О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 382
София, 22.05.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №3443 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, вр. § 74 от ПЗР на ЗИДГПК.
Постъпила е обща касационна жалба от И. Д. Й., Велико И. Х., Я. И. С., Д. И. Д. и И. И. П., чрез процесуалните им представители адв.П. и адв.П., срещу решение от 09.05.2017г., постановено по в.гр.д.№443/2017г. на Варненски окръжен съд, с което е обезсилено решение от 02.12.2016г., поправено с решение от 26.01.2017г., на Варненски районен съд и е прекратено производството по предявените искове.
Касаторите считат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба Й. Б. Б. и М. Г. Б. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по предявените от И. Д. Й., Велико И. Х., Я. И. С., Д. И. Д. и И. И. П. срещу Й. Б. Б. и М. Г. Б. искове, заявени в евентуалност един спрямо друг, както следва: за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за извършване на ново строителство, обективиран в н. а. № 176/1994г. до размера на 178 / 742 ид. части, респ. 174 / 742 ид. части от имота /т. е. до обема права, които ищците са прехвърлили на Й.Б., действащ като едноличен търговец с фирма ”Й. Б.”/, като привиден /относително симулативен/ и прикриващ действителен договор за учредяване на вещно право на строеж срещу задължение за изграждане на сграда върху земя с изключение на описаните в н. а. № 176/1994 г. апартаменти и гаражи, за които обекти ищците са си запазили правото на строеж, на основание чл. 17 ЗЗД; в условията на евунтуалност – за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на собствеността върху имот срещу задължение за извършване на ново строителство, обективиран в н. а. № 176/1994 г., до размера на 178 / 742 ид.части, респ. 174/742 ид. части от имота /т. е. до обема права, които ищците са прехвърлили на Й.Б., действащ като едноличен търговец с фирма ”Й. Б.“/, поради накърняване на добрите нрави; в евентуалност – противоречие със закона; в евентуалност – поради липса на предмет /невъзможен предмет/; в евентуалност – поради липса на съгласие; в евентуалност – поради липса на основание.
Ищците обосновават правния си интерес от предявяване на исковете с това, че при обявяване на нищожността на договора по отношение на ид. части от земята, ще се възстанови съществуващото положение преди сключването му и собствеността върху прехвърлените идеални части от земята ще се върне в патримониума на ищците; по иска за прогласяване на привидната сделка по отношение на ид. части от земята с решението ще се установи действителната воля на страните към 1994г. и ще се постигне целения от тях резултат, а именно въз основа на отстъпеното /респ. запазеното/ право на строеж в полза на И. Д. Й., Велико И. Х., Я. И. С. и наследниците на И. Д. С. – Я. И. С., И. И. П. и Д. И. Д. ще станат собственици на имотите, описани в нотариалния акт. Поддържат, че правният интерес се простира до размера на идеалните части от земята, които са прехвърлени от ищците с н. а. №176/94г., а именно 178/742 кв.м, респ. 174/742 кв.м идеални части от земята, а по отношение на имотите — само за които им е учредено право на строеж.
Установено е, че с решение № 442/21.04.2008 год. по в. гр. дело № 375/2004 г. на ОС – Варна, е отменено решение от 02.06.2003 год. по гр. дело № 3803/2000 год. на РС – Варна, поправено с решение от 30.07.2003 г. и вместо него е постановено друго, с което е допусната делба на 36 броя самостоятелни обекти, изградени в жилищната сграда с обща Р. 3305, 41 кв. м., включваща два входа /две жилищни тела – бл.1 и бл.2/, находяща се в [населено място], [улица],22а и 24, построена в УПИ № ХІІ-522,523,524 в кв.55, 16-ти микрорайон по плана на [населено място], подробно описани в решението, ведно с прилежащите на жилищните обекти избени помещения и съответните на всеки обект ид. части от общите части на сградата и от дворното място между съделители и при квоти, както следва: 534 / 742 ид. части в режим на СИО за Й. Б. Б. и М. Г. Б.; 46, 22 / 742 ид. части за С. димитрова И.; 11, 555 / 742 ид. части за Р. К. М.; 11, 555 / 742 ид. части за Д. К. М.; 27, 731 / 742 ид. части за Г. П. Д.; 13, 865 / 742 ид. части за Ц. Г. Ж.; 13, 865 / 742 ид. части за Д. Г. А.; 4, 622 / 742 ид. части за Р. П. П.; 4, 622 / 742 ид. части за Г. П. И.; 4, 622 / 742 ид. части за П. П. П.; 28, 886 / 742 ид. части за Велико И. Х.; 23, 109 / 742 ид. части в режим на СИО за Я. И. С. и И. Д. С.; 5, 777 / 742 ид. части за Я. И. С. и 11, 555 / 742 ид. части за И. Й. Д.. Правата на съделителите в съсобствеността са определени въз основа на договора по н. а. № 176/1994 г., за който е прието, че е валиден. Решението е влязло в сила на 08.06.2010 г. Исковете, предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени на 28.04.2016 год. По делото не е спорно, че Д. И. Д. и И. И. П. са наследници по закон на И. Д. С..
