О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 382
С., 17.10.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Д. частно гражданско дело № 3245 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 15195/27.08.2018 г., подадена от С. Г. С. – лично и като пълномощник на С. И. Славеев, против определение от 17.07.2018 г. по ч.гр.д. № 1973/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на С. Г. С. за освобождаване на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от задължението за заплащане на държавна такса в размер на 15,00 лв. по сметка на ВКС за произнасяне по частна жалба с вх. № 8987/15.05.2018 г.
В жалбата се съдържат оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че за съда е съществувало задължение служебно да изследва имущественото състояние на молителката.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение Софийски апелативен съд е взел предвид, че въпреки дадените указания с разпореждане от 13.06.2018 г., молителката С. Г. не е предоставила актуални данни за доходите си и тези на семейството ?, имущественото ? състояние, удостоверено с декларация, семейно ? положение, здравословно ? състояние, както и за трудовата ? заетост. Поради това съдът се произнесъл като е съобразил данните от декларация за материално и гражданско състояние от 04.05.2017 г., намираща се на л. 15 от ч.гр.д. № 3720/2017 г. по описа на САС, 13 с-в. Посочил е, че в нея се съдържат данни за множество недвижими имоти, притежавани от С. Г. С. и С. И. Славеев в режим на съпружеска имуществена общност. Макар да се твърди, че имуществото е възбранено – не са представени никакви доказателства за това. Съдът е счел, че за страната не съществува трудност да заплати изискуемата държавна такса, тъй като тя е в работоспособна възраст и е практикуващ адвокат. Отчел е и че не са представени никакви доказателства за твърдяното влошено здравословно състояние на молителката.
Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. За да направи преценка за материално затруднение на страната съдът извършва преценка по законоустановени критерии, съдържащи се в посочената разпоредба. В тежест на молителя е да представи доказателства за твърдените от него факти, включително и да подаде декларация за имущественото си състояние. Гражданското производство не е безплатно и по начало за съда не съществува задължение да извършва справки относно имущественото състояние на лицата. Ето защо оплакванията на частната жалбоподателка в тази посока са не основателни. Дори да се приеме възражението ?, че издаване на удостоверения от компетентни органи по искане на съда би било безплатно и би я улеснило, такова искане не се отправя служебно предвид принципа на диспозитивното начало. Освен това никое служебно действие на съда не може да замести прилагането на декларация за имущественото състояние на молителката, за чиято достоверност самата тя дори носи наказателна отговорност.
Установените по делото данни относно притежаваните от С. Г. С. и С. И. Славеев, семейното им положение, възрастта на С. Г. С., рабостоспосбността ?, както и обстоятелството, че същата е дипломиран юрист, макар да твърди, че е възпрепятствана да упражнява адвокатската си професия към настоящия момент, не могат да наведат на извод, че страната не притежава достатъчно средства да внесе държавна такса в размер на 15,00 лв. по сметка на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 17.07.2018 г. по ч.гр.д. № 1973/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на С. Г. С. с вх. № 10688/07.06.2018 г. за освобождаване на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от процесуалното задължение за заплащане на държавна такса в размер на сумата от 15 лв. за разглеждане на подадената частна жалба с вх. № 8987/15.05.2018 г. на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: