неимуществени вреди. Съдът е счел, че претенцията за сумата от 405 567 лв. е останала неуточнена и очевидно същата е за обезщетяване на имуществени вреди.
Във връзка с дадените указания за уточнение на увреждащите деликтни действия, ищците са посочили, че всички ги увреждат всички описани в исковата молба съдилища и техните актове, а конкретните увреждащи действия се изразяват в тяхното бездействие, сочено в жалби срещу действия на съдебен изпълнител или действия, обслужващи единствено интереса на другата страна, без да се изслушва или защитава по-слабата страна. Направили са и критичен анализ на постановени в други производства съдебни актове.
Неимуществените вреди уточняват като притеснения и проблеми във връзка с преждевременното отнемане на имущество, както и терзанията им, преживени във връзка с оценката им по законосъобразността на актовете.
Въззивният съд е приел, че изложеното не може да се възприеме като изпълнение на дадените указания за отстраняване на констатирани нередовности от първостепенния съд, т.к. не е ясно конкретизирана нито фактическата обстановка въз основа на която са предявени исковите претенции, нито какво е конкретното искане към съда. Поради това съдът е намерил, че исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127 и чл. 128 ГПК, поради което е налице основание за връщането ?.
Във връзка с оплакванията на частните жалбоподатели Софийски апелативен съд е посочил, че възраженията им относно липсата на проекто-доклад, правна квалификация и размер на дължимата такса в зависимост от нея, са неотносими към спорния въпрос относно редовността на исковата молба.
Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, актуални и при настоящата редакция на ГПК, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол. При преценка на извършените съдопроизводствени действия от предходните инстанции, настоящият състав намира, че съществува вероятност атакуваното определение да е недопустимо. Това е така, тъй като съгласно възприетото в Тълкувателно постановление № 1 от 29.09.2016 на ОСС от ГК и ТК на ВКС и на ОСС на I и II колегия на ВАС по тълк.д. № 1/2015 г. съдебен акт, който е постановен от съд, който не е компетентен по правилата за подведомствеността, разпределящи делата между граждански и административни съдилища, е недопустим. В случая в исковата молба действително са наведени и фактически твърдения за нарушаване на правото на Европейския съюз. С разпореждане от 27.11.2015 г. на Председателя на Върховния административен съд и на Председателя на Върховния касационен съд е образувано тълкувателно дело № 2/2015 г. пред Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от I и II колегия на Върховния административен съд по въпросите:“Кой е компетентният съд, който следва да разгледа искова молба с правно основание чл. 4, пар. 3 от ДЕС, с която се търси реализиране отговорността на държавата за нарушение правото на ЕС?“ и „Кой е приложимият процесуален ред за разглеждане на исковата претенция с правно основание чл. 4, пар. 3 от ДЕС?“. Поставеният въпрос е от значение за допустимостта на производство пред гражданския съд по подадената искова молба от Л. П. П. и М. Г. К. – П. срещу Република България, поради което настоящото частно производство следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до приключване на производството по тълкувателното дело.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по гр.д. № 4334/2018г. по описа на ВКС, ІІІ г.о., до приключване на тълк.д. №2/2015г. на ОСГТК на ВКС и ОСС на I и II колегия на ВАС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: