О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 496
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. София, 21.12.2017 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова ч. гр. д. № 4629 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 5849/09.10.2017 г. на В. Д. П. и Д. В. Д. чрез процесуален представител адв. Е. М. против определение № 537 от 19.09.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 385/2017 г. по описа на Апелативен съд – [населено място] за оставяне без уважение на искането на жалбоподателите за освобождаването им от внасяне на определения депозит в размер на 500 лв. по допуснатата повторна съдебно-техническа експертиза /СТЕ/.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане и се иска отмяната му и освобождаване от внасяне на депозит по повторна СТЕ в размер на 500 лв.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответниците по частната жалба В. А. и П. А. са подали отговор на частната жалба, като твърдят, че частната жалба е неоснователна.
При обжалването на определението на Апелативен съд – [населено място] следва да се приложи редът за обжалване по чл. 274, ал. 2 ГПК, тъй като с него за първи път въззивната инстанция по основния спор се произнася по въпроса за освобождаването от разноски.
Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, като разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното определение въззивният съд правилно е приел, че жалбоподателите не следва да бъдат освободени от внасянето на депозит за повторна СТЕ в размер на 500 лв. поради следните съображения.
С молба по чл. 83, ал. 2 ГПК рег. № вх. 4084/22.06.2017 г. /л. 23 по гр. д. № 385/2017 г. на Апелативен съд – [населено място]/ жалбоподателите са поискали да бъдат освободени от заплащането единствено на държавна такса за разглеждане на подадената от тях въззивна жалба вх. № 3752/08.06.2017 г., но не и от заплащането на разноските във въззивното производство, и с определение № 703/03.07.2017 г. по гр. д. № 362/2016 г. на Окръжен съд – [населено място] тяхната молба е била уважена. Освобождаването изцяло или частично от заплащането на държавна такса за разглеждане на въззивната жалба не обвързва съда при преценка дали да извърши освобождаване от разноски – в случая извършването на СТЕ, тъй като съдът се ръководи само от актуалните към момента на подаването на молбата данни /определение № 567 от 29.10.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 547/2009 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК/. Поради това жалбоподателите не следва да се считат за освободени от заплащане на разноски за производството по делото.
Видно от двата нотариални акта от 22.05.2013 г., на които съдът се е позовал и които са били посочени в мотивите на присъда № 15/25.04.2016 г. по НОХД № 88/2016 г. на Окръжен съд – [населено място] /л. 71 по гр.д. № 362/2016 г. на Окръжен съд – [населено място]/, Д. П. е бил надарен от другия жалбоподател В. П., К. П. и Р. С. с поземлен имот от общо 184,50 кв.м. и построената в имота жилищна сграда със застроена площ от 74 кв.м. в [населено място], УПИ VI, пл. № 111, кв. 50 на [улица], ведно с избено и таванско помещение, прилежащи към сградата. Официално заверени преписи /арг. от чл. 32 от Закона за адвокатурата/ от посочените нотариални актове и от справка от Службата по вписванията за имотите, притежавани от В. П. към 02.11.2017 г., са приложени към отговора на частната жалба. Видно от горепосочената справка В. П. и Д. П. са съсобственици на горепосочения имот, който е бил възбранен въз основа на обезпечителна заповед от 30.05.2016 г. на Окръжен съд – [населено място], Гражданско отделение, и освен това са се разпоредили възмездно с различни съсобствени имоти, в резултат на което са реализирали съответни пасивни доходи от имуществото си.
В. П. е на 56 г., а Д. П. – на 31 г. /декларации за семейно и материално и имотно състояние, л. 24-25 по гр. д. № 385/2017 г. на Апелативен съд – [населено място]/. В. П. има средно специално образование „Строителство и архитектура“ и е работил като технически ръководител поне 7-8 години на различни места, включително към 2015-2016 г. /обяснения на В. П. по чл. 176 ГПК, л. 204 по гр. д. №362/2016 г. на Окръжен съд – [населено място]/. Двамата жалбоподатели са трудоспособни, което им позволява да имат активни доходи, достатъчни, за да внесат сумата от 500 лв.
Съдът е взел предвид декларациите на жалбоподателите по чл. 83, ал. 2 ГПК, приложени към първата молба по чл. 83, ал. 2 ГПК рег. №вх.4084/22.06.2017 г., и е обсъдил наличните относими доказателства. Независимо от обстоятелството, че съдът не е изискал от жалбоподателите да представят допълнителни доказателства за основанията за освобождаване от внасяне на депозит за СТЕ и че нотариалните актове и справката от Службата по вписванията са представени от ответниците по частната жалба, жалбоподателите, които са поискали да бъдат освободени от заплащане на разноски, носят и тежестта да докажат имущественото си състояние, като представят и други доказателства освен декларациите по чл. 83, ал. 2 ГПК, които жалбоподателите не са представили, а са препратили към декларациите, приложени към първата молба по чл. 83, ал. 2 ГПК /определение № 184 от 15.09.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3426/2016 г., II г.о., ГК/.
Настоящият касационен състав намира, че към момента на подаването на молбата за освобождаване от внасяне на депозит за повторна СТЕ цялостното имуществено състояние на В. П. и Д. П., съпоставено с размера на дължимия депозит, им е позволявало да внесат същия депозит. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 537 от 19.09.2017 г., постановено по ч.гр. д. № 385/2017 г. по описа на Апелативен съд – [населено място] за оставяне без уважение на искането на В. Д. П. и Д. В. Д. за освобождаването им от внасяне на определения депозит в размер на 500 лв. по допуснатата повторна СТЕ.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: