О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 942
София, 21.12.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и седмнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №2408 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Център „Фонд за лечение на деца“, чрез процесуален представител адв.Г., срещу решение от 07.04.2017г., постановено по в.гр.д.№831/2017г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 24.11.2016г. по гр.д.№27544/2016г. на Софийски районен съд, с което са уважени предявените от В. И. Г. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл.287, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба В. И. Г., чрез процесуален представител адв.Я., с който оспорва наличието на основание за допускане на касационна обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от В. И. Г. срещу Център „Фонд за лечение на деца“ искове за признаване за незаконно и отмяната на уволнението й, извършено със заповед №059/27.04.2016г. на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен счетоводител“” и за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ.
Въззивният съд е приел уволнението за незаконно, по съображения, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение със служителката е посочено единствено и само цифровото описание на основанието за прекратяване на безсрочното трудово правоотношение – чл.328, ал.1, т.6 КТ, без да е изрично словесно посочено каква е промяната в необходимото образование и/или професионална квалификация за изпълняваната работа настъпили след възникване на трудовото правоотношение, които ищецът не притежава, настоящият състав на съда приема, че уволнението е незаконно. Позовал се е на практика на ВКС – решение № 324 от 26.06.1998 г. на ВКС по гр. д. № 1251/97 г., III г. о., както и постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 351 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 229/2011 г., III г. о.
Касаторът сочи, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: „спазено ли е изискването за мотивираност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, когато в хипотезата на чл.328, ал.1, т.6 КТ в заповедта е посочено цифрово описание на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, но липсват данни работникът да е узнал точно как се променят условията за образование и/или професионална кварификация за заеманата от него длъжност“. Касаторът счита, че по поставения въпрос въззивното решение е в противоречие с решение по гр.д.№1212/2004г. на ВКС, ІІІг.о., решение по гр.д.№840/2014г. на ВКС, ІVг.о. , решение по гр.д.№3455/2015г. ва ВКС, ІVг.о. и решение по гр.д.№468/2009г. на ВКС, ІVг.о.В първото от посочените решения на ВКС е прието, че трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.6 КТ е безвиновно и това обуславя изискването работодателят да посочи в заповедта кое от двете основания за уволнение – липса на необходимото образование за изпълняваната работа или липса на необходимата професионална кварификация е причина за прекратяване на трудовото правоотношение. В разгледания там случай работодателят е посочил в заповедта кумулативно и двете основания, като е прието в решението, че така е изпълнил законовите изисквания, тъй като независимо, че основанията за уволнение по чл.328, ал.1, т.6 КТ са две, няма законова пречка и за кумулирането им, тъй като по съществото си са съвместими. В решението на ВКС е прието също, че ищецът е бил уведомен и е знаел за конкретната причина за безвиновното си уволнение. Прието е, че само липсата и на двете посочени основания в заповедта за уволнение би довела до незаконност на прекратяването на трудовото правоотношение. Разглежданите случаи са различни, тъй като в настоящия случай в заповедта за уволнение, за разлика от този по приложеното решение на ВКС, е посочено единствено, че уволнението е на основание „чл.328, ал.1, т.6 КТ“, без да е визирано някое или двете посочени основания за уволнение по чл.328, ал.1, т.6 КТ. Освен това за разлика от установеното в приложеното решение на ВКС, в настоящия случай е установено, че служителката не е била уведомена и не е знаела за конкретната причина за безвиновното си уволнение. В третото от посочените от касатора съдебни решения касационното обжалване е допуснато по процесуалноправен въпрос относно доклада по делото, а по съществото на спора е прието, че нормата на чл.328, ал.1, т.6 КТ включва два отделни, самостооятелни състава, от категорията на т.нар. безвиновни основания за уволнение, които не се изключват помежду си, а са съвместими и няма пречка заповедта за уволнение по чл.328, ал.1, т.6 КТ да се издаде и на двете основания. В обжалваното въззивно решение не е прието нещо различно – не е отречена възможността заповедта за уволнение по чл.328, ал.1, т.6 КТ да се издаде и на двете основания – поради липса на необходимото образование и поради липса на необходимата професионална квалификация. Поради това не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и2 ГПК при тези цитирани две решения. Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК при соченото противоречие с второто и последното от посочените от касатора решения на ВКС. Въззивното решение не е в противоречие, а с оглед на посоченото съдържание на атакуваната уволнителна заповед по настоящия спор, постановеното въззивно решение е в съответствие с посоченото от касатора решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е прието, че: Няма законова пречка мотивите в заповедта да се изчерпват и с цитиране на правната норма, тогава, когато тя не предполага различни фактически основания, нито има нужда от излагане на допълнителни данни, формирали волята на работодателя. Важно е от съдържанието на заповедта да следва несъмнения извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и е въпрос на правна квалификация коя е приложимата правна норма, включително в хипотезата на чл.328, ал.1, т.6 КТ – дали се касае за липса на образование или липса на професионална кварификация за изпълняваната работа. От значение е в рамките на изложените мотиви работникът или служителят да разбере кои са фактите в обективната действителност, поради които трудовото правоотношение се прекратява, а съдът да извърши проверка дали са се осъществили, като ги подведе под съответната правна норма и въз основа на това да заключи дали уволнението е законосъобразно. В настоящия случай, както се посочи, в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е посочено конкретно основание по чл.328, ал.1, т.6 КТ, което е необходимо, тъ й като тя предполага различни фактически основания; нито от съдържанието на заповедта може да се направи несъмнен извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение; отделно от това, уволнената служителка не е уведомена и не знае на какво фактическо основание е прекратено трудовото й правоотношение. Видно от мотивите и на трите приложени решения в заповедите за прекратяване на трудовите правоотношения изрично са посочени и двете фактически основания по чл.328, ал.1, т.6 КТ – поради липса на образование и поради липса на прафесионална квалификация за изпълняваната работа, а в четвъртото от цитираните от касатора решения – в заповедта изрично е посочена разпоредбата на чл.328, ал.1, т.6предл. първо КТ, за разлика от заповедта за уволнение по настоящия спор, в която въобще липсва посочване на някое или двете основания за уволнение по чл.328, ал.1, т.6 КТ. В чатвъртото от посочените от касатора решения е прието в отговора на поставения правен въпрос, че във всички случаи на прекратяване на трудовото правоотношеине следва да има яснота /мотиви/ на основанието, на което се извършва, както с оглед защитата на работника или служителя, така и поради правните последици. Трудовият спор по конкретното дело е разрешен в съответствие с посочената практика на ВКС.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 450лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от07.04.2017г., постановено по в.гр.д.№831/2017г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Център „Фонд за лечение на деца“ да заплати на В. И. Г. сумата 450лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: