2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 512
гр. София, 26.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година и в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 4117 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 7125/27.08.2019 г. на М. А. М., представляван от адвокат М. З., срещу въззивно определение № 308/25.07.2019 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 261/ 2019 г. по описа Апелативен съд – Бургас, с което е оставена без уважение частна жалба срещу разпореждане № 722/04.06.2019 г. по гр.д. № 281/2018 г. на Окръжен съд – Сливен. С първоинстанционния съдебен акт е върната подадената от жалбоподателя въззивна жалба против решение № 18/ 18.03.2019 г. на Окръжен съд – Сливен, постановено по гр. д. № 281/2018 г., поради неотстраняване в срок на констатирани нередовности – невнесена дължима държавна такса.
В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно и се моли за неговата отмяна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК се сочи, че касационното обжалване следва да бъде допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/ от коя дата започва да тече удълженият от съда срок в хипотезата, в която съдът по своя инициатива е изпратил съобщение за удължаването на срока до страната – от датата на получаване на съобщението, или от датата на изтичане на първоначалния срок; 2/ длъжен ли е съдът при разглеждане на молбата по чл.63, ал.1 ГПК за удължаване на срока да извърши преценка на всички сочени от страната обстоятелства и да ги съпостави с вида и характера на действието, за чието извършване се иска удължаването му.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответната страна по жалбата, подаден чрез процесуалния представител адвокат Е. Х.. Изложени са съображения за липса на основания за допускане на касационното обжалване, а по същество – за неоснователност на касационната жалба.
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното:
Производството пред Окръжен съд – Сливен е образувано по искова молба на А. В. А. и С. А. А., представлявани от адв. Е. Х., с която на основание чл. 59 ЗЗД е поискано присъждане на сумата от по 55 000 лева за всеки от ищците, представляваща получено за тяхна сметка от ответника М. А. М. застрахователно обезщетение. С решение № 18/18.03.2019 г. по гр.д. № 281/2018 г. ОС – Сливен е уважил претенциите до размера на по 27 500 лв. за всеки ищец, ведно със законната лихва за забава, считано от 12.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумите. Препис от постановеното решение е връчен на процесуалния представител на ответника – адв. М. З. (посочен и за съдебен адрес на ответника – л.23 от първоинстанционното дело) на 28.03.2019 г. Въззивната жалба срещу решението е постъпила в съда на 12.04.2019 г. (вх. № 2484/12.04.2019 г.). С разпореждане от 15.04.2019 г. съдът е констатирал, че жалбата е нередовна и е дал указания за внасяне в едноседмичен срок на дължимата държавна такса (1 100 лв.) по сметка на АС- Бургас. Разпореждането е връчено на адвоката – пълномощник и съдебен адресат на въззивника на 07.05.2019 г., видно от отбелязването в съобщението. С молба от 10.05.2019 г. адв. М. З. е поискал продължаване на срока за внасяне на държавната такса, като е посочил, че не може да се свърже с доверителя си. С разпореждане от 13.05.2019 г. съдът е уважил молбата, като е удължил срока с нов едноседмичен срок, считано от датата на изтичане на първоначалния срок. Съобщение за разпореждането е връчено на 22.05.2019 г. на адв. М. З.. С последващо разпореждане № 722/04.06.2019 г. съдът е върнал въззивната жалба като нередовна, посочвайки, че нито във времето на удължения срок (изтекъл на 21.05.2019г.), нито към датата на постановяване на разпореждането, страната не е изпълнила указанията и не е внесла дължимата за производството държавна такса.
Разпореждането за връщане на въззивната жалба е обжалвано от страната с частна жалба пред АС – Бургас, който с определение № 308/ 25.07.2019 г. постановено по възз. ч. гр. д. № 261/2019 г. е оставил същата без уважение. Въззивният съд е посочил, че актовете, постановени в процедурата по чл.63, ал.1 ГПК, не подлежат на инстанционен контрол и поради това за съда поначало не съществува задължение да съобщава резултата по молбата за удължаване на срок, а страната е длъжна сама да следи и да се информира за хода на производството. Санкцията при процесуално бездействие на страната в предоставения й срок се изразява в преклудиране възможността на същата да извърши валидно съответното процесуално действие в по-късен момент. За неоснователни са прецени доводите на жалбоподателя, че продълженият срок е недостатъчен, тъй като не е отчетена фактическата невъзможност на пълномощника да осъществи контакт с доверителя си, което обосновавало необходимост от определяне на по-дълъг срок за отстраняване на нередовността. Апелативният съд е приел, че преценката на съда дали да уважи искането за продължаване на срока и неговата продължителност не подлежат на инстанционен контрол, като единственото ограничение е установено в чл. 63, ал. 2 ГПК и се изразява в задължението на съда да съобрази, че новият срок не може да бъде по-кратък от първоначалния, което изискване в случая е било спазено. Допълнително е отбелязано, че по делото не е подадена друга молба по чл. 63 ГПК за ново удължаване на срока, поради което правилно администриращият съд е разпоредил връщане на въззивната жалба като нередовна на подателя й.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че въпросите в изложението на касатора са правно релевантни, но по отношение на тях не е налице поддържаната предпоставка за селекция на жалбата по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно приетото разрешение по т.4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, „точното прилагане на закона” се отнася до изменението на задължителна практика (по чл.280, ал.1, т.1 ГПК), или на практика по отделни казуси с оглед преодоляването на възприети погрешни правни разрешения по прилагане на правната уредба и формиране на нова съдебна практика, който процес в тълкувателната дейност на ВКС има приносен характер за правото, осигуряващ по-нататъшното му развитие. „Развитието на правото” от своя страна, се очертава чрез усъвършенстване на законодателството чрез кодификация на нормативните актове, отстраняване на непълноти или противоречия в правната уредба със законодателните й изменения. Двете предпоставки, визирани в правната норма следва да се налице, за да се допусне касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По поставените от жалбоподателя въпроси, касаещи приложението на нормата на чл. 63 ГПК, е налице последователна трайно установена практика на ВКС, която приема, че съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да връчи на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване. Актът на съда, с който се уважава или отхвърля искане по чл. 63, ал. 1 ГПК за продължаване на законен или определен от съда срок, не подлежи на инстанционен контрол и поради това съдът няма задължение да го съобщава на страната. Дори и да е направил това, действието му не променя началната дата, от която тече новоопределеният срок. В този смисъл е и нормата на чл.63, ал.2 ГПК, според която новоопределеният срок започва да тече от изтичането на първоначалния. Моментът е точно фиксиран в процесуалния закон и не е обвързан от датата, на която страната е узнала, че срокът е продължен. Страната е длъжна да извърши необходимото и сама да проследи дали искането за продължаване на срока е уважено и за какъв срок. Поради това, връчването на нарочно съобщение не може да дерогира текста на законовата разпоредба.
В случая, след като указанията за внасяне на държавна такса не са изпълнени от жалбоподателя (уведомен лично – чл.45, вр. с чл.39, ал.1 ГПК) нито в дадения едноседмичен срок, нито по-късно – в последващия едноседмичен срок и до датата на постановяване на разпореждане № 722/04.06.2019 г. на ОС – Сливен, въззивната жалба е останала нередовна и е подлежала на връщане, в какъвто смисъл се е произнесъл и въззивният съд. Конкретната преценка на съда за продължителността на дадения нов срок по чл. 63, ал. 2 ГПК не подлежи на инстанционен контрол. Продължаването на срока за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба е израз на принципа за съдействие на страната от съда, за да й бъде осигурена възможност в подходящ срок да отстрани допуснатите нередовности, което е сторено от съда, но страната е бездействала в продължение на почти месец. Предвид изложеното, не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното определение на АС – Бургас.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 308/25.07.2019 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 261/2019 г. по описа на Апелативен съд – Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.