О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
гр.София, 14.02.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 4289 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Искрен Ц. Ц. срещу въззивно определение № 2242/10.07.2017 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 1927/2017 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение частна жалба вх. № 24556/23.02.2017 г. на жалбоподателя срещу разпореждане от 16.02.2017 г. по възз. гр. д. № 12371/2016 г. на Софийския градски съд. С разпореждането на СГС, на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК, е върната като нередовна въззивната жалба на жалбоподателя и е прекратено производството по делото в атакуваната с жалбата част.
Жалбоподателят сочи, че атакуваното определение е незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК преповтаря дословно съдържанието на жалбата, без касаторът да е направил опит да формулира правен конкретен въпрос с характеристиките по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното определение апелативният съд е приел, че разпореждането на СГС от 16.02.2017 г. за връщане на въззивната жалба на страната срещу първоинстанционното решение на СРС от 25.05.2016 г., е правилно, тъй като указанията на въззивния съд за довнасяне на дължимата за производството държавна такса /сумата 153 лв./, са надлежно съобщени на страната на 02.12.2016 г., но са останали неизпълнени не само в едноседмичния срок, изтекъл на 09.12.2016 г., но и към датата на проведеното на 16.02.2017 г. съдебно заседание, в което се е явил процесуалният представител на страната адв. Н.. Като е посочил, че съобщението, заедно с препис от определението с указанията за внасяне на държавната такса, е изпратено на съобщения по делото адрес на страната /неин постоянен и настоящ адрес/, където за получаването му се е подписал процесуалният представител на въззивника – адв. Н., апелативният съд е приел, че както страната, така и адвокатът й са редовно уведомени. С тези решаващи мотиви е потвърдено разпореждането на СГС за връщане на въззивната жалба и прекратяване на производството по нея.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното определение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсват изведени конкретни правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за които жалбоподателят да е обосновал, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата, или са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложението преповтаря дословно съдържанието на частната касационна жалба и съдържа само доводи за неправилно приложение на процесуалния закон от страна на апелативния съд. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси, които страната евентуално би имала предвид. В случая не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Бланкетното позоваване на основанието по чл.280, ал.1 т.1 ГПК, без да е формулиран конкретен правен въпрос, не може да обоснове селектирането на жалбата, нито е възможно да се коментират приложените към жалбата две определения на състави на ВКС и правните разрешения в тях.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 2242/10.07.2017 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 1927/2017 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 16.02.2017 г. по възз. гр. д. № 12371/2016 г. на Софийския градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.