1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№156
гр. София, 25.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3572 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Интер Фриго” ЕООД – гр.София, представлявано от адв. Х. Х., срещу въззивно решение № 4758/27.06.2019 г. постановено по възз.гр.д. № 16254/2018 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 43437/10.09.2018 г. по гр.д. № 4319/2018 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден на основание чл.200, ал.1 КТ да заплати на Т. Ц. Т. обезщетение в размер на сумата 16 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени в резултат на трудова злополука, станала на 17.10.2017 г., със законната лихва от тази дата до окончателното й изплащане.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсва формулиран правен въпрос и бланкетно се твърди, че касационният контрол следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. В тази връзка се сочи, че въззивното решение е очевидно неправилно, поради неговата необоснованост по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, изразяваща се в „неподкрепяне на изводите на съда от събраните по делото доказателства”. Развити са общо теоретични доводи за понятието „очевидна неправилност” и мотивите на законодателя да въведе това селективно основание със ЗИД на ГПК, обн. ДВ бр.86/2017 г.
Ответникът по касационната жалба Т. Т., представляван от адв.Я.Д., в писмен отговор поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд е приел, че на 17.10.2017 г. по време на работа ищецът е претърпял трудова злополука (разпореждане №21300/27.10.2017 г. на НОИ, ТП – София град) – през време и по повод възложена му работа по монтиране на дренажна система на изпарител на климатична система в хладилна камера, при опит да слезе от височина около 3 метра по изграден стелаж, Т. се е подхлъзнал и паднал, при което е получил фрактура на петата на десния крак. Обсъждайки поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, в т.ч. заключението на съдебномедицинската експертиза, съдът е приел, че в резултат на височинната травма и счупването на дясната петна кост ищецът е изпитал силни болки, които са били с по-висок интензитет през първия месец; бил е хоспитализиран два пъти, претърпял е две операции, поставена му е метална плака, предстои му трета операция за изваждане на плаката; 3 месеца се е придвижвал с патерици, без да натоварва крака; нуждаел се е от чужда помощ в ежедневието си; бил е 6 месеца в отпуск по болест, в който период е търпял болки, страдания, неудобства и дискомфорт. В резултат на травмата не се очакват патологични увреждания на петата, но ще има болки при по-голямо натоварване и при промяна на времето за цял живот. Като е обсъдил вида и тежестта на увреждането, характера, продължителността и интензитета на преживените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, трайните последици за здравето на Т., ограниченията и затрудненията, които той е имал и продължава да изпитва, медицинската прогноза за в бъдеще, възрастта на пострадалия към момента на инцидента, социално-икономическите условия на живот в страната, въззивният съд е счел, че справедливият размер на обезщетението за морални вреди възлиза на сумата 16 000 лв. и до този размер претенцията за обезвреда е счетена за основателна. Възражението на работодателя за съпричиняване на вредата е счетено за неоснователно и недоказано. В тази връзка съдът е посочил, че намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване поради допусната от работника груба небрежност – при неполагане на дължимата грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия, при проявена от работника липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Доказателствената тежест за установяване на такива действия на работника, съставляващи груба небрежност, е за работодателя, но по делото ответникът не е доказал по безспорен начин Т. да е бил инструктиран за правилата за безопасност, които в случая е следвало да спазва,респ. – да ги е нарушил в степента, указана в чл.201, ал.2 КТ.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставки за селектиране на касационната жалба на поддържаното от жалбоподателя основание по чл.280, ал.2, предл. 3-то ГПК.
Очевидната неправилност, за разлика от неправилността по смисъла на чл.281, т.3 ГПК е много тежък порок на решението, съпоставим с нищожността и недопустимостта му, за които съдът следи и служебно. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона (материален или процесуален), или явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. В този смисъл, очевидната неправилност като селективно основание във фазата по чл.288 ГПК предполага порок на решението, установим от касационния съд пряко и единствено от съдържанието на съдебния акт, без да се изисква анализ на извършените процесуални действия от съда и страните, на събраните по делото доказателства и тяхната оценка, респ. на обосноваността на решаващите изводи на съда. Очевидно неправилно ще е съдебното решение например, когато въззивният съд е основал изводите си на правна норма, която е отменена, несъществуваща, или макар да е приложена релевантната норма смисълът й е изтълкуван очевидно превратно; когато решаващият извод е в явно противоречие с основополагащ принцип на правото, на основни съдопроизводствени правила, или са нарушени правилата на елементарната формална логика и др. Във всички останали случаи на неправилност, обоснована с доводи за неточно тълкуване и прилагане на материалния закон, за нарушаване на процесуални правила при разрешаване на правния спор, необсъждане на доводи и доказателства и несъответствие с тях на крайните изводи на съда, оплакването на касатора не може да бъде отчетено като предпоставка за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК.
Наличието на такъв тежък порок на атакуваното въззивно решение настоящият състав не констатира. Съдебният акт не е постановен нито в явно нарушение на приложимия материален или процесуален закон, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика. Въззивният съд е съобразил точния смисъл и константното задължително тълкуване на ВС и ВКС, касаещо приложението на нормите на чл.200, ал.1, чл.201, ал.2 КТ и чл.52 ЗЗД, в т.ч. и обективният характер на отговорността на работодателя при настъпила с работника трудова злополука. В случая, искането на жалбоподателя за достъп до касационен контрол е основано на оплаквания, попадащи в обхвата на основанията по чл.281, т.3 ГПК, без да е съобразена разликата между очевидната неправилност по смисъла начл.280, ал.2, предл.3-то ГПК и неправилността на съдебния акт по смисъла начл.281, т.3 ГПК. Доводите на касатора отразяват личното му възприятие за доказаността на фактите и обстоятелствата по спора, а не обективно и явно установим във фазата по чл.288 ГПК порок на решението, обуславящ допускането му до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК.
При този изход на делото касаторът следва да бъде осъден, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., вр. с чл.9, ал.3 Наредба №1/2004г. за МРАВ, да заплати на адв.Я. Д. сумата 500 лв. – адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4758 от 27.06.2019 г., постановено по възз.гр.д. № 16254/2018 г. по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „Интер Фриго” ЕООД – гр.София, с ЕИК – 204513326, представлявано от управителя М. П., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., вр. с чл.9, ал.3 Наредба №1/2004г. за МРАВ, да заплати на адв.Я. Д. Д., с ЕГН – [ЕГН], сумата 500 лв. – адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.