О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 407
гр.София, 20.09.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 3316 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.2 ГПК /в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 86/2017 г./.
С определение № 406 от 15.09.2016 г., постановено по настоящото ч.гр.д. № 3316/2016 г., съставът на ВКС, ІV г.о., е спрял производството по делото до приемане на тълкувателно решение по въпроса дали след извършване на публична продан на недвижим имот подлежат на заличаване възбраните, вписани върху имота преди началото на публичната продан.
По поставения въпрос вече е прието ТР № 1/10.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 1/2015 г., поради което пречките по движението на делото са отпаднали и същото следва да се възобнови.
Подадена е частна касационна жалба вх. № 5995/17.06.2016 г. на Н. Б. К. против определение № 291/06.06.2016г., постановено по възз.ч.гр.д. № 396/2016г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено определение от 07.04.2016 г. по преписка № 2984/07.04.2016 г. на съдията по вписванията при РС – Велико Търново, съдържащо отказ за заличаване на възбрана върху недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ ателие с площ от 50 кв.м., вписана под № 151, том II, рег. № 3785/19.06.2012 г. по изп.д. № 658/2011 г. на ЧСИ С. Я., в полза на [фирма] за парично вземане в размер на 8 000 лв.
Жалбоподателят е изложил доводи за неправилност на атакуваното определение, сочейки, че съгласно приложимата разпоредба на чл. 175, ал.1 ЗЗД наложените възбрани се погасяват с извършването на публична продан на имота, при наличие на влязло в сила постановление за възлагане.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК /ред. до изм. с ДВ бр.86/2017 г./, като счита, че касационното обжалване следва да се допусне по правния въпрос – „след извършване на публична продан на недвижим имот, подлежат ли на заличаване възбраните, вписани върху имота преди началото на публичната продан“.
Съставът на Върховния касационен съд приема следното:
Касационната частна жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Окръжният съд е оставил без уважение частната жалба на Н. К. против отказа на съдията по вписванията, обективиран в определение от 07.04.2016 г. по преписка № 2984/07.04.2016г., да заличи вписаната от ЧСИ в полза на О. АД възбрана върху недвижимия имот, придобит от жалбоподателя на публична продан с постановление за възлагане от 07.08.2014 г., влязло в сила на 29.08.2014 г. Прието е, че в случая разпоредбата на чл.175, ал. 1 ЗЗД не намира приложение, тъй като тя касае само реда за заличаване на вписани ипотеки върху недвижим имот, за който е проведена публична продан. Посочено е, че приложимата норма е тази по чл.31 от Правилника за вписванията, но че в тази хипотеза, заличаване на възбраната може да се предприеме само по молба на лицето, по чието искане или нареждане тя е вписана. В случая липсва искане на ЧСИ, по чието нареждане е вписана възбраната, поради което не са налице условия съдията по вписванията да разпореди заличаването й.
При тези решаващи мотиви на въззивния съд, поставеният от касатора в изложението му правен въпрос – след извършване на публична продан на недвижим имот, подлежат ли на заличаване възбраните, вписани върху имота преди началото на публичната продан – е релевантен, тъй като е обусловил правната воля на съда. Същевременно, поддържаните предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице.
По поставения въпрос с разрешението по т.3 от ТР №1/10.07.2018 г. по тълк. дело № 1/2015 г. на ОСГТК се прие, че вписаните по реда на чл.397, ал.1, т.1 ГПК, или наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК, възбрани не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези.
Според дадените в мотивите разяснения, възбраната на недвижим имот може да бъде заличена, съгласно чл.31 ПВ, с писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията /ал.1/; или по искане на заинтересования със заявление, към което се прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи /ал.2/. Наложените възбрани не се погасяват, нито се отменят след извършване на публична продан на възбранения имот и разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ГПК е неприложима. Те бранят интересите както на купувача на публичната продан – осигуряват му по-ранна противопоставимост на правото на собственост /от вписването на най-ранната възбрана от кредитор участвал в разпределението, а не от вписване на постановлението за възлагане, всички вписани актове и искови молби за недвижими имоти са му непротивопоставими/, така и на всяко лице, имащо качеството кредитор на длъжника, чийто недвижим имот е под възбрана – обезпечават удовлетворяването на установеното със сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие имуществено субективно материално право /обезпеченият с възбрана кредитор на парично вземане е присъединен по право взискател, припадащата му се сума се запазва по сметка на съдебния изпълнител и правото му се удовлетворява с плащане на постъпленията от публичната продан по влязлото в сила разпределение по съразмерност, според привилегията и наличието на други вземания, до който момент възбраната не може да бъде вдигната; обезпеченият с възбрана кредитор на непарично притезание е гарантиран за реализирането му в по-късен момент, след влизане в сила на съдебното решение/. След влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател може да поиска заличаване на вписаната възбрана, но само ако не му е противопоставима и не брани права.
В случая, възприетото от състава на въззивния съд становище, че разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ЗЗД е неприложима за възбраните и след проведена публична продан наложената върху недвижимия имот възбрана не е погасена по право и не подлежи на заличаване само на това основание не противоречи на тълкувателното решение. Същевременно, следва да се отбележи, че по делото липсват данни /жалбоподателят не е представил доказателства/, от които да може да се направи извод, че вписаната възбрана не брани вече права на взискателя, по чието искане е наложена, както и че същата е непротивопоставима на купувача от публичната продан. Тези предпоставки, при които може да се удовлетвори искането на жалбоподателя за заличаването на възбраната, не могат да се установят и от представеното разпореждане от 16.02.2016 г. на ЧСИ С. Я., рег. №844, с район на действие – СГС, с което е отказано вдигане на възбраната /отказът не е мотивиран и не са ясни причините, поради които не е уважена молбата на купувача от публичната продан за заличаване на възбраната/. Няма данни и дали този отказ е обжалван, а обстоятелствата, дали са изпълнени условията за заличаването на тежестта върху имота следва да се установят в хода на изпълнителното производство, в т.ч. и по реда на чл.435, ал.4 ГПК чрез обжалване действията на СИ; или в производството пред съдията по вписванията с представяне на необходимите документи /чл.31, ал.2 ПВ/. В случая, правилно въззивният съд е приел, че не са изпълнени предпоставките на чл.31, ал.1, или ал.2 от ПВ и молбата за заличаване на възбраната на този етап следва да се остави без уважение.
Поради изложеното и доколкото в случая, постановеният от съда резултат и решаващите му изводи съответстват на приетото разрешение по т.3 от ТР№1/10.07.2018 г. по тълк.д.№ 1/2015 г. на ОСГТК, не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Мотивиран така, съставът на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.д. № 3316/2016 г. по описа на ВКС, ІV г.о.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 291 от 06.06.2016 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 396/2016 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 07.04.2016 г. по преписка №2984/2016 г. на Съдията по вписванията при Районен съд – Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.