1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 104
гр. София, 05.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 784 по описа на Върховния касационен съд,ІІІ г.о. за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 3103/18.02.2019 г. на К. И. Б. срещу определение № 476/07.02.2019 г. постановено по възз.ч.гр.д. № 4270/2016 г. на Апелативен съд – София, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. за подадената от него частна жалба вх.№ 12739/09.07.2018 г.
В частната жалба се поддържат доводи за „съдийски произвол и злоупотреба с чл.132 от Конституцията” и се иска отмяна на определението.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок, от надлежнa странa и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, предвид следното:
С обжалваното определение апелативният съд е приел, че не са налице предпоставките за за освобождаване на страната от заплащане на държавна такса в размер на 15 лв., дължима за подадената от него частна жалба, предвид данните за имущественото състояние на лицето и ниският размер на дължимата такса.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски в производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Право на такова освобождаване имат лицата, които нямат имущество и доходи. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на представените доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за плащане на държавна такса по делото. В случая е безспорно установено, че жалбоподателят има достатъчно доходи и имущество, от които без затруднение би могъл да си набави средства и да заплати държавната такса, определена от законодателя в минималния размер на сумата от 15 лева. Предвид това, правилно въззивната инстанция е достигнала до извод за неоснователност на искането за освобождаване от държавна такса, доколкото съдът се позовал и на служебно известни му данни, за наличие на достатъчно имущество (в т.ч. недвижимо), притежавано от К.Б., което по смисъла на закона представлява източник на доходи и обуславя отхвърлянето на молбата по чл.83, ал.2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 476/07.02.2019 г. постановено по възз.ч.гр.д. № 4270/2016 г. на Апелативен съд – София, с което е оставено без уважение искането на К. И. Б. по чл.83, ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.