О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 847
София, 10.12.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 1552 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. А. С., подадена чрез процесуални представители адвокати М. и С., против решение от 04.12.2018г. по възз.гр.д. № 12462/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 05.06.2017 г. по гр.д. № 36273/2015 г. по описа на Софийски районен съд, с което упражняването на родителските права върху малолетното дете Й. А. А. С. е предоставено на неговата майка Й. И. Д., като местоживеенето на детето е определено при неговата майка и е определен режим на лични контакти на между бащата А. А. С. и малолетното дете Й. А. както следва: всяка първа и трета седмица на месеца от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя с преспиване, тридесет дни през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, първите пет дни от зимната и пролетната ваканции, както и всяка четна година за Коледните и Великденски празници и всяка нечетна година за Новогодишните празници, считано от 10:00 часа на първия ден на празниците до 18:00 часа на последния ден от празниците; за рождения де н на бащата от 18:00 часа на предходния ден до 18:00 часа на рождения ден, както и всяка нечетна година за рождения ден на детето от 18:00 часа на предходния ден до 18:00 часа на рождения ден; бащата се задължава да взима и връща детето от и в дома на майката при всеки контакт; осъден е бащата А. А. С. да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете Й. А., чрез неговата майка и законен представител Й. И. Д., в размер на 150,00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 26.06.2015г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване на издръжката.
Жалбоподателят счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Й. И. Д., чрез процесуалния си представител адв. О., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира:
В изложението но основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя следните процесуално-правни въпроси: 1.1/ „Допустимо ли е въззивният съд като инстанция по същество да не изложи собствени мотиви по спорните въпроси, когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК и длъжен ли е да обсъди доказателствата, събрани по надлежния процесуален ред във връзка с доводите на въззивника във въззивната жалба при съблюдаване на очертаните със същата предели на въззивното производство“; 1.2/ „По какъв начин съдът следва да извърши преценка на събраните по делото гласни доказателства и необходимо и задължително ли е за въззивния съд да обсъди във въззивното си решение всички своевременно заявени възражения и доводи на ответника“; 1.3/“Следва ли съдът при постановяване на решението си да обсъди в тяхната взаимна връзка доказателствата, както и доводите, и възраженията на страните, изпълнявайки задълженията си по чл.235 ГПК“; 1.4/ „Задължен ли е въззивният съд да събира доказателства с оглед охрана интереса на детето, когато спорът касае страна, за чийто интерес съдът следи служебно, според приетото в ТР №1/2013г. ОСГТК ВКС и да направи съвкупна преценка на всички правно-релевантни обстоятелства в конкретния случай, с оглед интереса на детето“.
Според касатора е налице основание за допускане на касационно обжалване и по следните материално-правни въпроси: 2.1/“Ограничаването от страна на единия родител на контактите на другия родител с детето има ли правно значение и какво при определяне мерките относно упражняване на родителските права“; 2.2/“Допустимо ли е да бъде осъден родителя комуто не са предоставени родителските права да заплаща издръжка за период, за който е безспорно установено по делото, че е полагал фактически наравно с другия родител грижи за детето“. Според касатора по първия от тези въпроси следва да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а по втория – по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По първия от поставените процесуалноправни въпроси в първата му част касаторът се е позовал на съдебна практика, задължаваща въззивния съд да изложи собствени мотиви и когато препраща към мотивите на първата инстанция. За да обоснове основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос във втората му част, касаторът сочи, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства във връзка с доводите във въззивната жалба. Настоящият съдебен състав не намира да са налице сочените противоречия на въззивното решение с практиката на ВКС, тъй като не кореспондират със съдържанието на въззивното решение. Във въззивното производство страните и детето Й. А. са изслушани, изискани са социални доклади, прието е и заключение на допусната съдебно-психологическа експертиза, които са обсъдени от въззивния съд, като твърдените от страните обстоятелства, и ангажираните и събрани по делото доказателства са преценявани от въззивния съд и въз основа на непосредствените му впечатления за наличие на симптоми на синдром на родителско отчуждение. В тези случаи съдът е бил длъжен и се е произнесъл относно предоставяне упражняването на родителските права в интерес на детето, след като вземе експертното заключение на психолог относно наличието, степента и перспективите на развитие на такова състояние у детето.
Втория от поставените процесуалноправни въпроси касаторът отнася към оплакванията си, че във въззивното решение не са възпроизведени и анализирани гласните доказателства – показанията на посочения от него свидетел С. – негова майка и баба на детето Й. А.. Въззивният съд е изложил подробни съображенията защо не приема по делото да е установено причинените увреждания на детето да са от страна на единия от братята, респ. поради небрежно отношение от страна на майката, вкл. от показанията на свидетелката С. – тъй като са въз основа на факти и обстоятелства, които не са възприети въз основа на лични впечатления, а възпроизвеждат казано й от детето Й. А. – че било ударено по челото, в областта на врата, в областта на крайната фаланга на третия пръст на лявата ръка от единия от братята си, че било ухапано от домашното куче порода бигъл – две повърхностни наранявания на ходилото на левия крак, за които наранявания са представени от бащата съдебномедицински удостоверения в двете инстанции. Въззивният съд е изложи също така подробни съображения, въз основа на данните по делото и експертното заключение, че въпреки настояването на бащата, че за детето не се полагат добри грижи в дома на майка му и че братята му го нараняват физически и го унижават, не се налага впечатление Й. А. да е необгрижвано и малтретирано дете; а както е посочило и вещото лице, братята му са студенти, значително по-големи от него, отношението им по-скоро е в плана на закачките и шегите, които неизбежно съществуват между братя, напр. цитираната „техника гол врат“. Във въззивното решение е прието, че детето по незначителни поводи произвежда „храна“, за да угоди и да поддържа благоразположението на баща си към себе си, като посоченото в тази връзка от вещото лице изцяло кореспондира с друга констатация в заключението, че върху детето се упражнява активно отчуждаващо поведение от страна на бащата спрямо неговата майка, в резултат на което то развива типично поведение с „очерняне“ на майката и „фаворизиране“ на бащата. При детето е констатирано и наличие на невротични признаци с автодеструктивен характер – по ръцете му има ранички, за които обяснява, че са поради това, че си яде кожичките на кокалчетата, на ноктите, от нерви.