При тези данни въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е процесуално недопустимо, поради установената в чл. 299 ГПК забрана. Посочено е, че в случая с решението по в. гр. дело № 375/2004 год. на ОС – Варна, е допусната делба на 36 броя самостоятелни обекти, изградени в жилищната сграда, построена в УПИ № ХІІ-522,523,524 в кв.55, 16-ти микрорайон по плана на [населено място], подробно описани в решението, ведно със съответните ид. части от УПИ № ХІІ-522,523,524 в кв. 55, 16-ти микрорайон по плана на [населено място], между ищците, ответниците и останалите съсобственици на УПИ № ХІІ-522,523,524, при определените в решението квоти. Въззивният съд е изложил съображения, че решението по чл. 344, ал. 1 ГПК /респ. по чл. 282, ал. 1 ГПК – отм./, формира сила на присъдено нещо по въпросите за наличието на съсобственост върху определен имот, лицата, притежаващи дял в съсобствеността и размера на правата им. Посочил е, че забраната на чл. 299, ал. 1 ГПК за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение, по същество означава преклудиране на всеки факт и основаните на него права, осъществен преди постановяване на решението, независимо дали тези права са били релевирани от ответника в съдебното производство или не. Посочено е от съда, че заявените в настоящото производство искове за нищожност на договора по нот. акт № 176/1994 год., са основани на факти, осъществени преди приключването на устните състезания по в. гр. дело № 375/2004 год. на ОС – Варна, след които решението е влязло в сила, поради което и същите са преклудирани от силата на пресъдено нещо и забраната на чл. 299, ал. 1 ГПК. По тези съображения въззивният съд е приел, че предявените искове са недопустими поради наличие на сила на пресъдено нещо на решението по в. гр. дело № 375/2004 год. на ОС – Варна и първоинстанционното решение, с което са разгледани процесуално недопустими искове следва да се обезсили и исковото производство да се прекрати.
Касаторите сочат в изложението по 284, ал.3, т.1 ГПК, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1„споровете, обуславящи съдебната делба правоотношения могат ли да се решават извън делбеното дело“; 2“могат ли непредявените в делбеното производство възражения да се въвеждат като предмет в отделен процес“; 3“непредявените в делбеното производство възражения, означава ли, че правата върху които се основават са отречени със сила на присъдено нещо“; 4“непредявяването в делбеното произвоство възражения за нищожност или инцидентен установителен иск за прогласяване нищожността на сделката, обективирана в нотариален акт от който страна черпи права в делбеното произвоство/, преклудира ли се със сила на присъдено нещо правото на иск по чл.26 ЗЗД“; 5“допустим ли е иска по чл.26 ЗЗД за прогласяване на нищожност на сделката, обективирана в нотариален акт от който страна черпи права в делбеното произвоство, заведен след приключване на устните състезания по делбеното дело“; 6“обективните предели на сила на присъдено нещо обхваща ли преюдициалните правоотношения, които обуславят съществуването на спорното право, ако не са били включени в предмета на делбеното дело чрез инцидентен установителен иск или възражение“; 7“при пропуск да се оспори действителността на нотариален акт, представен в дебленото производство, съделителят пропуснал да стори това има ли право да предяви отделен иск за обявяването по чл.26 ЗЗД“.
Касаторите считат, че поставените въпроси са разрешение във въззивното решение в противоречие с 1/определение №71 от 10.03.2014г. по ч.гр.д.№7287/2013г. на ВКС, ІІг.о., 2/решение №120 от 13.03.2014г. по гр.д.№6714/2013г. на ВКС, Іг.о., 3/определение №444 от 10.01.2011г. по ч.гр.д.№367/2011г. на ВКС, ІІг.о., 4/определение №27 от 18.01.2016г. по гр.д.№5324/2015г. на ВКС, Іг.о.; 5/определение №154 от 12.03.2012г. по гр.д.№136/2012г. на ВКС, ІІг.о., 6/ решение №198 от 10.08.2015г. по гр.д.№5252/2014г. на ВКС, ІVг.о. Според касаторите тези въпроси също така са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Касаторите поставят и въпрос: 8“от кой момент се преклудира непредявените спорове, свързани с наличието на собственост в делбеното производство“, който сочат, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с определение №142 от 06.07.2016г. по ч.гр.д.№1707/2016г. на ВКС, ІІг.о.
С това определение е възприета цитираната практика на ВКС, а именно решение №120 от 13.03.2014г. по гр.д.№6714/2013г. на ВКС, Іг.о. и решение №66 от 16.06.2014г. по гр.д. №5605/2013г. на ВКС, Іг.о., с която е прието, че споровете между съсобствениците по въпросите с преюдициално значение за изхода на делото в първата фаза на делбата, се преклудират с влизане в сила на решението, с което се допуска делбата. Въззивното решение не е в противоречие с посочената съдебна практика, поради наличието на която не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Неоснователни са доводите на касотрите за противоречие на въззивното решение с решение № 120 от 13.06.2014г. по гр.д.№6714/2013г. на ВКС, Іг.о. С последното е прието, че според разпоредбата на чл.342 ГПК в първото заседание всеки от наследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял и против включването на някои имоти в делбената маса, указва срока, в който могат да бъдат повдигани пред делбения съд преюдициалните спорове между съделителите, но не изключва възможността, ако някой от тях е пропуснал възможността да направи възраженията си в този срок, да предяви иск за защита на правата си по общия исков ред, докато е висящо производството по допускане на делбата. В настоящия случай исковете за нищожност на договора по н.а. № 176/1994г. не са предявени докато е висящо производството по допускане на делбата, а след влизане в сила на решението по допускане на делбата, което има установително действие – с него се установява кои имоти от тези, на които е поискана делба са съсобствени, между кои лица от страните в производството и при какви квоти./ Р. №167 от 24.06.2013 г. по гр.д. № 1889 /2012 г. на ВКС, Іг.о./
Не е налице противоречие на въззивното решение с приложеното от касаторите определение №71 от 10.03.2014г. по ч.гр.д.№7287/2013г. на ВКС, ІІг.о, с което е даден отговор на въпроса: следва ли да се спре делбеното производство на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, ако след приключване на първото по делото заседание ищецът по делбата е предявил отделен иск за обявяване недействителност на саморъчно завещание, представено от ответника-съделител, но е пропуснал да направи възраженията по чл.342 и чл.343 ГПК, които са предмет на по-късно заведеното дело. Поставеният въпрос и дадения положителен отговор се отнасят до възможността споровете относно обуславящите съдебната делба правоотношения да се решават не само в делбеното производство, но и вън от него – не само когато са били предявени по исков ред преди преди да бъдат повдигнати пред делбения съд, но докато е висящо производството по допускане на делбата, каквато хипотеза е налице и в разгледания там случай когато не е била оспорена действителността на представеното саморъчно завещание в първото по делото заседание в делбеното производство, а съделителят, пропуснал да стори това, е предявил отделно иск за обявяването му за недействително.
Неоснователни са доводите за противоречие на въззивното решение с определение №444 от 10.01.2011г. по ч.гр.д.№367/2011г. на ВКС, ІІг.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение, с което е потвърдено определение за спиране на делбеното производство, в което ответницата по делбата в писмения си отговор по чл.131 ГПК е направила възражение за нищожност на договора, от който черпят права ищците, до приключване на производството по предявен от нея иск за нищожност на договора в отделно исково производство, в което на страната на ответника е и лице, неучаствако в делбеното производство – страна по договора, претендиран да е нищожен. Настоящият случай не е такъв.
Приложените от касаторите определение №27 от 18.01.2016г. по гр.д.№5324/2015г. на ВКС, Іг.о. и определение №154 от 12.03.2012г. по гр.д.№136/2012г. на ВКС, ІІг.о., постановени по реда на чл.288 ГПК не представляват задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, нито доказателство за наличие на противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Настоящият съдебен състав не намира противоречие на въззивното решение с приложеното от касаторите решение №198 от 10.08.2015г. по гр.д.№5252/2014г. на ВКС, ІVг.о., с което са разрешени правни въпроси от значение за разгледаните там спорове за действителността на разпоредителна сделка с имота, чиято ревандикация се иска, каквито не са разрешени от въззивния съд и не са от значение за настоящото дело.
Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е обосновал формулираните въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Отделно, по поставените въпроси има установена съдебна практика, която не се нуждае от промяна и в съответствие с която е постановено въззивното решение.
В съдебната практика непротиворечиво се приема, че споровете между съсобствениците във връзка с техни общи вещи и права могат да бъдат предмет на разглеждане самостоятелно по общия исков ред или в производство за съдебна делба – решение № 120/13.06.2014 г. по гр.д. № 6714/2013 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и определение № 16/08.01.2015 г. по ч.гр.д. № 5994/14 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Разпоредбата на чл.342 ГПК указва срока, в който могат да бъдат повдигани пред делбения съд преюдициалните спорове между съделителите, но не изключва възможността ищецът да предяви иск за защита на правата си по общия исков ред докато е висящо производството по допускане на делбата. Изводите на съда са в съответствие с решение № 66 от 16.06.2014 г. по гр.д. № 56052013 г. на ВКС, І г.о., по чл.290 ГПК, според което споровете между съсобствениците по въпросите с преюдициално значение за изхода на делото в първата фаза на делбата, се преклудират с влизане в сила на решението по чл. 346 ГПК, с което се допуска делбата. Решението за допускане до делба се ползва със сила на пресъдено нещо между страните относно това кои имоти, на които е поискана делба са съсобственни и при какви квоти/ Р. №167 от 24.06.2013 г. по гр.д. № 1889 /2012 г. на ВКС, Іг.о./.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.05.2017г., постановено по в.гр.д.№443/2017г. на Варненски окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: