Определение №943 от 21.12.2017 по гр. дело №2478/2478 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 943

[населено място] , 21.12. 2017 год.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №2478 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Общинско предприятие „Социални дейности“, [населено място], чрез процесуален представител адв.С., срещу решение от 24.04.2017г., постановено по в.гр.д.№195/2017г. на Окръжен съд – Враца, с което е потвърдено решение от 23.02.2017г. по гр.д.№5055/2016г. на Районен съд – Враца в обжалваната част за уважаване на предявените от Г. П. Н. срещу Общинско предприятие „Социални дейности“ искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл.287, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба Г. П. Н., чрез процесуален представител адв.Г., с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от Г. П. Н. срещу Общинско предприятие „Социални дейности“, [населено място], искове за признаване за незаконно и отмяната на уволнението му, извършено със заповед №82/01.11.2016г. на кмета на [община] на основание чл.325, ал.1, т.8 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност директор на Общинско предприятие „Социални дейности“; за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ.
Установено е, че длъжността директор на общинско предприятие „Социални дейности“, [населено място], се предвижда да се заеме въз основа на конкурс. Такъв конкурс е проведен, открит със заповед на кмета на община [населено място] № 1843/18.12.2015 г., като комисията по провеждане на конкурса, с протокол от 11.02.16 г. е класирала на първо място ищеца. Той е постъпил на работа и е започнал изпълнение на създаденото въз основа на конкурс трудово правоотношение. След това, със заповед на кмета на общината № 58/25.07.16 г. правоотношението е прекратено. Уволнението е обжалвано от уволнения служител и с влязло в законна сила решение на районен съд № 585/12.10.2016 г. по гр. дело № 3465/16 г. съдът е признал уволнението за незаконно и го е отменил; възстановил е Г.Н. на заеманата преди уволнението длъжност – директор на ОП „Социални дейности“ [населено място]. В срока по чл. 345, ал. 1 КТ, Н. е заел длъжността, на която го възстановил съда, за което е издадена и заповед № 1470/31.10.2016г. Срокът на трудовия му договор изтича през 2019 г. След предходното уволнение на Н. и преди възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност директор на ОП „Социални дейности“ [населено място], за тази длъжност е обявен конкурс, проведен е и по реда на чл.96 КТ е възникнало трудово правоотношение за длъжността със лицето, което е класирано на първо място – Е. Т. А.. С обжалваната заповед на основание чл.325, ал.1, т.8 КТ е прекратено трудовото правоотношение с Н..
Въззивният съд е приел уволнението на приложеното от работодателя основание за незаконосъобразно, по съображения, че при отмяна на незаконно уволнение и възстановяване на работника или служителя на заеманата преди уволнението длъжност не възниква ново трудово правоотношение, а същото се възстановява такова каквото е било преди уволнението и трудовият договор продължава действието си така сякаш изобщо не е бил прекратяван. След възстановяването му от съда ищецът Н. е постъпил на работа, т.е. започнало е изпълнението на възникналото в резултат на конкурс трудово правоотношение с него. Изложени са съображенията на съда, че е недопустимо това трудово правоотношение да се прекрати на основание чл. 325, ал. І, т. 8 КТ за да постъпи на работа друг работник, който е спечелил по-късно преведен конкурс за същата длъжност. Посочено е, че законът дава предимство на новоучреденото въз основа на конкурс трудово правоотношение, но само пред съществуващото преди това трудоводоговорно правоотношение, какъвто не е конкретният случай. Трудовото правоотношение на ищеца Н. е възникнало в резултат на конкурс, както и това на Е. А., спечелила втория конкурс, поради което не са налице предпоставките за прекратяване трудовия договор на ищеца Н. на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ. Посочено е от съда, че е било въпрос на работодателска целесъобразност дали да се проведе конкурс за длъжността директор на ОП „Социални дейности“ веднага след уволнението на заемалия тази длъжност ищец Н.. Конкурсната процедура не е опорочена, но при възстановяване от съда на уволнения служител Н., трудовото правоотношение със служителя Е. А., спечелила втория обявен от работодателя конкурс,с следва да се прекрати, доколкото не може да се допусне съществуване на трудово правоотношение на две лице за една и съща работа. Прието е, че по смисъла на чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ служителят, спечелил втория обявен от работодателя конкурс, няма предимство пред спечелилия първия конкурс за същата длъжност служител и следва за се прекрати именно неговия трудов договор, а не този на служителя, спечелил първия конкурс и възстановен на тази длъжност след отмяна на уволнението му като незаконно и явяването му да заеме работата в срока по чл.345, ал.1 и 2 КТ – ищеца Н..
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставя въпроси: „1. Допустимо ли е и следва ли на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ да се прекрати трудов договор, сключен с работник, който изпълнява работа, за която се предвижда да се заема въз основа на конкурс, който вече е спечелен от този работник, за да може работата да се заеме от друг работник, спечелил конкурс за същата работа, но проведен по-късно“;

2“приложим ли е реда за възстановяване на незаконно уволнен работник на заеманата преди уволнението длъжност и възстановява ли се прекъснатото трудово правоотношение, прекъснато с уволнението за длъжности, за които е предвидено трудовото правоотношение да възниква след конкурс“;

3“има ли налице прекратяване/прекратително основание по отношение старото трудово правоотношение при положение, че има нова заповед за конкурс, проведена е процедура и е назначено лице по чл.107 КТ спечелило конкурса“;

4“порочна ли е новата процедура при положение, че съда възстановява по силата на решение лицето, заемащо длъжността по стария конкурс“;

5“има ли равнопоставеност между конкурс, по който трудовото правоотношение със заемащия длъжността е прекратена и обявен нов конкурс с изрична заповед за това, проведена процедура съгласно изискванията и назначения спечелил конкурса“;

6“налице ли е идентичност между публичен подбор за длъжността директор на Общинско предприятие „Социални дейности“ – [населено място] на основание чл.91-95 КТ и чл.5, ал.3 от наредба за създаване, управление и контрол на общинските предприятия на Общински съвет – В. и текстовете на раздел ІV /чл.89-97/ КТ относно предпоставките за провеждане на конкурс“;

7“какъв е статута на лице, възстановено от съда, заемало длъжността, обявена за заемане чрез конкурс и при него приложимо ли е прекратяване на трудовия договор от работодателя на основание чл.325, ал.1, т.8 КТ при положение, че след уволнението му има издадена заповед за нов конкурс, проведена е процедура и е назначено лице, спечелило новия конкурс“.

Касаторът счита, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и да са от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставените въпроси, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, по поставените въпроси има формирана и ненуждаеща се от промяна съдебна практика, в съотвествие с която е постановеното въззивно решение. Има установена съдебна практика по приложението на чл.325, ал.1, т.8 КТ /основание за прекратяване на трудовото правоотношение с работник или служител, който изпълнява работа, за която се предвижда да се заема въз основа на избор или конкурс/, както и по приложението на чл.328, ал.1 т.8 КТ /основание за прекратяване на трудовото правоотношение работник или служител, заемащ длъжност, за да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, който се е явил да я заеме при условията на чл.345, ал.1 и 2 КТ/ , в съответствие с която съдебна практика е постановено въззивното решение. Основанието за уволнение по чл.325, ал.1, т.8 КТ намира приложение при промяна в основанието за възникването на основанието за възникването на правоотношението за същата работа или длъжност – конкурс или избор като ново основание за заемане на длъжността. Само в този случай законът – чл.325, ал.1, т.8 КТ, дава предимство на новоучреденото изборно или въз основа на конкурс трудово правоотношение пред съществуващото досега трудово правоотношение, което не е учредено съответно въз основа на избор или конкурс. В случая е установено, че и двете трудови правоотношения за длъжността директор на ОП“Социални дейности“ – В. са учредени въз основа на конкурс, поради което основанието по чл. 325, ал.1, т.8 КТ не може да намери приложение. Поставения от касатора трети въпрос има своето разрешение в чл.328, ал.1, т.8 КТ, която норма не е неясна или непълна, и по приложението й има установена съдебна практика. По четвъртия въпрос – по конкретното дело не е имало спор дали новата конкурсна процедура е опорочена; не се касае до порок на конкурсната процедура, а до конфликт на интереси, който е разрешен от закона – чл.328, ал.1, т.8 КТ. Поставените от касатора пети и шести въпроси не са разрешени от въззивния съд и не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Отделно от това, видно от данните по делото, и двете трудови правоотношения за длъжността са учредени при действието на представената от работодателя Наредба за създаване, управление и контрол на общинските предприятия на Общински съвет – В., т.е. при същата регламентация относно начина на провеждане на конкурса.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в касационното производство в размер на 800лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.04.2017г., постановено по в.гр.д.№195/2017г. на Окръжен съд – Враца.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Социални дейности“, [населено място], да заплати на Г. П. Н. сумата 800лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top