Третият от поставените процесуалноправни въпроси касаторът отнася /предвид отбелязаното от него в курсив/ към оплакването си, че съдът не е обсъдил и изследвал задълбочено и мотивирано основанията у самото дете за привързаността му към бащата и истинските причини за негативното отношение към майката, като поддържа, че по делото е установил, че той е родителят, който упражнява постоянен и адекватен за възрастта на детето контрол и поставя по-високи изисквания към него. Въззивният съд е изложил подробни съображения защо приема, че майката има по-добър родителски капацитет от двамата родители, с оглед и на експертното заключение относно годността на двамата родители да задоволяват базисните потребностите на детето и да полагат добра грижа в тази насока, но и за наличие при бащата на сериозен дефицит на родителския капацитет по отношение на разбиране на действителните преживявания и емоционалните потребности на детето, докато майката притежава добра рефлексия за емоционалните нужди на детето, дава му собствено пространство в рамките на разумното за възрастта му.
Четвъртият от поставените от касатора процесуалноправни въпроси какаторът отнася към оплакванията си, че „съдът въобще не е обсъдил дори възможността за евентуално упражнен върху детето тормоз, пренебрегвайки изрично вмененото му задължение служебно да събере доказателства в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти“. Настоящият съдебен състав не намира да е налице соченото от касатора противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, актуалните социални доклади, сведенията от изслушването на двете баби на детето – майки на страните по делото, на детето и родителите му, заключението на вещото лице – психолог, оценено с оглед и на останалите доказателства по делото и непосредствените му впечатления, се е произнесъл относно социалната среда на майката – членовете на домакинството й, преценени не изолирано, а съобразно с бита, нравите, схващанията и манталитета на лицата, които сформират социалната среда на майката. Средата на родителя е преценена от въззивния съд като едно от обстоятелствата, които в своята съвкупност имат правно значение за определяне от съда на режима на родителските права, а също и като допълнителен критерий към възпитателските качества на родителя, тъй като определя възпитателното въздействие на социалната среда на родителя по отношение на детето. В тази насока въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС относно задължението си да направи съвкупна преценка на всички правно-релевантни обстоятелства по случая, преценени от съда само с оглед интереса на детето Й. А., като за преценката на интереса на детето Й. А. подходът на съда не е абстрактен, а е строго конкретен и индивидуален, ориентиран към съобразяване на специфичните характеристики на детето като най-разнообразни прояви на личността му.
Поставените от касатора материално-правни въпроси предпоставят в себе си да е прието за установено по делото ограничаване от страна на единия родител на контактите на другия родител с детето /първия въпрос/, че за част от периода след подаване на исковата молба безспорно да е установено по делото, че ответникът е полагал фактически наравно с другия родител грижи за детето /втория въпрос/, каквато фактическа обстановка не е приета за установена по конкретното дело, нито по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване соченото във втория въпрос обстоятелство – на основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, а и видно от писменото становище на Й. Д. /на л.26 и сл. от първоинстанционното дело/ така твърдяното обстоятелство не е безспорно, а е оспорено от насрещната страна /с твърдения, че не са редки случаите когато въпреки, че е при баща си през определени дни, детето да й се обажда за да му занесе в училище пари или храна, или пособия/. Както е разяснено в т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос.
За да се произнесе по упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на страните Й. А., род. 2007г., въззивният Софийски градски съд е направил съвкупна преценка на всички правно-ревелантни обстоятелства в конкретния случай, преценени с оглед интереса на детето: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношението на родителите към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, възможността за помощ от страна на трети лица при отглеждането и възпитанието на детето, социалната среда на родителите, материалните условия на живот на родителите.
Доводите в касационната жалба, че в противоречие с указанията на ППВС №1/1974г., съдът „не е обсъдил основни критерии, заложени в цитираната практика“, настоящият съдебен състав намира за неоснователни.
С оглед характера на спора, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на малолетното дете, поради което поверяват служебно не само валидността и допустимостта на въззивното решение и приложението на императивна материалноправна норма, но следят служебно изцяло за правилността на въззивния съдебен акт, настоящият съдебен състав не намира наличие на условия за допускане на касационното обжалване на други основания, непосочени от касатора.
Ответникът по касационната жалба не е представил доказателства за направени разноски за касационното производство, поради което такива не следва да му се присъждат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 04.12.2018г. по възз.гр.д. № 12462/2017 г. по описа на Софийски градски съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: